На 14 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 14.11.2019

Полски екстремисти готвели атаки срещу мюсюлмани Задържани са двама от групировката във Варшава и Шчечин

Унгария прие ЕС да я глоби с 1,5 млрд. евро Сумата е 10% от всички съмнителни разходи

Холандия намалява до 100 км/ч скоростта на магистралите Решението ще влезе в сила от 2020 г.

165 лева повече за две трети от учителите Вдигат лекторските часове със 17-18%

Ердоган пристигна в Белия дом

Край на схемата с фиктивни строежи (Обзор) Премахваме законовите вратички, позволяващи да се продават жилища в постройки, които не покриват изискванията

Амортизация на апартамент, отдаван под наем

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 14 ноември 2019

Екатерина Захариева представи възможностите за бизнес с България пред правителството на Намибия

Банков шеф обра трезора и избяга

Предлагат по-висок акциз за цигарите Автоматите на самообслужване без касови бележки

Слагат БДС на ръжения и пълнозърнестия хляб

Един лев за преглед при джипито да плащат децата Предлагат повишаване на цените на 220 клинични пътеки

Бюджет по време на стопански подем Икономическият растеж се ускорява и все повече хора работят. През третото тримесечие работят 73% от хората на възраст между 20 и 64 години

Приключи и дългогодишната дефлация, която съпровождаше икономическата стагнация

Вчера излязоха редица данни за българската и европейската икономика, които потвърдиха и засилиха тенденциите от последните няколко тримесечия. Икономическият растеж в България е 3.9% през последното тримесечие с тенденция към усилване, заетостта се покачва, потвърждавайки тенденцията към ускорение на икономиката. В Европейския съюз също беше отчетен висок растеж от 2.5% и ускорение на стопанската динамика при намаляваща безработица. Въобще, с всяко изминало тримесечие икономическите перспективи се подобряват.

Доскоро България и редица други страни страдаха от това, че се намират в Европа – заради кризата в еврозоната и особено в съседна Гърция икономиката стагнираше и кризата продължи по-дълго отколкото в други региони на света. Сега, обаче, е точно обратното. Да си в Европа вече носи предимства. Икономическият растеж в ЕС и Еврозоната достигна 2.5% на годишна основа през третото тримесечие – темпове приближаващи се до предкризисния период преди десетилетие. Не само това, но за поредно тримесечие Европа отчита по-висок икономически растеж от САЩ и Великобритания, нещо което не се случва много често. Европа преживява неочаквано силен икономически подем.

България е в подобно положение. Икономическият растеж се ускорява и все повече хора работят. Всъщност, през третото тримесечие работят 73% от хората на възраст между 20 и 64 години, което е рекорд откакто има сравними данни. Дори в най-високата точка преди кризата нямаше толкова висока заетост. Това, обаче, създава редица проблеми на работодателите, свързани с дефицит на кадри и растящи разходи за труд.

Десетилетия наред българските работодатели бяха свикнали лесно да намират персонал, заради високата безработица. Сега, при рекордно висока заетост нещата се обръщат – вече е много трудно да се намерят работници и работодателите трябва да се конкурират, за да ги привличат на работа. Това неизбежно води до подобрение в заплащането, особено в отраслите и регионите, които се развиват по-бързо. В резултат приключи и дългогодишната дефлация, която съпровождаше икономическата стагнация.

Един от най-проблемните сектори по време на кризата – строителството – също вече половин година отчита ускоряващ се растеж. Но това е само началото. През последните две тримесечия разрешенията за строеж рязко се увеличиха и наближават нивата от преди кризата, което означава сериозен строителен бум през следващите години. Нещо повече, държавата също планира за следващата година сериозни инфраструктурни проекти, финансирани с еврофондове и национални средства. Банковото кредитиране също расте. Така че сме в началото на силен строителен бум, които също ще допринесе за увеличение в броя на заетите и заплатите.

Икономическата ситуация като цяло е драматично променена в сравнение с периода на кризата – когато основните проблеми бяха слаб растеж, стагнация и висока безработица, бюджетни дефицити и растящи дългове. Сега проблемите са диаметрално противоположни: ускорен растеж, рекордна заетост, дефицит на кадри. Вече две години бюджетът завършва без дефицит, а държавният дълг намалява устойчиво. Сега проблемът е не липса на пари, а за какво да се харчи при толкова много пари в бюджета за 2018 година. И дали бюджетът ще помогне за преодоляване на проблемите.

