България за Русия винаги е била на заден план

Вреден е спорът „русофили срещу русофоби“, приятелската дистанция с Русия е уместна

Киев и до днес се нарича „майката на руските градове“, но българската основа на руската държавност упорито се отрича.

„България не бива да е враг на Русия“, заявява новоизбраният президент на България Румен Радев пред френския всекидневник „Монд“. Разумно, сдържано изявление, от което не следва той да е русофил.

Пак тези дни проф. Андрей Пантев, три пъти депутат в Народното събрание от квотата на Коалиция за България, казва друго: „Няма антируски съюз, към който България да не е била съпричастна... Днес Русия едва ли може да се отнася така, все едно нищо не е било. Защото, както и да го въртим, България е член на един военен съюз, който Русия смята за враждебен.“

Тази манипулативна теза за „неблагодарните братушки“ - българите, отдавна се предъвква в руски медии и в коментари под различни дописки за България там. Често ни изкарват по-враждебни към Русия, отколкото считат поляците, унгарците и румънците, които с цели армии са воювали срещу руснаците, а Полша два пъти е палила Москва. Въпреки това спрямо тях руската страна неведнъж е постъпвала доста по-благосклонно, отколкото спрямо нас.

Има, разбира се, и обективни оценки, макар и оскъдни. Тази година генералът от външното разузнаване на Руската федерация Леонид Решетников, историк, директор на Института за стратегически изследвания при администрацията на руския президент, сподели в ефира на телевизия „Риси“: „Ние ясно им казахме: „Вървете където искате! Искате в НАТО - добре, искате в ЕС - добре... и ги оставихме. Е, как да наречем българите „предатели”? В нашите политически кръгове не се оценява достатъчно значението на България за Русия.“

А сега в Москва имат претенции. Защо сме с НАТО, когато пактът ги притеснява по границите, защо сме с ЕС, когато им се налагат санкции, защо не им се урежда „Южен поток“. Ами защото трябва да изпълняваме съюзническите си задължения! Както стриктно ги изпълнявахме във Варшавския договор, който те сами разпуснаха по инициатива на президента си Горбачов. „Иди ми - дойди ми“ може да си позволят Великобритания и още една-две държави, при това рядко и с много опасения. По-малките не можем и да мислим за своеволия.

Много добре знаят това политиците в Москва, но го играят велики и непогрешими. Ген. Решетников е рядко изключение: „Българите обичат Русия - казва той - ценят я, уважават я и преди Освобождението. Изведнъж се случва 1917 г. и ние им казваме: „Вие сте обичали не тези руснаци, които е трябвало.“ Българите се съгласяват и започват да обичат само съветските руснаци. Идва 1991 г. и ние казваме: „Не, не трябва да обичате съветските руснаци, трябва вече да обичате новите руснаци... Всеки сърбин, българин или черногорец ще ни каже „вие ни предадохте“!“

Сегашният руски президент определи разпада на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Де да беше първата в историята им, ами са цели пет! Русия е преди всичко държава, а това не е същото като страна. Спрямо която понякога държавата е била дори враждебна, както при Петър I и след 1917 г., например. Състоянието на държавата винаги е било определящо за посоката на развитието - към възход или към падение. Така е и у нас сега. Държавата е била и е причината за руските беди и руските победи.

Появата на Киевска Рус според руските историци е датирана през 862 г., появата й според Николай Бердяев е сред най-големите тайни в историята. Доскоро набиваха за някакви славяни по онези земи, които имали били своя култура, градове, език и дори бойни кораби, но не можели да се управляват сами, завалиите, та си поканили едни варяги или нормани начело с княза им Рюрик да ги оглави и така се появила тази държава.

За никакви руси обаче не става дума чак до XV в., по онези земи е било разположена Велика България на кан Кубрат, наричана още Урус (велика) Булгар, откъде най-вероятно произлиза и Рус. Самият град Киев с яката крепост Башту около него е построен от брата на великия кан - Шамбат през 658 г. върху селището аул Хон-Балън, градено от Буломур, чийто потомък е Атила. Населението говори на български.

Това четем от проф. Риза Бариев от Петербург, ученик на Лев Гумильов. Твърдят го и учени историци от Казанския университет. Акад. Дмитрий Лихачов в началото на миналия век пише, че в края на IX в. от България в Киев са занесени православието, кирилицата и свещените книги на средновековния наш език. Киев и до днес се нарича „майката на руските градове“, но българската основа на руската държавност упорито се отрича.

Важно е това обстоятелство, за да си обясним много факти от поведението на руските столици спрямо нас през вековете и до наши дни. Киевска Рус се разпада през XII в. на отделни княжества, често враждуващи помежду си, тъй като обединявалият ги дотогава дух за обща отбрана и търговия се изпарява. Век по-късно укрепва Московското княжество, но през 1237 г. удря в гръб Волжка Булгария, тя пада под монголско владичество, но малко по-късно пада и Московията. А самата Москва с крепостта Кремъл са градени от волжките българи през 1088 г., през 1147 г. само е превзета от ростовско-суздалския княз Юрий Долгорукий.

Чак през XVI в. се появява руското царство, обединено около необходимостта да се противостои на Полша и Османската империя. Тогава у нас сред потиснатия народ се появява митичната фигура на Дядо Иван. След смъртта (убийството?) на Иван IV Грозни, взел през 1551 г. и титлата „цар на българите“, следват смутни времена, междуособици и нова държавна деградация. При Петър I през 1721 г. се въздига и укрепва Руската империя като велика сила, по негово време все още официалният и народен език е българският, макар и поразреден с чуждици.

През XIX в. едва след освобождението на Сърбия и създаването от нищото на Гърция най-сетне след половин век иде ред и на България. За Русия тя винаги е била на заден план. Дава на Румъния населената с българи Добруджа, в която не живеят никакви румънци. През 1885 г. Русия окуражава Сърбия да нападне страната ни и изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението.

Александър Батенберг ни е препоръчан за княз от самия Александър II - Царя освободител, но през 1886 г. синът му Александър III ни принуждава да го прогоним. През 1917 г. великата империя е срината от болшевишката революция до почти пълна разруха. След 1922 г. възниква СССР, става свръхвелика сила, но през 1991 г. отново се появяват центробежни сили и идва последният, пети поред крах. Този път интернационализмът на комунистите убива държавата.

Князете и царете в тази страна не допускат появата на руска нация, която да изгради своя национална държава. Това е главната причина руската държавност да е устойчива само под външен натиск и да се разкапва поради вътрешни противоречия и дрязги. Непобедимата отвън Русия сама се побеждава отвътре. Българският държавотворчески ген, периодично оплождащ с величие от Кубратова и Волжка Булгария онези земи и пространства, не се справя засега с глупостта на редица руски управници да присаждат западни деструктивни за държавата им модели.

Заради този ген, заради многото ни кръвни роднини в тази страна не трябва русофобски да заставаме срещу нея. Заради многовековните несправедливости на руските управници нямаме основания да сме русофили, както и да приемаме оттам упреци, че сме в НАТО и ЕС.

Векторът на руската геополитика към Балканите сочи все още към Белград и Атина, а не към София. Днешна Русия все още не предлага на руснаците обединителна национална идея, поради което вътрешните разпадни процеси все още я заплашват. Приятелската дистанция е уместна.

 

Коментари

Задължително поле