Специалисти по детски болести отново излизат на протест в София

Групировката Нова ИРА пое отговорност за убийството на журналистка в Северна Ирландия

25 души загинаха при катастрофа в Боливия

В Шри Ланка днес е ден на траур след атентатите

Сп. „Варайъти“: Българин е купил имение в Бевърли Хилс за 35 млн. долара

Днес се очаква дъждовно време, главно в западната половина на страната

Владимир Путин и Ким Чен Ун ще се срещнат на 25 април във Владивосток

На 23 април 2019 да почерпят

Британка беше убита в Нигерия след отвличане

Започна аварийното укрепване на пътя за Рилския манастир

Двумоторен самолет се разби в Тексас, загинаха шестима души

Льо Пен влиза в съюза на Салвини Коалицията вече обединява формации от 7 евродържави

Топло време с облаци и дъжд ни очаква утре

Цената на бензина се повишава преди Великден

Заловиха 36 мигранти, опитали да прекосят Ламанша с малки лодки

Борби за короната във Велики Преслав След смъртта на цар Симеон се развихря истинска драма

Кръгла църква на цар Симеон във Велики Преслав.

Престолонаследникът Михаил е изпратен в манастир

Управлението на цар Симеон Велики (893-927) бележи апогея на Първото българско царство – военно и политическо надмощие в Югоизточна Европа, както и забележителен по своята интензивност и прояви културен възход. „Златният век“ на средновековна България е неразривно свързан с Велики Преслав – столицата, която според Българския апокрифен летопис царят интелектуалец гради „… двадесет и осем години…“

Велики Преслав е създаден като „аул“ (укрепен дворец) най-вероятно при Омуртаг (815-831). Избран е за столица през 893 г., за да се подчертае пълното скъсване с езическата епоха. Във времето на Симеон Преслав се превръща в „българския Цариград“ – изградени са представителни дворци и църкви, започва производството на великолепната преславска керамика и т.н. Да не говорим за Преславската книжовна школа, дала на България и православния свят творци като Йоан Екзарх, Константин Преславски, загадъчният Черноризец Храбър, презвитер Козма… Археологическите проучвания показаха, че разцветът на този невероятен град продължава при цар Петър (927-969). Всичко това обаче не означава, че във Велики Преслав е нямало драми, подобни на онези в първопрестолната Плиска.

При цар Симеон българската аристокрация и общество са консолидирани. Силната фигура на владетеля, претендиращ за короната на Източната Римска империя / Византия, оставя вътрешните противоборства на заден план. И все пак, когато Симеон умира (27 май 927 г.), в Преслав се развихря дворцова драма! Според византийските хронисти преди смъртта си Симеон „…поставил за владетел сина си Петър, когото имал от втората си жена, сестрата на Сурсувул, който пък бил оставен за настойник на децата му. А Михаил, роден от първата му жена, той подстригал за монах. Йоан пък и Вениамин, братята на Петър, още се обличали в българско облекло…“

Не е известно какви са причините за конфликта между Симеон и първородния Михаил, но престолонаследникът е изпратен в манастир. До скоро се приемаше, че мястото му е заето от втория царски син Петър. Проф. Иван Йорданов обърна внимание на две серии от печати, принадлежали на Михаил и Йоан/Иван! Върху тях е изписано „багатур канаиртихтин“, както е звучала титлата на престолонаследника на езика на (пра)българите. Оказва се, че след отстраняването на Михаил такъв става Иван, а не Петър! Според доц. Павел Георгиев явно Петър е не втори, а трети син, който измества по-големите си братя от първия брак на Симеон. Под влияние на царицата и нейния брат Сурсувул Петър е обявен за съвладетел на своя баща – уместна идея на доц. Тодор Тодоров предвид аналогичната практика в тогавашна Византия. Симеон също не е бил престолонаследник, а е поставен от баща си Борис-Михаил директно за владетел, по-скоро за съвладетел – както знаем от някои печати, и след 893 г. старият княз, макар и монах, е „от Бога архонт на българите“.

През пролетта на 927 г. синът на действащата царица и племенник на „силния на деня“ Георги Сурсувул заема престола. Тогава Петър е малолетен или поне твърде млад, поради което има регент в лицето на Сурсувул – ситуация, сходна с ролята на кавхан Исбул при Маламир и Пресиан столетие по-рано. Мирният договор с Византия, сключен през октомври 927 г., в общи линии е приемлив и за ромеите, и за българите. И все пак, хронистите съобщават за „партията“ на така наречените „Симеонови велможи“, които са против новия политически курс. Явно вътрешните и междуличностни противоречия са „облечени“ в радикална форма. Сурсувул и неговите привърженици не са в състояние да се разправят с опозицията. Тъй като новият цар все още е нямал деца, за престолонаследник е обявен (или по-скоро е оставен!) Иван. След този компромис страстите не стихват, а напротив – Иван и Венеамин (“Боян Магьосника“) демонстративно носят „българско облекло“ в израз на несъгласие с „ромейската“ мода, а и с мира с Византия. Струва си да се запитаме дали и Венеамин Боян също не е син на цар Симеон от първия му брак?

