В Замбия властват големите имения
“Труд” представя поредица от публикации “Тайните на кафето”. В нея ще ви запознаваме с любопитни и малко известни факти за любимата на милиони гореща напитка. Ще има място и за новости относно добива, преработката, пазарите и модерните трендове и рецепти при консумация и сервиране на кафе. Следващата статия – идната събота!
Най-малката страна в Африка – Бурунди, има цели 160 производствени станции за кафе, като две трети от тях са държавна собственост, останалите са частни. Именно реколтата от кафе е прехраната на местните, както и тази oт памук, банани, царевица, тютюн и чай.
Добрите кафета от Бурунди имат сложна текстура, с горски аромати, но преобладават тези с мека гама, наподобяващи шоколадови вкусови нотки.
Географията на Бурунди е много подходяща за отглеждане на кафе. Голяма част от нея е планинска и осигурява необходимите височини и климат за растежа на зърната. В Бурунди няма големи ферми за кафе, вместо това черната напитка се произвежда от голям на брой дребни стопанства. От няколкостотин до две хиляди производители дават кафето си за обработка във всяка от тези 160 преработвателни станции.
Зърната идват от колониалното управление
Кафето идва в Бурунди едва през 20-те години на миналия век при белгийското колониално управление. През 1933 г. Правителството наредило на всеки селски фермер да отглежда поне петдесет кафеени дървета. Когато държавата получава независимостта си през 1962 г., производството на кафе става частно. Това се променя през 1972 г., заедно с политическия климат, но от 1991 г. кафето бавно се връща отново към частния сектор.
Спад в производството
Отглеждането на кафе нараства непрекъснато в тази страна, но гражданската война през 1993 г. довежда до бърз спад в производството. От този момент се правят усилия за увеличаване както на производството, така и на стойността на кафето в африканската държава. Инвестициите в индустрията се считат за изключително важни, тъй като икономиката на Бурунди е разбита от конфликти. През 2011 г. Бурунди има един от най-ниските доходи на глава от населението в света, като деветдесет процента от населението разчита на селското стопанство. Износът на кафе и чай заедно съставляват приблизително деветдесет процента от общата валутна печалба.
650 хиляди семейства са зависими
Производството на кафе се възстановява, но все още не е достигнало нивата от началото на 80-те години. В Бурунди обаче има надежда за кафето, защото 650 хиляди семейства са зависими от реколтата, има и непрекъснато движение на цените, но и непрестанно подобряване на качеството. Постоянният страх от връщане на политическата нестабилност там, обаче е голям.
В Бурунди
Зърната растат без обособени региони
Бурунди е толкова малка страна, че всъщност няма обособени региони за отглеждане на кафе реколтата. Зърната растат буквално из цялата страна, където има подходяща земя и надморска височина. Страната е разделена на провинции, а кафе стопанствата са струпани около преработвателните станции.
Каянза, северен регион, близо до границата с Руанда, е гъсто населен с преработвателни станции, а кафето от тази реколта е с много добро качество. Надморската височина е около 1700 метра, а периодът на беритба започва през април и приключва през юли. Сортове: Бурбон, Джаксън, Мибризи.
Най-доброто кафе от Бурунди се прави, като се измива напълно и обикновено е от сорта Бурбон. В много отношения има прилики между Бурунди и съседната му Руанда, тъй като страните имат сходна надморска височина и сортовете кафе, както и, че двете са изправени пред предизвикателството да се справят с “дефекта на картофа” при реколтата.
През 1800-те
Шотландски мисионер засажда дърво от Единбург в Малави
Кооперации владеят страната
Един от най-малките производители в света – Малави, привлича интерес с фините си, цветни, източноафрикански кафета.
Според източници кафето е донесено в Малави в края на 1800-те. Първото дърво, взето от Ботаническата градина в Единбург, е пренесено в страната през 1878 г. от Джон Бъкан, шотландски мисионер. Реколтата за първи път се засажда в южния Малави, в района на Блантайр.
Въпреки благоприятния си старт, производството на кафе се срива не след дълго поради комбинация от лошо поддържани почви, вредители и болести и конкуренцията от все по-доминиращото производство на Бразилия.
През по-голямата част от първата половина на 20-ти век африканската собственост върху големите кафе ферми е била малка, тъй като страната се е намирала под британско колониално управление. Кооперативното движение в страната започва през 1946 г. и производството на кафе нараства драстично през 50-те години. Въпреки че кооперациите са изглеждали успешни, всички са били разпуснати през 1971 г., заради политическа намеса.
