Бони Петрунова - Модерната Клио

Преди три месеца, когато Божидар Димитров се пенсионира като шеф на Националния исторически музей, на негово място беше назначена като и.д. доц. д-р Бони Петрунова. Макар да е изтъкнат археолог и един от водещите специалисти по културата на късното Средновековие, тя е известна на широката общественост най-вече като заместник-министър на културата по времето на Вежди Рашидов. Какво още знаем за нея?

Клио, музата на историята е изобразявана с руло пергамент и дъсчици в ръце. Модерната муза на Музея на историята би трябвало да бъде рисувана с археоложка четчица и шпакла. Работата на новия директор на НИМ Бони Петрунова не е лесна - да популяризира и ръководи дейността на Националния исторически музей след 10-годишното управление на изключително известния Божидар Димитров.

Не беше изненада, когато в началото на седмицата г-жа Петрунова спечели конкурса за директор и вече официално оглави НИМ. Петрунова е получила най-висока оценка на изслушването, което беше в понеделник, 5 февруари.

Министерството на културата е поверило съкровищницата с историческото ни наследство в ръцете на много оправен и стриктен администратор, който - за щастие, в същото време е и един от водещите археолози в страната. Доцент доктор Бони Петрунова е доказала ръководителските си умения и като зам. директор на НИМ, и като заместник на министъра на културата Вежди Рашидов.

Тя е водещ специалист в областта на късносредновековната култура и паметници и ръководител на повече от 50 археологически експедиции - теренни проучвания и разкопки, както и на различни проекти, свързани с туризма и с популяризиране и опазване на българското културно-историческо наследство. Сред най-важните са: Проект за създаването на център за развитие и разработване на ефективни модели за културен туризъм и регионите на Каварна и Костанца, Проект “Урвич - последната крепост на Шишмановци”, разработен в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019, Проект за проучване, специализация и рехабилитация на крепостта “Лютица” - по този проект Бони Петрунова работи цели десет години заедно със сина си, известният археолог д-р Филип Петрунов. За съжаление, когато заема длъжността и.д. директор на Историческия музей, се налага да го освободи от позицията му уредник в отдел “Археология” на НИМ, поради конфликт на интереси.

Интересите на доц. Петрунова са насочени към историята от периода на Второто българско царство, крепостното строителство, погребалните обреди и култовите практики от късното средновековие. Във връзка с това е реализирала проекти за проучване и опазване на паметниците от този период, сред които са: крепостите Лютица, Калиакра, Урвич, Цепина, Хоталич, Красен.

Хоноруван лектор е в Пловдивския, в Шуменския и в Нов български университет с курсове лекции по “Османска култура”, “Българската култура на Късното средновековие”, “Каменна пластика на Късното средновековие”, “Културата на българите през османския период”. Научен ръководител е на бакалавърски, магистърски и докторантски тези в НБУ и в СУ “Св. Климент Охридски”.

Доцент Петрунова е един от двигателите на устрояването на Царимали град в туристическа историческа крепост и учредител на археологическа карта на България.

Но едно от делата на живота й е проучването на находките около крепостта Калиакра, където миналата година - по време на 13-ия археологически сезон, е открит уникален нефритов амулет-катарама с изящни гравюри. Това стана под ръководството на Бони Петрунова, която се завърна на терена след двугодишно прекъсване заради работата си като зам. министър. Работата й на нос Калиакра започва през 2004 г. Всички находки и интересни заключения от тези проучвания доцент Петрунова е обобщила в книгата си “Богатствата на Калиакра. Открития, находки, хипотези”. Трудът обхваща развитието на Калиакра по време на античността, ранносредновековния период, Второто българско царство и Добруджанското деспотство.

С две думи, новият директор на НИМ доц-д-р Петрунова не е бездушен администратор, а ръководител, чието сърце на археолог бие на правилното място.

 

Учредява награден фонд “Кръгът на Калоян”

Учредител е на Награден фонд “Кръгът на Калоян”, отличаващ достойни българи за подкрепата им в опазването на българското културно-историческо наследство. Ръководител е на програма “Издирване на мястото на битката от 1443 г. между войските на Османската империя и полския крал Владислав III Ягело (Варненчик)”. Ръководител е на проект към Секция за средновековна археология “Българските земи през XV – XVII в.” Член е на организационния комитет за издаване Корпус на паметниците от територията на бившата Османска империя. Автор е на повече от 200 книги, статии, монографии, научно-популярни публикации. Участвала е в над 50 научни конференции, симпозиуми и семинари.

 

За нея

Изключителен организатор

С Бони Петрунова бяхме заместник министри на културата при министър Вежди Рашидов и имам отлични впечатления от работата с нея. Тя е изключителен организатор, с много добри качества да бъде ръководител, визионер, и най-вече това е човек, който работи с много сърце.

Боил Банов, министър на културата

 

Солидно подготвен професионалист

Имам честта да познавам доц. Бони Петрунова и като човек, и като колега и отговорно мога да заявя, че е солидно подготвен професионалист. Има пребогат опит, както в археологията, така и в музейното дело, а и като преподавател и администратор. Тя е един от водещите специалисти в областта на късносредновековната култура и паметници. Доц. Петрунова отвори нова страница от историята на Калиакра. Не мога да не припомня, че беше и зам. министър на културата, както и години наред зам. директор на НИМ, което е огромен плюс за институцията, която сега оглавява.

Проф. Казимир Попконстантинов, археолог, преподавател във ВТУ

 

Желязна лейди

Познавам Бони Петрунова от 30 и повече години. Тя започна кариерата си в Националния исторически музей. Беше Желязна лейди - поемаше най-трудните обекти, от които много хора се отказваха, заради опасни и тежки условия - на високи планински върхове, без пътища. Макар че мнозина смятат Калиакра за най-големия й обект, аз мисля, че това е старобългарската крепост “Лютица” в Източните Родопи. Тя е единствената съхранена крепост от това време. Разкопките бяха много трудни. Вървеше се 9 километра без път, при ужасяващи условия. За капак - комари, буболечки, кърлежи... Но Бони се справи. Между другото, вчера е излязла книгата й за “Лютица”.

Божидар Димитров, бившият шеф на НИМ

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети