Лекарят, убил крадец в дома си, се призна за виновен и поиска по-лека присъда

Три реактора на руска АЕЦ бяха изключени аварийно заради късо съединение

Кметът на Търново разпореди проверка по случая със затиснатото от гума дете В зоната за фитнес има табела, че се ползват от лица над 18 години

„Орлите“ срещу 108-годишен исландски клуб

Борисов разгледа снимачната площадка на „Откраднат живот“ (СНИМКИ)

Нов заместник-председател встъпи в длъжност във Варненския окръжен съд

Треньорът на „Лудогорец“: Ще има санкции

Д-р Иван Димитров се призна за виновен за убийството на Жоро Плъха, може да бъде осъден още днес

Почина проф. д-р на и.н. Иван Душанов

Евакуираха 130 пътници, заради сигнал за бомба в самолет на летището в Белград

Кметът на Белица подкара багер

Урсула фон дер Лайен иска всяка страна от ЕС да й предложи по един мъж и една жена за еврокомисар

Честна шуменка намери и върна портфейл с много пари

Бойко Борисов: В момента, в който направим индустриална зона, тя се пълни

Премиерът: Аз настоях да платим накуп самолетите F-16

Българката Мария по стъпките на гъркинята Георгия Поуките на една бивша графиня след 30 години, загубени в охолство

Около 2000-та година един гръцки журналист в голяма радиостанция на Атина по време на предаването си изстреля в ефир въпроса: „Откога всяка гъркиня, смята, че u се полага да има слугиня в къщата си?“ Това, което последва, беше по-страшно от цунами. Радиостанцията, която приема средно по 100 слушателски обаждания в рамките на един час (мейловете не бяха разпространени още), бе залята от гневни позвънявания на слушателки. Телефонният център на станцията блокира, директорът получи повече от 300 писмени протеста срещу журналиста. Собственикът се уплаши, че ще изгуби част от своите слушатели, и на другия ден горкият журналист бе принуден да се извини покорно на своите слушателки. Така запази работата си. Същият колега ми разказа, че всички гневни жени бълвали една и съща фраза: „Ако аз нямам право на слугиня, тогава коя е тази, която има право?“

Гъркинята стана графиня в рамките на три десетилетия. Но нека проследим житейския път и еволюцията на типичната гъркиня, която днес наближава 60-годишна възраст, наричайки я условно Георгия, за да разбере накъде върви българката Мария.

Георгия е родена около 1960 г. в малко гръцко село. Докато навърши 10 години, майка u работи денонощно на полето. През 1970 г. семейството u се преселва в един от бедните квартали на Атина. Баща u става строител, а майка u – работничка. Георгия завършва училище около 1980 година и е 20-годишна, когато Гърция влиза в Европейския съюз. Постъпва да учи в някое висше учебно заведение или просто си търси работа. По това време фабриките в Гърция започват постепенно да затварят, а земеделците намаляват под 10% от населението, което значи, че Георгия не е станала нито работничка, нито земеделка. Някой депутат я назначава като държавен служител или секретарка в приятелска фирма.

В началото на 80-те като млада служителка Георгия получава малка заплата, наема малък стар апартамент с две стаи и се придвижва с градски транспорт. За да сложи телефон в жилището си, чака от две до три години. През 1985 г. се омъжва за друг служител и се преместват в по-голямо жилище. Тогава заплатите започват да нарастват значително, защото Гърция получава пари от Европа. През 1990 г. Георгия и мъжът u вече имат автомобил. Тя открива очарованието на Burberry и на Prada. Малките u деца ходят в скъп детски дом и са облечени от Lapin. Наема за първи път жена да u помага в къщи. В началото веднъж седмично за по-тежка домакинска работа, после за гладене и малко по-късно да се грижи за децата. Георгия вече разполага с предостатъчно време да се разхожда по магазините, да пие кафе с приятелки и да открие очарованието на извънбрачната любовна връзка.

През 1995 г. една съпружеска двойка държавни служители получава от заплати, надбавки и фиктивни извънредни бонуси сума, която съответства на днешни 4000 евро месечно. Магазинери и занаятчии изобщо не плащат данъци като ощетяват по този начин систематично данъчната служба. Наемат за работници нелегални имигранти без осигуровки. Тогава съпружеската двойка взима огромен заем и купува мансарда в скъп район на Атина. През 2000 г. мъжът на Георгия има вече джип 3000 кубика, тя пък собствен автомобил. Започва да си прави ботокс и пластични операции, а децата u са лошо възпитани. В събота и неделя яде крабове с макарони в скъпи крайморски ресторанти по 300 евро и същевременно смята, че нейно неотменимо право е да пътува най-малко пет пъти годишно в Европа за развлечение и покупки. Вече познава всички търговски улици и търговски центрове на Лондон, Париж и Рим. През 2005 г. семейството на Георгия посяга към втори голям заем, за да построи вила на някой гръцки остров. Банките по това време ги молят да вземат пари и те ги взимат с удоволствие. Доходите им продължават да се увеличават. Всяко ново правителство – на десни, на социалисти или алтернативно – им дава и нещо отгоре, за да не останат недоволни и да ги подкрепят на избори. През 2010 г. Георгия вече е на петдесет години, живяла е живот на царица, без да е работила, освен нещо минимално без да притежава някаква невероятна дарба. За три десетилетия е извървяла път, за който на други народи им трябват три поколения. Децата u са пораснали в климат на изобилие и охолство, което не предвещава нищо добро за тяхното бъдеще в един труден и пълен с изисквания свят. Майката и бащата живеят с представата, че целият свят е техен, че животът е един полет, който има само възход в небето и претендират за още и още. Георгия започва да мисли, че живее в страна, която не я заслужава. Госпожата е спечелила играта „Тото Джокер“ /хипотетично/, но се оплаква, че не е Абрамович.

И изведнъж през 2010 година премиерът Георгиу Папандреу излиза от един далечен гръцки остров и на фона на прекрасна гледка с плаващи зад него лодчици обявява със студенина, че са фалирали. Георгия го гледа с опулени очи и си казва: „Леко де, тези неща не стават така лесно!“ И отива на кафе.

През 2018 година мъжът u вече е безработен, мансардата и вилата се продават на търг. За да не u спрат електричеството, е влязла в социалната тарифа на „Електроснабдяване“ и инкасаторските фирми u звънят всеки ден по телефона и си искат парите на дадените от тях заеми. Децата u са безработни и се готвят да заминат в чужбина, за да търсят работа.

 

Житейският път на фалиралата жена

Днес Георгия е в постоянна истерия, която се редува с кризи на депресия, и е сигурна, че чужденците са унищожили страната u и лично нея. По телевизията гледа глупави програми и предавания, които постоянно обсъждат нови орязвания на заплати и нови данъци. Не издържа повече…Това е общо взето житейският път на средната гъркиня, която скоро ще навърши 60 години.

Разбра ли Мария пътя на Георгия?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.