БСП с първи умен предизборен ход

На „Позитано“ правят каквото си поискат, електоратът е параван за договорки

Малко неточно ще бъде, ако обявим, че генерал Румен Радев е станал жертва на телефонна измама. Имаше и координатите и знаеше къде ще кацне. А и не вярвам Корнелия Нинова да е избирала кандидатите по телефонния указател и двете еднакви букви на името и фамилията. Това второто не е за пренебрегване, политическата статистика сочи голяма успеваемост по въпроса.

Всички национални избори са повод за преглед на състоянието на партиите. А това на социалистите е незавидно. Моментът е важен за столетницата, защото след поредица от вътрешнополитически провали и загуби и рязко изострената външнополитическа обстановка и заради новия партиен лидер, БСП трябва да покаже нова визия и ново поведение. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че след 1989 г. пред партията отново стои въпросът за промяната.

Справедливо е да се отбележи, че с всичките си грешки и недъзи така или иначе тя прие и преглътна както членството ни в НАТО, така и в ЕС. Друг е въпросът дали преди повече от 10 години при тази неизбежност на евроатлантическата ни ориентация партията просто не се сниши, не прие реалността, за да остане дълбок резерв и политически трамплин за руското влияние и пропутиновската политика у нас.

Така или иначе, с общото съгласие с АБВ по избора на генерал Румен Радев за кандидат-президент външнополитическата ориентация на левите сили беше ясно и недвусмислено заявена. Но по този начин в очите на левия избирател тя се превърна в равнопоставен партньор на изключените си преди години колеги от АБВ. А това съвсем не е престижно поведение. До вчера, когато лидерът на БСП не прочете предложението на АБВ за коалиционно изборно споразумение и не отсече: „Генерал Радев е наш кандидат. Ние не сме равнопоставени партии, нашият кандидат не е равноотдалечен“, напомни лидерката на БСП. С този ход Корнелия Нинова поправя една стратегическа грешка и избягва капан, който можеше да задържи задълго столетницата на едно място.

БСП сгреши изначало с идеята си за широка лява коалиция за президентския вот. Когато като партия си слязъл до най-ниските нива на подкрепа, е редно да направиш преглед на силите си и да се видиш точно къде си. В този смисъл социалистите категорично трябваше да се явят самостоятелно на тези избори.

Дали това ще стане, предстои да видим, защото неочакваните ходове следват един след друг. Сега идеята, поне според Нинова, е комитет с широка обществена подкрепа за Румен Радев: „Не сме скъсали с АБВ, каним ги, ако искат, да участват в инициативен комитет за подкрепата на генерал Румен Радев“, предлага тя. По този начин хем се изпълняват препоръките на местните структури за широка лява коалиция, хем ветрилото се отваря и към обществения сектор. А това е жизненонеобходимо за тясното ръководство на БСП, защото критиките около избора на генерал Радев вместо масово номинираните Мая Манолова, Костадин Паскалев и Илияна Йотова бяха повсеместни.

Самото допитване беше рисково и очевидно - непродуктивно. Рефренът „ние се обръщаме към масите и ще слушаме партията“ прозвуча доста фалшиво и вместо да обедини, разедини столетницата. Ръководството просто използва гласа на хората в своя полза и сътвори това, което предварително си беше наумило. Широката коалиция беше оправдана с вота на членове и симпатизанти, но изборът на кандидат-президент - не.

Проблемът е, че обиграните партийни апаратчици по места отлично разбират какво се случи - по високите етажи на „Позитано“ правят това, което си поискат, а електоратът е само параван за политическите интриги и договорки.

В този смисъл усещането, че в БСП, волно или не, играха за АБВ е напълно обяснимо и можеше да се окаже съвсем реално. Защото в края на краищата от тази кандидатура АБВ не губи нищо, докато БСП - доста. Както подчертаваше неведнъж Първанов - тя е равноотдалечена и еднакво приемлива и за двете формации. А защо? Нима двете партии са с равни позиции като влияние в обществото и с равен брой избиратели? АБВ така или иначе нямаха кандидатура - Първанов по конституция, а Калфин… въпреки всичките му положителни качества няма как да бъде издигнат за президент довчерашен вицепремиер в управлението, да не говорим, че щеше да бъде самоубийствено БСП да приеме.

Колкото и да са дисциплинирани от електората на БСП, тези 2/3 подкрепа за Радев от НС на партията (99 от 151) вещаят видимо несъгласие на голяма част от партийното представителство. Изборът на „външен“ за партийната система човек внушава освен всичко друго и неспособността на БСП да излъчи достоен и приемлив кандидат от собствените си редици. А за партия с толкова дълга история и претенции за управление това е и обидно, и неприемливо. С последното си твърдо решение Корнелия Нинова донякъде тушира подобни настроения, а напомнянето, че генерал Радев е тяхна кандидатура, беше повече от задължително на фона на изказванията на Първанов от типа: „Аз го направих генерал.“

Но подобни решения съвсем не тушират основния проблем - че столетницата до голяма степен пренебрегна мнението на избирателите си, и че генерал Радев остава лична кандидатура на председателката. Остава проблемът с отказа да бъде номинирана силна партийна кандидатура, както и впечатлението, че БСП не разполага с такава.

Какво следва оттук нататък? Тежки дни за Корнелия Нинова. Защо?

Известен социолог коментира, че ако левицата загуби президентския вот, е възможно ново пренареждане в ръководството на БСП, защото това ще бъдат поредните от много години насам загубени избори. След оставката на Станишев същите аргументи се отправяха и спрямо Михаил Миков. Ако и след неговата смяна с Нинова загубите продължат, това ще бъде и поредният мотив за нови промени в партията.

При хипотезата за най-вероятна загуба Нинова ще бъде атакувана именно защото не е успяла да спечели с препоръчания партиен кандидат и заради заиграването с АБВ. Особено силна и аргументирана ще бъде вътрешнопартийната опозиция, или онази 1/3, която не подкрепи Радев.

В известен смисъл лидерката на БСП се опита да омаловажи тези избори и да вдигне целевия хоризонт пред партията, като заяви, че самата тя не се кандидатира, защото смята да става министър-председател. Така даде заявка за истинските и дългосрочни цели на БСП - победа на парламентарните избори. Това е ясно послание, че ако ще се говори за нови рокади, те трябва да бъдат след парламентарния вот. А как ще бъдат тълкувани резултатите от президентските избори - със сигурност като „добри“. Стига генерал Радев да стигне до балотаж.

Коментари

Задължително поле