Нивото на демокрация в глобален мащаб през 2021 г. се е сринало до нивото от 1989 г. 

Формират се поклонниците на самодържавието, глашатаите на потисничеството, хвалителите на несвободата

Светът навлезе в политически цикъл, който се характеризира с настъпление на авторитаризма, самодържавието и несвободата. Наблюдаваме истински парад на автокрациите, който контрастира на демократичната вълна след края на Студената война. Това сочат и данните на известния Институт V-Dem при Университета в Гьотеборг. На базата на прилаганата от тях методология, учените достигат в последния си доклад за 2021 г. до следните заключения. Нивото на демокрация в глобален мащаб през 2021 г. се е сринало до нивото от 1989 г. В условията на недемокрация преди десет години пък е живяло 49% от световното население, докато през 2021 г. - 70% , т.е. около 5,4 милиарда души. От тях 26% живеят в 30 държави, които са завършени диктатури. За сравнение, преди десет години, по критериите на V-Dem такива са били 25 държави. Останалите 44% от живеещите в недемокрация са в държави, наричани от учените "изборни автокрации", т.е. авторитарни режими с фасадни, имитативни избори. Преди 10 години са идентифицирани 5 държави със значително влошаване на свободата на изразяване, докато през 2021 г. наброяват 35.

В този контекст излизат на преден план и някои проавторитарни и антидемократични настроения в определени прослойки на нашето общество, представяни често като "антизападни" или "антилиберални" и даже “консервативни”, които станаха по-релефни след началото на руската агресия срещу Украйна. Не става дума за критика на демократична система, на либерализма или неолибералния глобализъм от позицията на демократичните ценности и други демократични идеологически възгледи, а за отрицание на самата идея за демокрация и свободно общество, съчетани със сляпо фетишизиране на авторитарни (най-често евразийски) обществени модели и държавни системи. Не говоря за възпитаните в такива разбирания, които ги носят и “по занятие” - професионално или генеалогично свързани със старите мрежи на тоталитаризма, израсли с номенклатурни привилегии, ангажирани с репресивни органи, по посолства в чужбина и всякакви държавни синекури при социализма.

Говоря за хората, които са забравили, а други просто не знаят какво означава да живееш в несвободно общество - там, където държавата решава вместо теб какво можеш да учиш, да мислиш, да говориш, да работиш и дори къде да живееш. Живеейки в демокрация, те често се превръщат в нейни отрицатели. Не критици на обществените недъзи или противоречия, с каквито естествено изобилства всяко свободно общество и по дефиниция са смисъл и съдържание на плуралистичния сблъсък на идеи и възгледи за тяхното преодоляване. А отрицатели на самата свобода. Често такива хора са фрустрирани от собствени житейски неудовлетворения, свързани с лично благосъстояние, място в социалната йерархия, разминаване на личната самооценка със социалната реализация. Но вместо да търсят причините, а оттам и евентуалните решения в себе си - в своите качества, таланти, трудолюбие, дисциплина, образование, квалификация, предприемчивост, социална адаптивност и пр., те избират най-лесния път. Избират да търсят причините за своите житейски неуспехи извън себе си. Намират ги в "системата". И понеже тази "система" всъщност е свободното и демократично общество, те бавно и полека започват да привиждат "спасението" - лично и обществено - в "силната ръка", която трябва да дойде и "да ни оправи", като сложи край на свободата, която в техните очи е пагубна "анархия", която ги ощетява. Веднъж стигнал до този драматичен извод, такъв човек съвсем логично започва да търси външни примери като опора на своето житейско обяснение. Съзерцава отдалеч (но само отдалеч!) авторитарни и тоталитарни режими и се възхищава от тяхното социално устройство. В тази мисловна матрица бягството от свободата е единствен път за решаване на всички проблеми и най-вече - за възмездие за "системата" и нейните крепители, които смята за единствено виновни за житейската фрустрация. Така се формират поклонниците на самодържавието, глашатаите на потисничеството, хвалителите на несвободата.

Парадоксът е, че подобни хора не си дават ни най-малко сметка, че дори и възможността да недоволстват "от системата", да пишат из социалните мрежи, да протестират на улицата или просто да попържат властимащите, са им дар от свободното и демократично общество. И че нищо от това не би било възможно в автокрациите, за които те мечтаят - от Москва, през Техеран и Пекин, та чак до Пхенян. Освен с цената на сурови санкции, арести, репресии и дори физическо ликвидиране. Въобразяват си, че ще живеят и мислят свободно в авторитарна държава. Не си дават сметка, че първото, от което ще ги лиши един авторитарен режим, е възможността да недоволстват "от системата". И че ако в свободното общество имаш най-малкото правото да се бориш за свое "място под слънцето", в авторитарното общество властта, а това значи номенклатурната каста, определя твоето място “отгоре”, независимо дали си съгласен. Може да го промени евентуално, но само ако си послушен и се подчиняваш безропотно на системата.

Част от хората с подобно, да го наречем несъзнавано авторитарно мислене, бъркат фундаментално. Те не могат да разберат, че споровете и идеологическите сблъсъци в съвременното демократично общество - да речем за джендър-идеологията, не са причина за бягство от свободата, а още по-малко - за издигане на пиедестал на авторитарните общества. Разсъждението: "Путин забранява джендър-идеологията, защото е консерватор, който се бори с либералите, следователно неговата система е правилна", е вавилонско смешение на понятията, което разкрива сериозни когнитивни дефицити. И в един затвор или концлагер властите могат да забранят джендър-идеологията, това прави ли животът и всички порядки в такъв затвор или концлагер пример за подражание от цялото общество? Естествено, че не. Иранските аятоласи са по-големи "консерватори" от "консерватора" Путин, но какво общо имат и те, и руският лидер с демократичната идеология на консерватизма? Нищо, естествено.

Бягството от свободата е път към падение и лишаване на хората от свободна воля. Защото първото нещо, което авторитарната, потисническа власт се опитва да прекърши, е свободната воля. Затова в днешно време свободата и демокрацията трябва да бъдат защитавани още по-активно. Както вътре в свободните общества, където е подложена на ожесточени атаки от cancel-културата, джендър-идеологията и агресивния атеизъм на либералните хунвейбини; от стремежа към ерозиране на националните държави от неолибералните глобалистки елити. Така и навън - от автокрациите, които под маската на мнима борба с "глобалистите", "либералите" и "хегемонията на Запада", всъщност се борят за своя глобална хегемония и свой оруелов "нов ред", в който автократичните елити смазват силово всяко несъгласие, плурализмът е забранен, а свободното слово - анихилирано. Защото при авторитаризма, за разлика и от най-лошата демокрация, няма "друга гледна точка".