Претърсват имота на мъжа, барикадирал се в дома си в село Орешник

Във Франция арестуваха трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния

Венецуела започва продажба на своя криптовалута

Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

Бюджет по време на стопански подем Икономическият растеж се ускорява и все повече хора работят. През третото тримесечие работят 73% от хората на възраст между 20 и 64 години

Приключи и дългогодишната дефлация, която съпровождаше икономическата стагнация

Вчера излязоха редица данни за българската и европейската икономика, които потвърдиха и засилиха тенденциите от последните няколко тримесечия. Икономическият растеж в България е 3.9% през последното тримесечие с тенденция към усилване, заетостта се покачва, потвърждавайки тенденцията към ускорение на икономиката. В Европейския съюз също беше отчетен висок растеж от 2.5% и ускорение на стопанската динамика при намаляваща безработица. Въобще, с всяко изминало тримесечие икономическите перспективи се подобряват.

Доскоро България и редица други страни страдаха от това, че се намират в Европа – заради кризата в еврозоната и особено в съседна Гърция икономиката стагнираше и кризата продължи по-дълго отколкото в други региони на света. Сега, обаче, е точно обратното. Да си в Европа вече носи предимства. Икономическият растеж в ЕС и Еврозоната достигна 2.5% на годишна основа през третото тримесечие – темпове приближаващи се до предкризисния период преди десетилетие. Не само това, но за поредно тримесечие Европа отчита по-висок икономически растеж от САЩ и Великобритания, нещо което не се случва много често. Европа преживява неочаквано силен икономически подем.

България е в подобно положение. Икономическият растеж се ускорява и все повече хора работят. Всъщност, през третото тримесечие работят 73% от хората на възраст между 20 и 64 години, което е рекорд откакто има сравними данни. Дори в най-високата точка преди кризата нямаше толкова висока заетост. Това, обаче, създава редица проблеми на работодателите, свързани с дефицит на кадри и растящи разходи за труд.

Десетилетия наред българските работодатели бяха свикнали лесно да намират персонал, заради високата безработица. Сега, при рекордно висока заетост нещата се обръщат – вече е много трудно да се намерят работници и работодателите трябва да се конкурират, за да ги привличат на работа. Това неизбежно води до подобрение в заплащането, особено в отраслите и регионите, които се развиват по-бързо. В резултат приключи и дългогодишната дефлация, която съпровождаше икономическата стагнация.

Един от най-проблемните сектори по време на кризата – строителството – също вече половин година отчита ускоряващ се растеж. Но това е само началото. През последните две тримесечия разрешенията за строеж рязко се увеличиха и наближават нивата от преди кризата, което означава сериозен строителен бум през следващите години. Нещо повече, държавата също планира за следващата година сериозни инфраструктурни проекти, финансирани с еврофондове и национални средства. Банковото кредитиране също расте. Така че сме в началото на силен строителен бум, които също ще допринесе за увеличение в броя на заетите и заплатите.

Икономическата ситуация като цяло е драматично променена в сравнение с периода на кризата – когато основните проблеми бяха слаб растеж, стагнация и висока безработица, бюджетни дефицити и растящи дългове. Сега проблемите са диаметрално противоположни: ускорен растеж, рекордна заетост, дефицит на кадри. Вече две години бюджетът завършва без дефицит, а държавният дълг намалява устойчиво. Сега проблемът е не липса на пари, а за какво да се харчи при толкова много пари в бюджета за 2018 година. И дали бюджетът ще помогне за преодоляване на проблемите.

Бюджетният фокус върху образованието е положително развитие. Дефицитът на кадри в икономиката в немалка степен се дължи на значителния дял хора без образование и квалификация или рано отпаднали от училище. Ограничаването на отпадащите от училище и повишаване на образователното равнище е задължително, за да се постигне по-висока заетост. Показателно е, че заетостта при висшистите вече е над 86%, при средно-професионално образование е близо 78%, докато при хората с начално образование е под 29%, а при основно – 38%.