Още през 928 г. Иван оглавява заговор против Петър. Проф. Казимир Попконстантинов обърна внимание на един надпис от Х век от скалния манастир при Мурфатлар (дн. Басараб, Северна Добруджа, днес в Румъния), където се чете „цар Иван“! Не „Йоан“, а именно „Иван“ – формата на името е българска, а не е руска, както мислят мнозина. Така или иначе, в началото заговорниците постигат известен успех. Скоро обаче бунтът е смазан, а Иван е хвърлен в затвора. В Преслав идват византийски пратеници, които тайно (?!) отвеждат Иван в Константинопол. Там той е обект на внимание от страна на самия император Роман Лакапин, дори го женят за знатна „дама“, но за български протести не става и дума! Излиза, че Георги Сурсувул и цар Петър са „надхитрени“ по елементарен начин… Напротив, по-скоро отвеждането на Иван става с благословията на преславските управници. Византийските грижи компрометират претендента за короната в очите на българското общество. Императорът участва в тази игра не без задни мисли – от една страна, прави услуга на цар Петър, от друга, разполага с претендент, с който да го държи „в шах“. И все пак, името на Иван изчезва от хрониките, което свидетелства за отпадането му от „голямата политика“.

Две години след Иван своите претенции изявява Михаил, който успява да избяга от манастира. Ситуацията е още по-опасна, тъй „българите – скити“ застават на негова страна! Става дума за потомците на Куберовите българи в днешна Македония, с чиято подкрепа Михаил завладява неназован по име важен град – вероятно Девол (в днешна Албания) или Охрид. Неминуемата гражданска война е избегната, тъй като Михаил неочаквано умира. Струва си да се запитаме дали не му е „помогнато“ с отрова, но това си остава загадка… Привържениците на Михаил бягат на византийска територия и създават проблеми на имперските власти, докато бъдат усмирени с военна сила.

За заговорите от 928 и 930 г. би могло да се разсъждава още, но е факт, че властите стабилизират държавната „машина“. Независимо от упреците към цар Петър, България остава регионална „Велика сила“. Дори и при агресията на руския княз Светослав и последвалата я византийска окупация (968-971) на Велики Преслав и източните български земи, не се стига до вътрешни раздори. Напротив, пленяването на цар Борис II (969-971) и брат му Роман сплотява българите. В свободните територии с център Средец/София е избрано наместничество, управляващо от името на пленения цар – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на комит Никола и роднини на династията. В Средец търси убежище и тогавашният български патриарх Дамян. През 978 г. Петровите синове бягат от Византия, но Борис е убит по грешка от един глухоням български граничар. Роман е признат за цар, въпреки че е кастриран от ромеите… Българският апокрифен летопис свързва неговата съдба не със Скопие (царска резиденция след 978 г.) или Охрид, а именно с Велики Преслав! На пръв поглед това звучи като легенда, но нека припомним – след победата над Василий II в прохода Траянови врата през 986 г. българите освобождават старата столица и североизточните земи. Логично изглежда цар Роман да е върнал столичния статут на града на своите дядо, баща и брат, докато е пленен по време на война през 991 г. Да не забравяме, че Роман е имал и второ име, и то е именно Симеон!

Велики Преслав впечатлява и днес, независимо от злощастната му съдба през вековете. Когато посетим Симеоновата престолнина, сме очаровани от нейните дворци и църкви, макар и в руини, от красивата природа, от богатствата на Историческия музей. И е така, въпреки че от великолепието на старата столица е оцеляло твърде малко… През 971 г. ромеите отнасят несметни богатства, включително книгите от Симеоновата царска библиотека. При възобновяването на Българското царство през 1186 г. градът за кратко е столица на цар Теодор – Петър, но през 1242 г. е разорен от татарите. През 1388 г. Преслав е завладян от османските турци, като във вековете на робството е буквално унищожен – както през 1640 г. съобщава Петър Богдан, „… сега всеки ден го събарят турците и вземат от неговите четвъртити камъни за градене на своите къщи“. Мраморните релефи и други творби на каменната пластика стават „суровина“ за многото варници в района… Независимо от ужасяващата разруха, пътешествениците говорят за Преслав като за „Ески Стамбул“ (“Старият Цариград“) – име, с което не е наричан никой друг град на Балканите!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Началото на строителството на Преслав, е било по времето на император Константин/Костадин/ Велики, който е с тракийски произход и е дал автономия на тракийките в империята, построил е мост над Дунава за връзка със свободните траки, живеещи в Стара Велика България и е изтеглил легионите от тракийските земи. Освин Преслав, по негово време са построени и Плиска, Дръстър и Кюстенджа, за което има запазени документи, с цитирани суми за строителството и имената на строителитеы! Разбира и Константинопол, за чието строителство Константин/Костадин/ събира строителиосновно от тракийските земи и само 20% от останалите части на империята.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.