Бъдещето на Европа се определя в Москва и в Анкара

Експертите да преценят до каква степен тези две големи сили могат да преобразят света

Има много държави, които са в европейското пространство на сигурност, но не са сигурни за своето бъдеще

Хората днес имат огромни възможности – в резултат на глобализацията – да преминават всякакви граници, същевременно това води до възникване на множество проблеми, свързани с икономиката, с работата на институциите. В резултат на това има движение срещу либерализацията и глобализацията, срещу идеите на демокрацията. Във всяка част на света има някакво геополитическо съревнование. Когато говорим за архитектурата на бъдеща Европа, трябва да помним, че съществува огромна несигурност, тъй като много трудно можем да разберем националната политика. Това е може би първият от многото тревожни проблеми. Предстоят избори в Германия и Франция, знаем също така, че има 55, така да се каже, бунтовнически партии в целия ЕС. Всичко това ще промени политиката, не знаем какви ще са резултатите и това означава несигурност. Изглежда ясно, че сме в края на един етап, в който вече не можем да мислим по предишния начин за ЕС като проект с все по-дълбоки нива на интеграция.

Имаме все пак двигатели на интеграцията – еврозоната, Шенген, европейското сътрудничество в сферата на отбраната. Когато мислим за бъдещата архитектура на Европа, трябва да мислим за различни Европи, защото всяка криза, която връхлита континента, засилва идеята за солидарност и същевременно променя ЕС. Когато Великобритания излезе от ЕС, ще се промени балансът на силите. Това означава дебат за бъдещата икономика на ЕС. Имаме единен пазар само формално, защото тук не става въпрос само за стоки, но също така за услуги. Големи са разликите в богатството например при държави като Люксембург и България. И тези разлики се увеличават, което пък създава натиск. Така започваме да говорим за границите на свободното движение. Всичко това се оспорва в два аспекта – от една страна, бежанците и външните граници на ЕС, от друга страна – това, за което беше и дебатът във Великобритания – свободното движение на работна сила. Този дебат предстои и в други държави.

Как ще се защитава ЕС? Кризата разделя ЕС на Изток и Запад, на Север и Юг. Някои държави може да останат извън еврозоната и Шенген. Същевременно стои въпросът за кризата на европейския ред. Има много държави, които са в европейското пространство на сигурност, но не са сигурни за своето бъдеще – например държавите от Югозападните Балкани. Липсата на война на Балканите не е достатъчно успокоение, необходимо е да мислим за спиране на радикализацията в тези държави, трябва да се намесим, ако се наложи. От друга страна, е важно държави като Грузия, Молдова и Украйна да не попаднат в сферата на влияние на Русия. Въпросът за това какви са отношенията ни с тях е много сложен. Традиционно този въпрос се решава през призмата на разширяването, но как ще подходим сега към него, е трудно да се каже.

Но най-голямото предизвикателство ни връща отново към българския урок – Русия и Турция и нашите отношения с тези държави. Това са много сложни отношения. Много е важно България да участва в тези дебати поради уникалния принос, който може да има.

 

*Авторът е директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП)

(От портал „Култура“)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Глупости на търкалета. Турчолята не могат техните проблеми да си решат и са пред разпадане, руснаците все още се държат но санкциите ги съсипват, щели да определят съдбата на Европа…

  2. Жалкото е, че такъв човек пише такава статия. Заглавието не отговаря на съдържанието. Подвеждащо е, още повече, че господин авторът е директор на Европейския съвет за външна политика, каквото и да значи това. Щом този господин твърди това, значи положението с евроатлантическите ценности е разклатено. Дано са здрави като на коча мъдете.

  3. Тенденциозно в Труд се пишат про-руски новини. Нормално при положение, че Източна Европа е под кибер атака от финансирани от Русия сайтове. Май, май ще Труд и останалите ще последват съдбата на Balticnews…и сайтовете и фалшивите фейсбук профили разкрити наскоро които бълват про-руска и антизападна информация с цел да се установи руско влияние в дадена държава. Нищо ново под слънцето.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.