„Частният живот“ на св. княз Борис Михаил и неговите близки

На 2 май отбелязахме паметта на Борис Михаил Покръстител, а денят на неговото успение е празникът на старопрестолна Плиска

Близките на Борис са имали влияние върху неговите замисли и решения, което е отразено и в кореспонденцията с Рим

Знанията ни за личния живот на владетелите на Първото българско царство са оскъдни, а за т. нар. езически период почти изцяло отсъстват. Разбира се, знаем за петимата синове на кан Кубрат (Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер), но не и коя е тяхната майка, евентуално, техните майки, ако владетелят на “Старата Велика България” е имал повече от един брак - нещо, което е напълно възможно.

Интересна е и изказаната от художника и писател Теодор Манолов идея, че Кубрат е имал и един извънбрачен син - Мавър, приближен до Кубер. Факт е, че в своя надпис под Мадарския конник самият кан Тервел говори за “чичовците” си в Македония, а не само за Кубер! Ще припомним и друг интересен факт - през 641 г. Кубрат подкрепя императрица Мартина, вдовицата на Ираклий, срещу Константин III. Това е и първата регистрирана българска намеса във вътрешните работи на Ромейската империя, и то още преди “раждането” на държавата ни на Долни Дунав през 680 г.

Нямаме данни за съпругата на създателя на българската държава на Балканите кан Аспарух (680-700), докато за неговия син кан Тервел (700-721) проф. Георги Атанасов допуска, че е получил ръката на Анастасия, дъщеря на император Юстиниан II от първия му брак. В историческите извори е отбелязан случай, при който на престола в Плиска застава зет на предишен владетел - кан Сабин (763 г.), зет на Кормисош (737-754) от династията Вокил. При прочутия кан Крум (800/803-814), създателят на нова династия, знаем за брака на негова сестра, неизвестна по име, с византийския политически емигрант в Плиска Константин Пацик. Повече по темата разказваме в книгата “Власт и страст. Дворцовите драми българската история (От Античността до ХХ в.)”, излязла наскоро. Така или иначе, по-конкретни сведения имаме едва за Борис Михаил.

Борис I (852-889, 2 май 907 г.), приел с новата вяра името Михаил, олицетворява цивилизациония избор на България - християнството, белязало пътя на нашия народ и във времената на подем, и на тежки изпитания... Ако за политическите ходове и културната политика на Покръстителя знаем немалко, известното ни за личния му живот е оскъдно. Владетелят и съпругата му Мария са имали шест деца - четирима синове (Владимир, Гаврил, Симеон и Яков) и две дъщери (Персика / моняхиня Пракси и Анна).

Животът на Борис и семейството му е изпълнен с драматични обрати. Надали трябва да гадаем как Мария е споделяла трудните решения на Борис, трагичната участ на Владимир, успехите и амбициите на Симеон, болките и радостите на останалите си деца, внуци и роднини... Казаното се отнася и за самия Борис, на когото надали е било леко да отстрани от престола своя най-голям син, както и да намира необходимия баланс в каскадата от сложни проблеми пред държавата и обществото. Достатъчно е да припомним екзекуцията на опълчилите се срещу “лошия закон” по време антихристиянския метеж през 865 г., при това с техните семейства... От кореспонденцията с папа Николай I е ясно, че българският владетел е изпитвал тежки угризения предвид крайно жестокото, но явно неотложно решение.

Римският първосвещеник великодушно опрощава този грях на владетеля, но това надали е било достатъчно с оглед на собственото му душевно състояние. За неговия така наречен “отказ от престола” през 889 г., колкото и да е условен (на практика Борис Михаил, макар и монах, официално е начело на държавата до смъртта си на 2 май 907 г.), и решението му за оттегляне в манастир е имало и сериозни лични основания.

По силата на дипломатическия прокотол във Византия е проявявана подчертана любезност към семейството на “от Бога архонта на България”. При посещение на българска делегация е задаван следният въпрос: “Как е поставената от Бога владетелка на България? Как са дъщерите и синовете на духовния син на императора?” Наред с дипломатическата куртоазия имаме косвено указание за влиянието на семейството върху владетеля. Същото важи и за кореспонденцията с римските папи Адриан II и Йоан VIII, които изпращат писма както до Борис Михаил, така и до негови близки роднини и най-близки сътрудници в държавното управление - Борисовия брат Докс, кавхан Петър, ичиргу-боила Стазис, багатур Сондоке... Явно се разчита не само на конкретните позиции на адресатите, но и на емоциалните аспекти в отношенията между тези видни българи и владетеля. Редно е да отбележим личното влияние върху Борис от страна на епископ Формоз Портуенски, папски легат в България за няколко години, по-късно римска папа в периода 891-896 г. Борис цени високо неговия „... добродетелен и благочестив живот...” Както отбелязва акад. Васил Гюзелев, това е единствения познат ни случай „... на непосредствено и трайно влияние на духовник от Римската църква...” върху български владетел, на духовна близост и лично приятелство. Отказът на Папството да назначи Формоз за архиепископ на България, за което изрично настоява Борис Михаил, е една от причините за прекъсването на диалога с Рим и повторната ориентация към патриаршията в Константинопол. Между другото, редно е да обърнем внимание на факта, че името на латинския епископ е именно “Формоз”, а не “Формоза” - погрешна форма, която кой знае защо се е утвърдила в българската научна литература. На съдбата на Владимир Расате (889-893), изпълнена с драматизъм, ще се спрем друг път, а за личния живот на цар Симеон Велики вече разказахме в “Труд News” в броя от 2 август 2024 г.

Какво знаем за останалите деца на Борис-Михаил и Мария? За втория син Гаврил и четвъртия Яков нямаме информация. Допуска се, че Яков е починал млад, а при Гаврил се прави хипотетична, но логична и правдоподобна връзка с рода на Комитопулите. Както знаем от “Българския апокрифен летопис”, комит Никола и неговите синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил са от “същото царско коляно”, от което са и владетелите от Плиска и Велики Преслав - Крумовата династия. Същото твърди и византийската принцеса Анна Комнина - цар Самуил е потомък на “българския василевс Мокрос”/ “Кромос”/ Крум, създателят на династията, чиято потомка по майчина линия се явява и самата Анна. В рода на Комитопулите се срещат имената “Гаврил”, “Пресиан”, “Йоан”, “Петър”, “Йоан”, а е факт е пристрастието към библейските пророчески и царски имена - “Мойсей”, “Давид”, “Самуил”. Така е и при владетелите от Плиска и Велики Преслав, например при имената “Симеон” и “Венеамин”. Като потомци на Гаврил, вторият син на Борис Михаил, синовете на комит Никола през 971 г. са избрани от българската аристокрация за колективно наместничество, което управлява държавата от името на пленения цар Борис II (969-971, загинал през 978 г.). Сходна е ситуацията и при дъщерите на Борис и Мария. Светското лично име на монахинята Пракси / Евпраксия най-вероятно е Персика. Срещаме го и в късносредновековната “Повест за българската царкиня Персика, дъщерята на цар Михаил Български”. Навярно така се е казвала и мистериозната Борисова сестра - същата, която според византийските хронисти го убеждава в правотата на Христовата вяра. Що се отнася до Анна, втората дъщеря на Борис и Мария, разполагаме с нейния надгробен паметник с надпис на български и гръцки. Често се приема, че подобно на по-голямата си сестра, и Анна е била монахиня. Ако е така, тя приема монашеството в края на живота си, а иначе е имала семейство и деца. Възможно е неин съпруг да е калу-таркан Симеон, сочен като близък съветник и роднина на цар Симеон Велики.