Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Само 19,5% от осигурените получават пожизнена пенсия от частен фонд
Повечето искат бързо да изтеглят парите си, за да не се обезценят от инфлацията
515 лв. при разсрочено плащане
Втората пенсия е нещо като писмо до Дядо Коледа. Всички се надяват на голям и хубав подарък, имат очаквания, но накрая реалността често е различна и под елхата вместо ключове за нова кола има чорапи. Универсалните пенсионни фондове бяха създадени с идея да осигурят допълнителни доходи на пенсионерите, но се оказва, че повечето хора, които излизат в пенсия, въобще не получават пожизнена втора пенсия. А пенсиите на хората, които имат достатъчно натрупани пари по личните си партиди, за да получат пожизнена пенсия, най-често са много ниски на фона на цените в страната.
Средният размер на изплащаните пожизнени втори пенсии е 104 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на септември. Наред с това едва 19,5% от хората, които вече са достигнали пенсионна възраст и получават суми от универсалните пенсионни фондове, имат достатъчно натрупани пари в тях, за да получават пожизнена пенсия. Останалите ще взимат пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а след това ще трябва да разчитат само на държавна пенсия, която е в намален размер, заради вноските в частния фонд.
Към края на месец септември хората, получаващи плащания от универсалните пенсионни фондове, са общо 39 911. От тях само 7768 човека, или 19,5% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 32 143 души, или 80,5% от осигурените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания.
Има много причини преобладаващата част от хората да нямат достатъчно натрупани пари за втора пожизнена пенсия. Сред тях са ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодичните кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; бързото увеличение на заплатите и държавните пенсии спрямо доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете. За дълъг период от време увеличението на заплатите в страната е много по-голямо от доходността, която могат да постигнат пенсионните фондове.
Причината за това е, че доходите в страната ни са в пъти по-ниски от средните за страните от ЕС. С годините доходите нарастват в опит да доближат нивата на икономически по-развитите страни. Средната заплата през 2000 г., когато стартира дейността на частните пенсионни фондове, е била 238 лв., а за септември тази година е 2580 лв., показват данни на НСИ. Това е увеличение от над 10 пъти и е много по-голямо от доходността на пенсионните фондове от управление на парите на осигурените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия изостават спрямо заплатите. И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо сегашните заплати. Този проблем ще съществува докато доходите ни изостават от средните за страните от ЕС и затова бързо растат.
През първите девет месеца на годината от частните фондове са изплатени 13,1 млн. лв. за пожизнени пенсии, 122 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени плащания.
Пожизнените втори пенсии са три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано изплащане и включващи разсрочено изплащане. Пожизнени пенсии без допълнителни условия взимат само 170 човека, а средният размер на получаваната от тях пенсия след повече от 24 години дейност на пенсионните фондове и правене на осигуровки е 103,60 лв. При пенсиите с период на гарантирано изплащане, ако пенсионерът почине преди изтичането на този период, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани поне няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - средно 91,20 лв. Такива пенсии взимат 877 човека. При третия вид пенсии има период, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено плащане, а след това пожизнено взима значително по-малко. Средният размер на тези пенсии е 260 лв., като този вариант за получаване на парите са избрали 6721 души. Средният размер на разсроченото плащане е 515,80 лв., но повечето хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени плащания, ще ги получава повече от три години.
Данните на КФН показват, че преобладаващата част от хората взимат натрупаните средства по личните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено плащане и нямат пожизнена пенсия. След като парите от частния фонд свършат, те ще трябва да живеят само с парите от държавната пенсия. Но, ако са се пенсионирали през тази година, тяхната държавна пенсия е намалена с около 11%, защото са осигурявани и в частен фонд, макар че натрупаните пари в него не стигат, за да ги получават пожизнено.
Парите стигат за 13 минимални държавни пенсии
Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стигат,
за да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.
Най-много за седем години
Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на септември е 8462 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и продължително безработни. Тези 8462 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 630,50 лв. в продължение на една година и един месец. Средствата са достатъчни за получаване на средния размер на разсрочените плащания от универсалните фондове в размер на 515 лв. в продължение на 16 месеца, или пък за получаване на 235 лв. в продължение на три години. Ако човек има натрупани 8462 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 95 лв., ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените плащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на отпускането им.
Средната вноска е в размер на 88 лв.
Намалява броят на осигурените в доброволен пенсионен фонд.
Управляват 1,6 млрд. лв.
Намаляват хората, осигурени в доброволни пенсионни фондове, показват данни на Комисията за финансов надзор. Към края на септември осигурените в доброволните фондове са 630 278 човека, като броят им намалява с 6142 спрямо края на миналата година.
Доброволни вноски за трета пенсия правят както отделни хора, така и работодатели за наетите от тях хора, като допълнителен бонус към заплатите. Средният размер на направените вноски за трета пенсия през първите девет месеца от годината е 87,87 лв., при 72,37 лв. за същия период на миналата година, показват данните на КФН. Средният размер на натрупаните пари на един осигурен в доброволен фонд е 2597 лв. Това е малко под една средна работна заплата за страната за месец септември. Но конкретните суми, натрупани на всеки осигурен в доброволен фонд, са в много широки граници и зависят от това колко продължително хората са били осигурявани и какви месечни вноски са правени.
Доброволните пенсионни фондове управляват над 1,6 млрд. лв., показват данните на КФН.
Осигурените в частни дружества са над 5,1 млн. души
Частните пенсионни дружества управляват над 30 млрд. лв.
За шест месеца парите нараснаха с 12%
Управляваните от частните пенсионни дружества активи към края на септември са на обща стойност над 30 млрд. лв. От тях 29,68 млрд. лв. са активите на пенсионните фондове, а 343 млн. лв. са във фондовете за извършване на плащания - пожизнени пенсии и разсрочени плащания. В сравнение с края на миналата година нетните активи на пенсионните дружества нарастват с 3,3 млрд. лв., или с 12,37%. Това увеличение се дължи както на постигнатата от фондовете доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.
Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто за шест месеца. Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване). На следващите места по увеличение на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за шест месеца от съответно 8,71 на сто и 7 на сто. Отчетеният ръст на активите на доброволния пенсионен фонд по професионални схеми е 6,32 на сто.
Общият брой на участниците във всички фондове, управлявани от пенсионните дружества, е 5 145 105 души. От тях 5 104 453 са осигурени в пенсионните фондове, 32 143 човека получават разсрочени плащания, а 8509 са пенсионери (2 в професионалните, 739 в доброволните пенсионни фондове и 7768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). Общият брой на осигурените и на получаващите пари от четирите вида пенсионни фондове за девет месеца нараства с над 48 хил., или с 0,96 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първите девет месеца на годината са общо 2,466 млрд. лв. и се увеличават с 13,2 на сто в сравнение със същия период на миналата година.
