Буксуващият “Брекзит”

За да се бави един процес толкова много време става дума за пари. Много пари

За уникален исторически прецедент, преговорите около извеждането на Великобритания от Европейския съюз, започват все повече да приличат на скучен сапунен сериал с излишно надут бюджет. Буквално. През седмица Лондон излиза с нова формулировка за това как точно си представя т. нар. „Брекзит” и какво точно иска да получи в крайна сметка. От Брюксел разглеждат предложенията, посочват вещо защо нямат никаква връзка с реалността и изпращат британската делегация вкъщи да обмисля какво да извади от ръкава за следващия епизод.

С наближаването на поредния кръг преговори в Брюксел следващата седмица британското правителство публикува преди дни свое ново виждане, което за пореден път вкарва разговорите в задънена улица. Да обобщим случилото се дотук. Няма да е дълго. Три месеца от началото на преговорите за „Брекзит” и на 15 от злополучния референдум, който ги провокира, единственото постигнато споразумение между Лондон и Брюксел е, че „ще направим всичко възможно да се споразумеем по някакъв начин”. И до тук.

Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние образно казано „тупка топката” търпеливо от март до юни, в очакване на поне елементарен конструктивен тласък от страна на Великобритания да участва активно в разговори, за които самата тя настоява. Песимизмът му за възможността това да се случи се видя на пресконференцията при официалното откриване на преговорите, когато небрежно намести очилата на носа си, със среден пръст, докато казваше „започваме“.

Снимката, която изтече от първия му директен сблъсък с британския му партньор, министъра за „Брекзит” Дейвид Дейвис, беше повече от красноречива: Екипът на Барние от дясно, с купчини папки пред тях и отсреща на масата британската делегация, които дори не си носят химикалки. Последното образно казано, но ме разбирате! Избирателите на Албиона също бяха възмутени от кадъра.

Че британците нямаха дори елементарен план преди референдума от 23 юни 2016 г. какво точно очакват от излизането си от ЕС признаха вече и самите те. Дори да им отне година. Цялото това време по-късно ситуацията въобще не се е подобрила. Дадоха си 8 месеца отсрочка за началото на преговорите, за да проведат парламентарни избори, с които управляващите консерватори на Тереза Мей много успешно се посякоха (с вещото съдействие на лидера си). Последните се закрепиха на власт, благодарение на парламентарна коалиция с противоречивата партия на северноирландските протестанти, срещу подкуп от един милиард британски лири и разбуниха духовете във всички краища на Обединеното кралство. И въпреки че Брюксел ги прати да пишат домашни цяло лято, докато еврократите трупаха тен по курортите, в Лондон продължават да не могат да обяснят дори на себе си какво точно искат. Както е видно от последните им предложения, с които отиват в Брюксел следващата седмица.

Припомням. Двата най-наболели въпроса от първия етап от преговорите, без споразумение, по които няма преминаване към следващ етап, засягат гарантирането на правата на гражданите на ЕС във Великобритания и съответно на британските на територията на държавите членки, и статута на границата в Северна Ирландия. И двете не са проста работа. Първият въпрос е директно свързан с признаване на върховенството на Европейския съд в Люксембург за единствен компетентен да се произнася върху правата на европейските граждани на британска земя. На което настоява Брюксел. Лондон иска неговите съдилища да имат последната дума върху правата на всички, които живеят на Албиона. Подчертавам този остров, защото вторият въпрос от преговорите, засяга другия, отвъд Ирландско море, част от която е британска, но в по-голямата си е Европейски съюз. А именно статутът на границата между Ейре и Северна Ирландия, свободното движение през която досега се гарантираше отчасти от Споразумението от Разпети петък от 1998 г., но предимно от правилата на Единния пазар и четирите свободи на движение в ЕС.

Новата британска „визия” по необясним начин отстъпва от една от основните, уж, болежки на Обединеното кралство за върховенството на Европейския съд, признавайки, че магистратите в Люксембург ще са най-компетентни да се произнасят по множество правни въпроси, както по време, така и много след предполагаемото излизане на Великобритания от ЕС през 2019 г. За сметка на това отказват за признаят върховенството на Съда на съюза по въпроса за правата на гражданите. Пат! Много почесвания по носа е имало в Брюксел, когато са прочели позицията на Лондон, убеден съм. Отделно какъв разкол може да предизвика сред консерваторите на Тереза Мей, в частта си, които подкрепят гласно твърдия „Брекзит“ и пълното откъсване сянката на Европейския съд в законодателната инициатива.

За сметка на това по въпроса за границата на Ейре със Северна Ирландия, британците са успели да завоалират идеята си през предложение за временен мини-митнически съюз, включително със специални преференции за ирландските компании и производители. Концепцията съдържа два варианта, които на теория може да са приложими и в по-общ план в „новите отношения“ между Великобритания и ЕС. Макар и в Брюксел вече открито да бръчкат носове и на тези предложения. При всички положения търговията спада към следващия етап от преговорите, до които не може да се стигне, докато не се уреди въпроса с правата на гражданите и върховенството на съдилищата.

Разбира се, че за да се бави един процес толкова много време става дума за пари. Много пари. „Цената за развода”, както вече се наложи термина е бакалския спор, който се води предимно на медийно ниво на Острова, но е в основата на разговорите Лондон-Брюксел на този етап. На кратко става въпрос за общите задължения, които Великобритания има към ЕС посредством финансови задължения и ангажименти към общи програми, инвестиции, пенсионни фондове и тн. Започнала от главоломната сума от 50 млрд. евро британски задължения, оспорени от Великобритания, „сметката“ вече възлиза на 75 млрд. евро претенции на ЕС. И докато двете страни не се споразумеят за парите, уникалният исторически прецедент ще продължава да тече като скучен сапунен сериал.

Коментари

Задължително поле