Разбира се, не е важно само ходенето на училище и завършването на определена степен, а и качеството на образование, специалността и връзката с пазара на труда. Това е по-трудната част и ще изисква и някои структурни реформи – например, за да се развива IT секторът, е нужно да се залага повече на математиката още в основното и средното образование. За да се развива индустрията, са нужни повече инженери докато в други специалности има твърде много студенти, които нямат реализация. Не е лесно да се променят училищата и университетите, но сега може да стане по-лесно заради наличието на финансиране.

Отново във връзка с проблемите на пазара на труда възниква въпросът за програмата за саниране. Тя беше замислена по време на кризата като начин да се създаде временна заетост за строители, като в същото време се повиши и енергийната ефективност на сградите. Сега, обаче, строителството е във възход, а се очаква и ускорено усвояване на еврофондове и засилено инфраструктурно строителство. Може би е дошъл моментът програмата за саниране да се прекрати – или поне да се преструктурира?

Здравеопазването и социалните разходи са друг сериозен приоритет в бюджет 2018 – близо милиард лева увеличение на финансирането общо за двата сектора. По принцип не е лошо да се инвестира в подобряване на здравния статус на населението и намаляване на бедността, но възникват все по-сериозни въпроси доколко държавата успява да постигне тези цели. По време на икономически подем и дефицит на кадри социалните програми не трябва просто да подпомагат доходите, а да се пренасочат към мерки за обучение и преквалификация, така че да активират повече хора на пазара на труда. Пари има, включително и по европрограми, въпросът е да се насочат към правилните дейности, така че да помагат на заетостта.

Разходите за заплати също са едно от бързорастящите пера в бюджета за следващата година – с около 700 милиона повече. Това е обяснимо, доколкото при увеличаваща се заетост в частния сектор, става трудно да се привличат служители в публичния сектор. Този проблем ще се задълбочава с времето, но той има и друга страна – все още твърде много хора работят в публичния сектор, 686 хиляди души през третото тримесечие на настоящата година. В същото време частният сектор изпитва глад за кадри.

Освен да увеличава заплати, бюджетът трябва да насърчи и намаление на персонала в публичния сектор. Бих предложил в бюджета да се запише едно просто правило – ако едно министерство намали персонала с 10%, да получи 15% увеличение на заплатите. Така ще се постигне троен ефект: по-високо заплащане, по-малко бюджетни разходи спрямо планираното, както и облекчаване на дефицита за кадри в частния сектор. Намаление на персонала в бюджетния сектор може да се постигне, тъй като редица министерства ползват хора за дейности, които лесно могат да се автоматизират и електронизират.

Голям фокус е инфраструктурата и инвестициите в бюджет 2018 – и отново, това е полезно по принцип, въпросът е в изпълнението. Един проблем е, че по процедурни причини години наред се бавят редица проекти. Друг въпрос е дали въобще нашата икономика може да поеме толкова инвестиции (6 милиарда за 2018 г.!) и къде да бъдат насочени те, за да се постигне максимален ефект. Основен фокус трябва да е инфраструктурата, която ни свързва с основните експортни пазари – при положение, че Европа е основният ни пазар, защо нямаме нито една магистрала, която да ни свързва с други европейски страни? Летище София отчита такива растежи на броя на пътниците, че скоро ще се претовари и ще трябва да се разширява. Граничните пунктове и мостовете на Дунав също се претоварват, поради което се образуват големи опашки. Умното насочване на ресурса може да помогне за икономическото развитие.

Трябва да се инвестира и в самия публичен сектор, но не просто да се купуват компютри, а да се постигат резултати. В много системи има нужда от използване на нова техника и оборудване, за да увеличи производителността; в други са необходими електронни услуги, за да се премахнат гишетата и опашките. Публичният сектор трябва да се научи да работи с по-малко хора и с повече електронни системи, но това не се случва по естествен начин – необходима е бюджетна принуда.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Gosho, tia ikonomicheskata aktivnost si varvi ot vremeto na Adam I Eva. A ti shto pravish v institut , Otvoreno Obshtestvo’ – shte ima li biudjetna prinuda krai vas ?

  2. От де ги вадите тия заключения драги хора дето си дават мнението ,аз имам да взимам от миналата година за три месеца заплата,а от тази четери.Какъв растеж, кви доходи,нямам ток,вода,телефона ми е изключен дължа пари , а заплати няма!?!

Отговорете