Бюджетният фокус върху образованието е положително развитие. Дефицитът на кадри в икономиката в немалка степен се дължи на значителния дял хора без образование и квалификация или рано отпаднали от училище. Ограничаването на отпадащите от училище и повишаване на образователното равнище е задължително, за да се постигне по-висока заетост. Показателно е, че заетостта при висшистите вече е над 86%, при средно-професионално образование е близо 78%, докато при хората с начално образование е под 29%, а при основно – 38%.

Разбира се, не е важно само ходенето на училище и завършването на определена степен, а и качеството на образование, специалността и връзката с пазара на труда. Това е по-трудната част и ще изисква и някои структурни реформи – например, за да се развива IT секторът, е нужно да се залага повече на математиката още в основното и средното образование. За да се развива индустрията, са нужни повече инженери докато в други специалности има твърде много студенти, които нямат реализация. Не е лесно да се променят училищата и университетите, но сега може да стане по-лесно заради наличието на финансиране.

Отново във връзка с проблемите на пазара на труда възниква въпросът за програмата за саниране. Тя беше замислена по време на кризата като начин да се създаде временна заетост за строители, като в същото време се повиши и енергийната ефективност на сградите. Сега, обаче, строителството е във възход, а се очаква и ускорено усвояване на еврофондове и засилено инфраструктурно строителство. Може би е дошъл моментът програмата за саниране да се прекрати – или поне да се преструктурира?

Здравеопазването и социалните разходи са друг сериозен приоритет в бюджет 2018 – близо милиард лева увеличение на финансирането общо за двата сектора. По принцип не е лошо да се инвестира в подобряване на здравния статус на населението и намаляване на бедността, но възникват все по-сериозни въпроси доколко държавата успява да постигне тези цели. По време на икономически подем и дефицит на кадри социалните програми не трябва просто да подпомагат доходите, а да се пренасочат към мерки за обучение и преквалификация, така че да активират повече хора на пазара на труда. Пари има, включително и по европрограми, въпросът е да се насочат към правилните дейности, така че да помагат на заетостта.

Разходите за заплати също са едно от бързорастящите пера в бюджета за следващата година – с около 700 милиона повече. Това е обяснимо, доколкото при увеличаваща се заетост в частния сектор, става трудно да се привличат служители в публичния сектор. Този проблем ще се задълбочава с времето, но той има и друга страна – все още твърде много хора работят в публичния сектор, 686 хиляди души през третото тримесечие на настоящата година. В същото време частният сектор изпитва глад за кадри.

Освен да увеличава заплати, бюджетът трябва да насърчи и намаление на персонала в публичния сектор. Бих предложил в бюджета да се запише едно просто правило – ако едно министерство намали персонала с 10%, да получи 15% увеличение на заплатите. Така ще се постигне троен ефект: по-високо заплащане, по-малко бюджетни разходи спрямо планираното, както и облекчаване на дефицита за кадри в частния сектор. Намаление на персонала в бюджетния сектор може да се постигне, тъй като редица министерства ползват хора за дейности, които лесно могат да се автоматизират и електронизират.

Голям фокус е инфраструктурата и инвестициите в бюджет 2018 – и отново, това е полезно по принцип, въпросът е в изпълнението. Един проблем е, че по процедурни причини години наред се бавят редица проекти. Друг въпрос е дали въобще нашата икономика може да поеме толкова инвестиции (6 милиарда за 2018 г.!) и къде да бъдат насочени те, за да се постигне максимален ефект. Основен фокус трябва да е инфраструктурата, която ни свързва с основните експортни пазари – при положение, че Европа е основният ни пазар, защо нямаме нито една магистрала, която да ни свързва с други европейски страни? Летище София отчита такива растежи на броя на пътниците, че скоро ще се претовари и ще трябва да се разширява. Граничните пунктове и мостовете на Дунав също се претоварват, поради което се образуват големи опашки. Умното насочване на ресурса може да помогне за икономическото развитие.

Трябва да се инвестира и в самия публичен сектор, но не просто да се купуват компютри, а да се постигат резултати. В много системи има нужда от използване на нова техника и оборудване, за да увеличи производителността; в други са необходими електронни услуги, за да се премахнат гишетата и опашките. Публичният сектор трябва да се научи да работи с по-малко хора и с повече електронни системи, но това не се случва по естествен начин – необходима е бюджетна принуда.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Gosho, tia ikonomicheskata aktivnost si varvi ot vremeto na Adam I Eva. A ti shto pravish v institut , Otvoreno Obshtestvo’ – shte ima li biudjetna prinuda krai vas ?

  2. От де ги вадите тия заключения драги хора дето си дават мнението ,аз имам да взимам от миналата година за три месеца заплата,а от тази четери.Какъв растеж, кви доходи,нямам ток,вода,телефона ми е изключен дължа пари , а заплати няма!?!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.