Бюрократи режат българските корени в Албания

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

Отново външни сили ще искат да променят етническото самоопределение на нашенците

Един от големите грехове на българския преход е, че не създадохме механизми за изграждането на дълбоки и трайни връзки с историческата ни диаспора

На 22 януари 2020 г. се състоя поредното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание. Една от разглежданите точки бе актуалното състояние на българската общност в Албания. Информация по въпроса даде Петко Дойков, заместник-министър на външните работи. Според него една от основните задачи, които в момента трябва да бъдат решени максимално бързо, е свързана с предстоящо през октомври тази година преброяване на населението в Албания. Макар и доста деликатно, той заяви, че в процеса на протичане на това преброяване „е възможно да се стигне до ситуация на оказване натиск от трети страни – извън България и самата Албания, с цел албански граждани, които се определят като българи, да се определят по друг начин“.

За да се избегне тази възможност, МВнР поставя въпроса много сериозно в рамките на Европейския съюз, когато се обсъжда неговото разширяване. Българското условие по отношение на получаването на дата за преговори от Тирана е изцяло свързано с реалните права на българското национално малцинство. Същата позиция се застъпва и в разговорите с официални албански представители.

Поведението на МВнР изхожда от необходимостта за защита на българските национални интереси в Централните Балкани, които се явяват пресечена конфликтна точка на опитващият се да ни заобиколи Балкански вертикал (линията Морава – Вардар) и преминаващият през България Балкански хоризонтал (Паневропейски транспортен коридор № 8, свързващ Черно с Адриатическо море).

Сигурно щяхме да продължим да живеем с убеждението, че националните ни интереси са защитени, ако през последната седмица не дойдоха някои тревожни сигнали от Албания. За пореден път десетки българи от районите на Голо Бърдо и Мала Преспа се оплакват, че не са уважени техните молби за получаване на българско гражданство. Една част от кандидатите са спрени от Съвета по гражданство при Министерство на правосъдието, а други от Вицепрезидента, който отказва да им издаде укази.

В повечето случаи в основата на отказите заляга разбирането, че липсват доказателства за наличието на български произход. До подобен извод се стига след „финален експертен преглед“. Въпреки привидно спазената процедурата, идват големите въпросителни!

Първата от тях е защо такъв важен орган като Съвета по гражданство, който определя съдбата на стотици хиляди души, няма разработени стратегически цели? Поне такива липсват в портала на Министерски съвет за консултативните съвети! За да се разбере драматизмът на ситуацията трябва да се има предвид, че решенията в него се взимат с мнозинство 2/3 от присъстващите. Тук идва следващият въпрос: какви са компетенциите на лицата, които взимат решенията?

Членове на Съвета са по един представител на министерствата на правосъдието, външните работи, вътрешните работи, регионалното развитие и благоустройството, труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването. Освен тях има представител на ДАНС, Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенция за бежанците. Освен ДАБЧ, във функционалните характеристики на нито една от другите представени институции не се предвижда да имат компетенции в проблематиката, свързана с историческите български задгранични общности, от където идват повечето кандидати за гражданство. В Правилника за дейността на Съвета по гражданството е записано, че членовете му „участват лично в заседанията му и изразяват позициите на ведомствата, които представляват“.

Така стигаме до порочната практика представителите на държавни институции да взимат отношение по въпроси, които са извън техните компетенции. Нещо повече – те се обединяват и блокират позицията на представителя на ДАБЧ. Достатъчно е да се подхвърли, че кандидатите за българско гражданство са търгаши, че те искат да го придобият с користни цели, че излагат България и застрашават националната ни сигурност и мнозинството от 2/3 от некомпетентни бюрократи е подсигурено. Логичната последица е поредица от откази за придобиването на гражданство.

Аз също не се съмнявам, че част от кандидатите са като гореописаните. Но далеч не всички са такива, поради което не бива да попаднат под общ знаменател. Един от големите грехове на българския преход е, че не създадохме механизми за изграждането на дълбоки и трайни връзки с историческата ни диаспора, нито пък се опитахме да диференцираме кандидатите за българско гражданство по техните подбуди. Възприехме подход с покриването на формални критерии и сега берем горчивите плодове: порочни практики, завишен корупционен риск, проблематични взаимоотношения със задграничните ни сънародници.

Българските общности на Балканите дълго време са били без защита поради дългогодишната политика на национален нихилизъм, провеждана от България след 1944 г. Рецидиви на подобно мислене и практика се наблюдават и днес, но най-уязвими от него са българите в Албания. Защото те са най-старото, и в същото време най-скоро признатото българско национално малцинство. Това са българи, които живеят повече от 1400 години в земите на предците си. През 2017 г. те се осмелиха да съберат 4500 подписа с искане за тяхното официално признаване. Албания се съобрази с това, но очевидно тези българи продължават да имат проблем с признаването им в България.

Независимо че днес по-голямата част от сънародниците ни са мигрирали към големите албански градове, всички те произхождат от 33 селища, населени компактно с българи. До 1944 г. българските власти са признавали жителите на тези селища за българи. Като българи са регистрирани във френското и австро-унгарското преброяване през 1918 г. или в секретната албанска статистика от 1935 г. Поради тази причина всички лица, родени във въпросните 33 селища, са с български произход, а техният майчин език е архаичен български диалект. Представянето на документ, който удостоверява раждането в тези селища, по безспорен начин потвърждава наличието на български произход на неговия притежател. Крайно време е българската администрация да се съобрази с този факт.

Ако българската бюрокрация продължи да не се съобразява с националните интереси и научните факти, все по-често от лидери на албанските българи се чуват призиви, че е по-добре до преброяването през октомври тази година да не се разглеждат молбите за гражданство на албанските българи, отколкото да получават откази. Защото лицата, на които сме казали официално, че се съмняваме, че са българи, ще бъдат силно демотивирани да се декларират като такива. А за този резултат няма да е виновна някоя „трета страна“, а пусналото дълбоки корени бюрократично безхаберие. Още сега трябва да заявим, че някой трябва да поеме отговорност за подобен резултат!

Коментари

Задължително поле