Българският народ търпи, търпи, па като му причернее...

Хайван-пазар във Варна в началото на миналия век.

Пророчествата на известния банкер и политик от миналото Атанас Буров

Светът страда от три бедствия - първо безделието, второ - пиянството, и трето - празнодумието

] Атанас Буров (1875 - 1954)
Атанас Буров (1875 - 1954)

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Г-н Буров, как виждате положението в търговията?

- В световната икономика мнозина не разбраха основното правило - че в природата вакуум няма. Най-малко го има него на пазара.

Пазарът - какъвто и да е той - не търпи вакуум. И евреите са този народ, който запълва всеки вакуум. Искат се копчета - хоп, евреинът ти произвежда копчета. Иска се вълна - хоп, евреинът търговец ти доставя вълна. Ама защо е така? Защото, като се съберем ние, българите, на разговор, говорим за жени, за политика, за история, за философия, бистрим политиката, а те бистрят търговията - къде какво има, къде какво се предлага...

- Всеки търговец го прави същото, не само те.

- Не, не всеки. Ние, българите, сме добри търговци само в Габрово, Сливен, Варна, Бургас и в Пловдив. Навред другаде сме дърдорковци. Защо не станаха крупни търговци например хората от Стара Загора - чисти българи, хубави хора? Не. Там Азманови направиха една фабрика за син камък, в село Новоселци евреи издигнаха фабрика за керамични тръби - „ Изида“, в Търново и Шумен дигнаха по една бирена фабрика - говоря за времето на Стефан Стамболов, когато се дадоха огромни привилегии на индустрията в България и биде разширен законът за насърчение на индустрията.

Обаче забележи това, г-н Памукчиев - само габровци и сливенци се възползуваха от този закон. Нима другаде нямаше пари и условия, за да се дигнат комини? Имаше. Имаше, но не се вдигнаха.

- Защо?

- Защото е по-лесно да се бъбри в кафенето, да се критикува, да се напада, да се чака манна небесна, отколкото да се произвеждат блага и да се правят фабрики.

Аз познавам всички фабриканти на България. Знам и зъбките им. Знам рода им. Знам сделките им. Но само габровци и сливенци са хора, достойни за почит. Те, само те разбраха, че Законът за насърчение на индустрията е единственият закон в България, който дава, а не взема.

Един голям, важен, стратегически закон.

Закон, който ти дава безплатно земя, за да си построиш фабрика. Дава ти заеми. Дава ти отсрочки на плащанията. Дава ти полици. Дава ти ниска лихва... И после не ти иска пълните данъци, а наполовина. И те кара да забогатееш.

- На какво се дължи това, дето сливенци и габровци първи дигнаха комини, г-н Буров?

- На това, че тези хора открай време са държали калема в ръка. Без калем в ръка държава не се оправя. Калемът е велика сила. Калемът е велико нещо - на калема трябва да се вдигне паметник в България, както на Васил Априлов в Габрово и на Хаджи Димитър в Сливен - двата най-хубави паметника в България в момента. Други по-хубави няма. Калемът кара човека да изчисли, че е по-изгодно да се произвеждат ягоди и малини, наместо сини сливи за ракия.

Калемът ти казва, че е по-изгодно да гледаш кози в Балкана, отколкото овце. Защото козята кожа е по-скъпа от овчата и козето мляко е по-лековито от овчето. Козата не боледува нито от метил, нито от охтика, а овцата боледува.

Всичко е въпрос на калем. Ако вие, комунистите, си направите сметката с калема - ще видите, че в момента България има два милиона работни селяни в цветуща възраст, или примерно един милион цветущи домакинства вън от колхозите ви.

Ако всяко едно домакинство произведе примерно по сто килограма ягоди за пазара, ще имаме сто милиона килограма продадени ягоди. По 20 лева килограма примерно, това са два милиарда лева допълнителен доход. Но ягодите на пазара днес са по сто лева килото и ги няма. Та това са десет милиарда лева само от ягоди.

Представи си още толкова малини? Станаха двайсет милиарда. Ами от грозде? Ами от плодове, зеленчуци - държавата ще потъне в берекет и в пари. Възможно ли е всяко едно домакинство да вади всяка година по сто кила ягоди и по сто кила малини?

Напълно възможно. В село Лисичево, Татар-Пазарджишко, аз видях през 1935 година един селянин да набира 1200 кила ягоди от декар и по 3000 кила грозде от декар. Стоян С. Тевекелиев ме закара там с колата си да видя това чудо. Спряхме у едни хора, Жулеви, пихме по една лисичевска ракия и отидохме на гости в село Церово, у Кошлукови. И там пихме по една ракия и заминахме за Калугерово, Бошуля, Карабунар, Карамусал да оглеждаме вината.

- Искате да кажете „да ги опитате“.

- Не. Да ги оглеждаме. В 1935 година се отвори един голям пазар за български вина в Европа. Тогава бяха пострадали силно французките вина - и понеже в света, както казах няма вакуум, ние решихме да изнесем български вина и да запълним вакуума. От Сухиндол от избата „Гъмза“, от Павликени от избата „Росина“, от Карабунар и Карамусал ни подсигуриха великолепни вина и ние ги изнесохме. Аз оглеждах вината. Аз пия вино само на разговор и на софра - по чашка.

Защото в чашата вино има велика мъдрост и велика сила. Никога човек не може да си каже толкова сладки приказки, освен на чашката вино.

То сближава.

То стопля хората и разпуща фантазията.

Но чаша. Не повече. Виното е благословено нещо. То е създадено да се пие максимум по две чаши на ден.

Никога не прекалявайте, г-н Памукчиев, с пиене. И бягайте от хората, които налитат да пият.

Даже, ако можете, никога не ги спирайте, нито ги срещайте. Светът страда от три бедствия - първо безделието, второ - пиянството, и трето - празнодумието. Това са трите злини на света.

Безделието води след себе си пиянството, порока, народните нещастия, като опиума, като разврата... Много са нещастията на един впиянчен и безделник народ, г-н Памукчиев. Българинът поне е застрахован от това зло - безделието, защото работи дене и ноще.

Особено селянинът.

Отучите ли селянина да работи, такована ви е майката. Отиде коня в ряката...

Край.

Дотук. Българският селянин е чист и лъчезарен човек. Той има в бурето вино, но не го изпива - пази го за комка.

Има в бурето ракия, но не я изпива - пази я за сватба, за кръщене. Чист и свят народ имаме ние, г-н Памукчиев, но да видим как ще го опазите вие. Ние в 1931 година бяхме изритани от властта, само защото не разбрахме най-ценното му качество.

- Кое е то?

- Че този народ търпи, търпи, па като му причернее, не гледа какво прави - изритва те, изхвърля те и не мисли на какъв хитър дявол ще налети.

- Какво имате предвид?

- Питам аз - с какво по-добър бе от нас Народният блок на Мушанов, Гиргинов, Гичев, Вергил Димов, Георги Юрданов и Коста Муравиев? С какво? Ние паднахме - ние - Сговора, и дойде хитрата дребна буржоазия, както я наричате вие във вашите велемъдри писания и вестничета - каква сган са и вашите журналисти!

(Като ме прати тук, при Буров, Поптомов изрично ми поръча да не му противореча, да не му опонирам, да го оставя да говори свободно, да записвам абсолютно всичко, което казва - псувни, ругатни, закани, сентенции, обиди. С това щял да се опознае по-добре човекът, да се вникне в мислите и разбиранията на банкера. Поптомов поръча още да не се обиждам от думите му, отправени лично по адрес на мене. И аз точно това правя.)

- Господин Буров, защо така яростно ненавиждате нашия печат?

- Защото е профански. Говоря за печата ви в 1931 година, когато ние паднахме от власт.

- Кое му бе профанското?

- Правеше се от невежи хора. Неуки селяци, въобразили си, че са журналисти. Това не бе печат - това бе помия, която сипеше само ругатни. Аз съм чел Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Тези хора са гении на журналистиката, гении на публицистиката. Карл Маркс например в книгата си „18-и брюмер на Луи Бонапарт“ разказва така, както се разказва в роман. Това е великолепен политически роман. Ами че философиите на Лев Толстой във „Война и мир“ - на края на романа му са сто пъти по-скучни от философията на Карл Маркс в тази негова книга „18-и брюмер на Луи Бонапарт“. Значи, г-н Памукчиев, всичко на този свят се свежда до това - имаш ли, или нямаш гений. Имаш ли, или нямаш дарба. Имаш ли, или нямаш талант.

(Следва в утрешния брой)

Коментари

Задължително поле