Производството на кафе в Малави достигна пика си през 90-те години на миналия век със 7700 тона и след това се свива обратно до около 1650 тона годишно. Независимо от факта, че е без излаз на море, Малави изгражда силна икономика за износ на селскостопански стоки.
Сортовете кафе, отглеждани в Малави, са Гейша, същият сорт, който предизвика толкова голям интерес в Централна Америка, и Катимор, устойчив на болести сорт, който обикновено е с много по-ниско качество.
В Малави
Малки и големи стопанства разчитат на реколтата
Кафето в южната част на Малави обикновено се произвежда в големи комерсиални стопанства и в централните и северните райони от дребни земеделски стопани. Следователно е възможно да се проследят кафетата до една ферма или до голяма група производители. В страната има отлични кафета и от двата вида производители, споделят търговците.
Вкусовият профил на зърната в Малави е сладък, с плодови нотки, но не толкова експлозивно, като реколтите на кафе от Източна Африка.
В Бурунди през 2000-та година кафето от всички станции за преработка във всеки регион на произход, обособен от търговците, се смесвало заедно. Но това правело лоша услуга на качественото кафе. Заради това през 2008 г. Бурунди започнала да се развива по-специализирано, като класирали кафето по качество. А това само по себе си издигнало страната в списъка на търговците.
Въвеждат реколтата през 50-те
Ниски цени сриват търговията в Замбия
Вредители унищожават сорта Катимор
Някои приписват спада в производството на кафе на ниските цени и решаващата липса на дългосрочно финансиране в бранша.
Третата страна, която ще споменем в този материал е Замбия. Кафето е въведено там през 50-те години на миналия век от мисионери, които са донесли семена на Бурбон от Танзания и Кения. Въпреки това, производството не захранва индустрията до края на 70-те и началото на 80-те години, когато се финансира с помощта на Световната банка.
Проблемите с вредителите и болестите карат производителите да приемат хибридния сорт Катимор, който е по-малко вкусово интересен от Бурбон. Това е било временна мярка, тъй като след време правителството се връща с препоръката за използването на Бурбон, но все още има доста голямо количество Катимор в страната.
Износът на кафе в Замбия достигна максимума си през 2005 – 2006 г. с около 7150 тона, но след това спада драстично.
Някои приписват спада в производството на ниските цени и решаващата липса на дългосрочно финансиране в бранша. В допълнение към това най-големият производител в страната затвори врати през 2008 г., след като не е платил заемите си. The Nortern Coffee Corp произвеждаше една трета от производството на кафе в страната (6600 тона) към момента на затварянето. Общото производство спада до едва 330 тона през 2012 г., въпреки, че сега изглежда се възстановява.
В производството
Липсата на достъп до вода затруднява местните
Големите имения са облагодетелствани
По-голямата част от кафето на Замбия идва от по-големи имения, въпреки че има известно насърчение и на малките стопани. Именията като цяло са добре управлявани, имат добър достъп до модерно оборудване, защото производството на кафе започва сравнително късно тук, и може да са собственост на мултинационални компании. Дребните стопани имат трудности за достъпа до торове и оборудване и като цяло качеството не е високо. Липсата на достъп до вода и прилична обработка след прибиране на реколтата допълнително възпрепятства производството на чисти и сладки кафета.
Замбия от доста време е пренебрегната от голяма част от специализираната кафе индустрия. Човек може да каже, че става въпрос за ситуацията с кокошката и яйцето, тъй като исторически малкият интерес от страна на купувачите на специални кафета е довел до малко инвестиции в качеството, а малкото инвестиране в качеството е довело до малък интерес от страна на купувачите на специални кафета.
Най-добрите кафета в Замбия идват от единични имения, въпреки че може да се открият трудно. Не само общата продукция е малка в Замбия, но и висококачествените кафета не са нещо обичайно. Разочароващо е, че страната има безспорен потенциал да произвежда невероятни кафета спрямо географията си. Регионите в Замбия не са добре дефинирани и обикновено се наричат само Южен, Централен, Меден пояс и Северен. Кафето се отглежда главно в северния район на планината Мучинга, район, който включва регионите Исока, Наконде и Касама, и около столицата Лусака.
*Материалът е изготвен с помощта на COFFERO