Българската росика – Вечната Eruditica

Любов Йовинска, проф. д.п.н. Александра Куманова, Ангел Георгиев, Марияна Максимова и Памела Делева

Дистанционна премиера на новите е-библиотеки на УниБИТ

 „И нет истины там, где нет любви” –

С огромен интерес на дистанционно присъединилите се чрез терминалите на УниБИТ и Столична библиотека на 28 юни 2021 г. в Руския център премина представянето на е-библиотеките „ПУШКИНИАНА” и  „ЧЕХОВИАНА”, излъчвано на живо в Zoom.

Форумът беше посветен на светлата памет на литературния историк, литературоведа-компаративист, текстолога и библиографа проф. Велчо Велчев (16.06.1907 – 2.05.1991) – учредител на специалността „Руска филология” в България и първи ръководител на Катедра по руска класическа литература в Софийския университет (1945-1965); член-учредител на Съюза на учените в България и основател на филологическото списание „Език и литература” (1945-  ), един от основателите на Института за литература при БАН (1948-  ) и ръководител на неговата Секция „Руско-български литературни връзки” (1948-1965); член на Националния славистичен комитет и участник във всички конгреси по славистика; декан на Факултета по славянски филологии и помощник-ректор на Софийския университет.

Този форум беше удостоен от вниманието на библиографи, литературни критици, филолози, историци, преводачи, поети, но и от информатици и информационни технолози от: Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Централната библиотека на Българската академия на науките (БАН), библиотеките от страната и чужбина, генериращи библиотечната библиография – историографски източник на енциклопедиката, Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски”, Института за литература при БАН… 
Сред присъстващите на живо в залата бяха от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ас. Силвия Филипова, редакторът на тази библиография Цветана Найденова, а също и наблюдателят на СНО при УниБИТ по линия на гражданската отговорност на научните изследвания на СНО при УниБИТ – поетът д-р Анжела Димчева, АLUMNI (възпитаниците) на УниБИТ – Северина Ангелова (завеждаща библиотеката на Института за литература при БАН), Марияна Матова (библиотекар в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”), Тервел Стоянов (Министерство на вътрешните работи), Ивалина Бозаджиева (регионален мениджър за Източна Европа), ИТ специалистите – докторантът на УниБИТ информационни системи Денислав Кънев и експертът по навигация на е-ресурси на СБ Борислав Захов и др. 

Особено вълнение предизвика сред участниците присъединяването към форума на акад. Иван Тодоров – физика със световно име, син на проф. Тодор Боров. 

На живо от залата проф. д.п.н. Александра Куманова модерира премиерата, и екипът от студентите-дипломанти на Университета – участници във форума й асистира също на живо: Любов Йовинска, Памела Делева, Ангел Георгиев. 

Сред участниците бяха и шестима директори – на: Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – доц. д-р Красимира Александрова, Централната библиотека на БАН – д-р Силвия Найденова, Столична библиотека – д-р Юлия Цинзова, Института за литература при БАН – доц. д-р Пенка Ватова, Библиотечно-информационния център на УниБИТ – доц. д-р Елена Савова, Академичното издателство „За буквите – О писменехь” – доц. д-р Диана Стоянова. Г-н Роберт Робертович Шестаков – съветник в Посолството на Руската федерация в България и представител на Министерството на науката и висшето образование на Русия взе участие в премиерата, радваща се на вниманието на преподаватели, студенти и докторанти от редица вузове.
Проф. д.н. Ирена Петева откри форума с думите: „Радвам се, че мога да представя на вашето внимание ценните нови е-библиотеки на УниБИТ „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА” – първите в поредицата от е-библиотеки на нашия Университет, посветени на панорамата на руската изящна словесност в контекста на универсалната хуманитаристика. Много може да се говори за традиционното руско влияние върху развитието на българската култура и духовност изобщо. Но не трябва да се забравя, че руският език се изучава като задължителен предмет в България над 100 години, а българската русистика е една от най-авторитетните в света. Пример за това са библиографските трудове „Чехов и България” (1955) от Тодор Боров и Цветанка Арсова и „А. С. Пушкин в България” (1999) от Цветана Стайкова”. 

Проф. д.ик.н. Стоян Денчев отвори Академичната дискусия на форума с думите: „В кореновата система на е-библиотеки „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА” виждаме ЖИВАТА ВРЪЗКА на ТВОРЦИТЕ на научната персонална библиография на България, свързани с Българския библиографски институт (акад. Никола Михов, проф. Тодор Боров) – Софийския университет „Св. Климент Охридски” (проф. Велчо Велчев) – Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (проф. Александра Куманова) – Централната библиотека на Българската академия на науките (доц. д-р Цветана Стайкова, която в един период е и преподавател на УниБИТ) – Университета по библиотекознание и информационни технологии (проф. Александра Куманова и студентите – дипломанти Любов Йовинска и Памела Делева) (тук изтъквам единствено линиите на приемственост, свързани с биобиблиографските персоналии на А. С. Пушкин и А. П. Чехов). Модерната компаративистична библиографска наука като историографски ключ на универсалната хуманитаристика триумфира днес чрез представяните на премиерата „Вечната ERUDITICA” нови е-библиотеки на УниБИТ.”.

Проф. д.п.н. Александра Куманова окачестви представените нови е-библиотеки на УниБИТ като „създадени със съзнанието да продължат библиографската и историографската традиция в универсалната хуматитарна библиография на акад. Никола Михов, проф. Тодор Боров, акад. Иван Дуйчев, проф. Велчо Велчев, проф. Куйо Куев, проф. Боню Ангелов, акад. Петър Динеков”. Тя посочи, че тази традиция е представяна пред отечествената и международната научна общност като българска научна школа по библио (книга) -инфо (информация) -ноо (разум) сфера – планетарната инфраструктура, в която българската следа е не само част от културния ареал на земното кълбо, а е и негов авангард: делото на Св. равноапостол Константин-Кирил Философ (827-869) – създател на глаголицата и първостроител на българския книжовен език и славянската литература; Златният век на българската култура при цар Симеон І Велики (864-927); творчеството на Св. патриарх Евтимий Търновски (ок. 1325 – ок. 1403) – връх на световния Предренесанс;  първият граждански кодекс на българите „История славяноболгарская…” (1762) на Св. о. Паисий Хилендарски (1722-1773); Българският библиографски институт „Елин Пелин” (1941-1963).

Проф. Ал. Куманова оцени личността на проф. Велчо Велчев с думите: „Без аналог остава организационната му роля в българската русистика – плод на която е и моето ученичество под крилото на Учителя, защото проф. Велчо Велчев имаше таланта да очарова, омагьосва и води неофитите, на които възлагаше уникални по стойност и значение библиографски и историографски задачи. Съвсем естествено под научното ръководство на проф. Велчо Велчев в качеството ми на библиограф по това време в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” продължих чеховианата на проф. Тодор Боров (1955) през 1980-1984 г. (публ. на рус. ез. в Русия през 2005 г. в световно известната серия „Литературно наследство”). След многото ми пътувания през 1989 г. именно от проф. Велчо Велчев дойде идеята да беседвам лично с проф. Юрий Лотман в Тарту (Естония) по невралгичните проблеми на съдържанието и програмата на създаденото, списвано, редактирано и издавано от А. С. Пушки списание „Съвременник” (1836) на база на проучването ми, направено в студентските ми години в Санкт Петербург (1976-1980), за което бях номинирана на Всеруския научноизследователски конкурс за най-добро научно изследване на студент (1980), и след нови проучвания в руските и западните книгохранилища (1989-2003) публикувах по темата и студията в 2003, и монографията в 2004 г. в Русия и България на руски език.”.

В три измерения проф. Ал. Куманова описа Урока от срещата си проф. Велчо Велчев в лоното на хуманитарното познание: етично, емоционално, рационално, редуцируеми до структуриране на историографското компаративистично литературознание чрез разработването на първоосновите на триединтството: стара, възрожденска и нова българска литература; руска класическа литература; българо-руски литературни отношения, с което концептуално се формират магистралите на универсалното хуманитарно познание като езиково, литературно и литературоведско семиологично цяло, обхващано от библиографското сито на времената. 

Доц. д-р Никола Казански – водещ библиограф на Централната библиотека на БАН, научен редактор на е-библиотеките – изтъкна, че за представените е-библиотеки „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА” е характерно най-важното за историографията на всяка научна сфера като културен феномен: 1. ясна и възможно най-дълбока коренова система, намираща се в съотносимост с равнището на световния научноизследователски поток; 2. познаване на класическите и съвременните методи в когнитивния контекст на информатиката.
Като критично-библиографско и историографско определи емпиричното текстологично intentio на двете представяни е-библиотеки писателят д-р Николай Василев – литературен критик, историограф и морфолог на информационния код на изящната словесност, заместник-ръководител на Студентското научно общество при УниБИТ, рецензент на „ПУШКИНИАНАТА” и „ЧЕХОВИАНАТА”. 

Своеобразен контрапункт на премиерата стана представянето на  „ПУШКИНИАНАТА” и „ЧЕХОВИАНАТА”, подготвени на български език от студентите на Университета – дипломантите: МОДЕЛ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА АЛМАНАХ В ПЕРИОДИЧНО ИЗДАНИЕ (Върху примера на създаденото от А. С. Пушкин списание „Съвременник”: Семантични и справочно-информационни проблеми на жанра) / Любов Йовинска; АНТОН ЧЕХОВ В БЪЛГАРИЯ (Преводи и литературна критика): Литературоведски и библиографски историографски дискурс (1880-2021 г.) / Памела Делева. Тези проучвания продължават традицията на недостатъчно известните на българската научна мисъл публикации по библиографирането и историографирането на персоналиите, направени на руски език и в Русия от проф. Ал. Куманова преди почти две десетилетия (2003, 2004, 2005), които стъпват на проучвания, стартирали преди 45 години – през 1976-1980 г. в книгохранилищата на Русия („ПУШКИНИАНА”) и през 1980-1984, 1989-2003 г. в книгохранилищата на България, Русия и Западна Европа  („ЧЕХОВИАНА”). 

Гл. ас. д-р Владимир Манчев от Софийски университет „Св. Климент Охридски” изтъкна безценното културно значение на биобиблиографирането на творчеството на А. С. Пушкин и А. П. Чехов в България.
Доц. д-р Росица Кръстева от УниБИТ изтъкна високото методологично и справочно-информационно равнище на пушкинианата и чеховианата, развивани в България днес в УниБИТ и оцени високо ролята на библиографската школа в универсалната хуманитаристика на проф. Ал. Куманова.

Проф. Ал. Куманова дари на гостите на премиерата в Руския център на СБ и специално на завеждащата го – библиографа Марияна Максимова ценна колекция от издания на Университета, компактни дискове със записи на

информационните е-ресурси на СНО и копия от презентираните на форума е-библиотеки.
Последният акорд на премиерата бе даден от изпълнението на студентката Любов Йовинска, която прочете в оригинал шедьовъра на А. С. Пушкин „Пора, мой друг, пора” (1834), последвано от озвучаването от студента Ангел Георгиев на превода на това непреводимо стихотворение – „Любима, време е! Покой духът жадува”, осъществен от поета, литературния критик, литературоведа и преводача на поезия от руски, испански, немски и френски – полиглота-ерудит доц. д-р Петър Велчев – син на проф. Велчо Велчев (под научната редакция на Петър Велчев са преводите на текстове в е-библиотеките „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА”).

Материалът е подготвен от Ангел Георгиев, Любов Йовинска, Памела Делева 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура