Нараства броят на европейските държави, които смятат, че България не се справя със задълженията си по охраната
Неотдавна Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс) съобщи, че съществува реална опасност вътрешните политически процеси в Турция да застрашат изпълнението на постигнатото споразумение с ЕС за бежанците. Една от причините за това е, че след опита за преврат през юли 2016 г. турските органи за сигурност са значително отслабени поради извършените чистки. Другият тревожен фактор са няколкото поредни изявления на президента Ердоган още преди провеждането на референдума за промяна на конституцията, че ще започне да пуска по 15 хил. мигранти на седмица към Западна Европа.
Турският референдум успя и сега идва ред на изпълнението на предизборните обещания. Още повече че практиката показа, че агресивните политически послания в Турция дават резултат, а там предстоят нови избори, които ще преминат под знака на предстоящите конституционни промени. Фронтекс вече отбеляза, че по външните граници на ЕС има значителни проблеми, върху които допълнително рефлектира неясното бъдеще на сделката с Турция.
Българските политици безспорно си дават сметка за нарастващото напрежение. През март 2017 г. евродепутатът Емил Радев настоя ЕС да засили охраната по българо-турската граница. В отговор на този призив директорът на европейската агенцията за гранична и брегова охрана Фабрис Легери отговори, че вече пренасочва част от своите ресурси от Централна Европа към българо-турската граница.
Всъщност още през октомври 2016 г. Фронтекс започна да засилва значително присъствието си по сухопътните граници на България, като основните наземни оперативни дейности са насочени към наблюдение на югоизточната граници. На малцина обаче направи впечатление съобщението на заместник-директора на Фронтекс Брент Кернер, че европейската агенция започва наблюдение и на границите на България със Западните Балкани и най-вече със Сърбия.
Идеята за присъствие на Фронтекс в Сърбия не е нова. Още през декември 2015 г. министърът за външни работи на Люксембург Жан Аселборн допусна, че пограничната агенция на ЕС би могла да разположи свои служители и техника в държави на Балканите, които не са членки на ЕС. Парадоксът в случая е, че дейността на Фронтекс е насочена към охрана на външните граници на ЕС срещу нелегални влизания на мигранти, докато при българо-сръбската граница се наблюдава обратното явление - напускане на ЕС и нелегално влизане на мигранти в страна, която не е негова членка.
Това засилено присъствие на служители на Фронтекс формално се разглежда като предпазна мярка и носи благозвучното име „повишаване на капацитета на България по сухопътните си граници“. Зад тези думи обаче се крият данни, които не са известни на широката българска общественост, а те представят миграционната обстановка у нас в съвсем друга светлина.
Най-често увеличаването или намаляването на миграционният натиск у нас се отчита на базата на регистрираните случаи на нелегално преминаване на границата, като понякога тук се вземат предвид и предотвратените влизания. Тъй като в повечето случаи заловените нелегално влезли мигранти подават молби за убежище, статистиката работи именно с този показател. Така например през 2015 г. в България 20 391 лица са потърсили закрила, като в същото време са регистрирани 1091 случая на откази за допускане на влизане. Въз основа на тези данни се прави изводът, че миграционният натиск върху България е малък на фона на регистрираните 1,83 млн. случая на нелегални влизания в ЕС за същия период.
През последните няколко години в БАН се разработиха различни модели за изчисляване на миграционния натиск, като в тях ясно е посочена необходимостта да се взема предвид и нелегалната миграция, която не се регистрира никъде. Тъй като България не е крайна дестинация, а е само транзитен етап при придвижването към Западна Европа, в случая изключително полезна е статистиката за броя на нелегалните влизания от България в Сърбия. Според официалната статистика на Фронтекс през 2015 г. са регистрирани 48 495 нелегални преминавания на българо-сръбската зелена граница. Това са мигранти, влезли най-вече от Турция, преминали транзитно през България и излезли през Сърбия. Този факт поставя необходимостта от преосмисляне на оценките за силата на натиска върху България и реалното му възприятие от европейските ни партньори. Очевидно ние последни разбираме това, защото много преди Фронтекс да предприеме действия, страните от Вишеградската четворка, Австрия, Словения и Хърватия отдавна изпращат свои служители и техника за охрана на границата на Сърбия с България. Подобни действия означават, че нараства броят на европейските държави, които смятат, че България не се справя със задълженията си по охраната на своята част от външната граница на ЕС.
Вина за тази ситуация носят както управляващите през онзи период, така и опозицията, тъй като темата за слабостите при отчитането на миграционния натиск върху България неведнъж е обсъждана публично, в т.ч. и по страниците на в. „Труд“, но не бяха направени необходимите усилия за подобряване на българската миграционна политика. При проведените извънредни парламентарни избори, а и при конституирането на 44-тото народно събрание миграционният натиск бе посочен като основно предизвикателство, преодоляването на което се нуждае от национален консенсус.
Съвсем скоро партиите ще имат възможност на дело да покажат дали са способни да превърнат думите си в дела. Защото не само нестабилността в региона нараства, но и с досегашната пасивна политика България все повече се превръща в миграционен буфер без изход.
Жълт картон от Фронтекс
Докато от България в Сърбия са регистрирани 48 500 незаконни преминавания през 2015 г., през същия период на българо-турската граница са регистрирани едва 7500. Поради тази причина в доклада на Фронтекс за годишния анализ на риска за 2016 г. за България е записано, че е налице “ясно наблюдавано несъответствие между броя на регистрираните незаконни преминавания на българо-сръбската и българо-турската граници през 2015 г.”. Подобна оценка е безспорен жълт картон, който показва слабостите в българската миграционна политика.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш