Николай Николов работи в университета на Ексетър във Великобритания

Горещият Сатурн WASP-96b няма облаци

Откритието е публикувано в списание Nature

Български астроном откри екзопланета с безоблачна атмосфера. Николай Николов и екипът му установяват, че на горещия Сатурн WASP-96b липсват облаци. Учените изследват 20 екзопланети с телескоп VLT (Very Large Telescope), разположен в южноамериканската чилийска пустиня Атакама на връх Паранал. При WASP-96b успяват да наблюдават теоретично предсказаното поглъщане на пари от натрий от дълбоките слоеве на атмосферата.

“WASP-96b представлява газов гигант като Сатурн, но за разлика от него е нагорещен до около 1000 градуса по Целзий. Оказва се обаче, че високата температура не е причина за отсъствието на облачност, тъй като облаци могат да се формират и са наблюдавани дори при планети нагорещени до 2300 градуса”, разказва Николай пред “Труд”.

Наблюдението на WASP-96b е част от голямата програма на Николай на 8,2-метровия телескоп VLT. Чрез работата си той и екипът му искат да установят какви физични признаци са отговорни за наличието или отсъствието на мъгли и облаци в атмосферите на екзопланетите. “WASP-96b е “златната гъска” на проекта, тъй като тази планета се оказа първата известна с ясна атмосфера. Надявам се да имам и други значими открития. Екзопланетите са толкова разнообрази, а ние имаме възможност едва сега да ги наблюдаваме за пръв път”, посочва той.

Астрономът обяснява, че линията на натрий и нейната форма са предвидени през 2000 г. в теоретичните изследвания по екзопланети на учените Сара Сийгър (Технологичен Институт Масачузетс - MIT) и Димитър Съселов, бележит български астроном и професор в Харвардския университет.

Николай Николов е на 35 г. и е израснал във Велико Търново. Учи в Природо-математическа гимназия “Васил Друмев” с профил биология, но мечтае да стане астроном, за да търси живот във Вселената.

“Един ден ми попадна една книжка: “Планетите разкриват нови тайни” от проф. Никола Николов. Хареса ми по различен начин от всичко останало, което бях чел дотогава. От този ден мечтая да откривам тайните на светове като тези в книгата”, разказва той как се е ориентирал към астрономията и физиката. Има бакалавърска степен по физика и магистърска степен по астрономия и астрофизика в СУ “Св. Климент Охридски”.

За да сбъдне мечтата си, кандидатства за докторант в Германия и защитава докторантура в Университета на Хайделберг, Германия и института Макс Планк в същия град. От 2012 г. работи като астроном към Университета на Ексетър във Великобритания.

Изследванията на Николай са насочени към откриване и изучаване на планети извън Слънчевата система. “Това са планети, които се движат около други подобни на Слънцето звезди или екзопланети”, разказва още.

Липсата на облаци при WASP-96b ще позволи изследвания на съставките на атмосферата, а заради нейната яснота учените ще могат да измерят колко натрий има, както и вода, въглероден диоксид, въглероден оксид и др. вещества. “Това ще ни помогне да разберем дали по своя състав атмосферата на планетата се различава драстично от планетите в Слънчевата система. Облаците и мъглите присъстват в атмосферите на всички планети от Слънчевата система, от най-горещите до най-студените. Наблюденията на планетите извън Слънчевата система също доказват наличието на облаци дори в едни от най-горещите екзопланети. Все още не е известно защо някои планети имат повече или по-малко облаци, а други не”, казва Николай.

Новото откритие на Николай Николов и екипа му е отпечатано в майския брой на Nature. Най-престижното научно списание публикува за четвърти път труд на българина, веднъж е излизал и в журнала Science.

С телескопи на НАСА

Ще търси сами ли сме във Вселената

Българският астроном има водеща роля в международните проекти на космическия телескоп Хъбъл на НАСА и телескопът VLT на Европейската Южна Обсерватория. Освен състава на атмосферите, наличието или отсъствието на мъгли и облаци на 20-те екзопланети, Николай и екипът му ще търсят чрез Хъбъл и дали има водна пара там.

„Макар и непряк, методът на пасажа би позволил в близко бъдеще да потърсим и признаци на живот, като например кислород и озон в атмосферите на планети, сходни на Земята. С планираното изстрелване на космическия телескоп Джейм Уеб през 2020 г. нашето поколение ще има възможността за пръв път да потърси пряк отговор на един хилядолетен въпрос: “Сами ли сме във Вселената?”.