Как летяха нашите пилоти

На чужди, но и наши аероплани

Сега поръчахме изтребители в Страната на неограничените възможности. Оказа се обаче, че са ограничени

Малцина знаят, че някога сме летели с аероплани, дело на българската инженерна мисъл. През 1925–1926 г. е конструиран моделът У-1. Носи името на трагично загиналия пилот Иван Узунов. Скоро е преименуван на ДАР У-1, като в абревиатурата е вградена Държавната аеропланна работилница в Божурище.

Макар да е типична бойна машина, поради ограниченията на Ньойския договор го използват за обучение на пилоти. Първият полет със самолета е проведен на 16 ноември 1926 г. от началника на работилницата капитан Марко Първанов.

По-късно в серията ДАР влизат подобрени модели. ДАР-1А например е двуместен биплан с двигател Walter-Vega от 85 конски сили и увеличен обем на горивния резервоар.

Сега поръчахме изтребители в Страната на неограничените възможности. Оказа се обаче, че са ограничени. Понеже бавят доставката, пробутаха ни един скалъпен набързо, колкото за замазване на очи. Оказа се дефектен, не може да лети. Ако не го поправят, ще стане музеен експонат.

На фона на тези лупинги да припомним старата слава на нашата авиация.

Бипланите от серията ДАР са пилотирани дори от жени.

Нападението е най-добрата отбрана, пише в учебниците по тактика и стратегия. През Балканската война Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Бомбардировката е на 16 октомври 1912 г. от германски аероплан "Албатрос". Взривовете са слаби и армейското командване се обръща към Стоян Величков.

Този забравен днес изобретател е автор на експлозива "Цвят", по-добър от прочутия динамит. От 4 килограма "Цвят" на турския задник ще му стане горещо, изчислява Стоян. Кръщава новото унищожително чудо "Величко" и поръчва направата му във фирмата "Шуле-Зилберман".

През декември той заминава за Мустафа паша (Свиленград) да покаже на авиаторите как да действат. Първо са направени опити с две вносни бомби. "Резултати съвсем слаби – никакви!", заключава нашият специалист. Сетне е хвърлен един "Величко".

"Бомбата се пусна лесно, падна правилно и даде грамаден взрив, като се получи трап повече от 1,5 м. дълбок и 3 м. в диаметър", доволен е Стоян.

Българските орли са във възторг, потриват ръце и повтарят: "Не ги хабете останалите, ще ги пускаме над Одрин!" Авиобомбите на Стоян Величков са използвани в Одринската операция през март 1913 г.
Радул Милков и Продан Таракчиев се сражават и в Първата световна война. Тогава нашите пилоти летят на 79 германски машини. Статистиката сочи 1269 полета и 70 въздушни битки. Свалени са четири вражески самолета, един е пленен. Нашите загуби са два.

Ньойският диктат реже крилете на българската авиация. През 1920 г. под контрола на съглашенска комисия на летище Божурище са унищожени 51 аероплана и 113 самолетни двигателя. Радул и Продан минават в запаса.

Лека-полека примката се разхлабва и у нас почват да кацат учебни самолети от Франция, Англия, Чехия и Италия.

С френска машина Продан Таракчиев извършва невиждано чудо. През 1931 г. той отива под венчило в открито небе. Поп Кузман го благославя в самолета с невестата Райна. Следват няколко обиколки над София и младоженците тържествено се приземяват на Божурище.

На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия. Премиерът Богдан Филов успокоява, че е "символична". Милитаризъм и символизъм обаче са взаимно изключващи се понятия.
Съюзниците започват да ни бомбардират с летящите крепости "Флайнг фотрес", охранявани от изстребители "Лайтинг". Американците идат през деня, а англичаните нощем с бомбардировачи "Спитфайър". Германците ни отказват модерни самолети, пробудват трофейни машини.

Димитър Списаревски с другари. Въздушният таран е третият от ляво надясно.

На 20 декември 1943 г. е поредното въздушно нападение. Поручик Димитър Списаревски обядва с паница фасул. Хвърля я и се провиква към небето: "Сега ша ви…" После скача в един от малкото "Месершмити".

Нашият пилот сваля един бомбардировач, но мунициите свършват. Тогава взема жертвено решение. Прави изненадващ завой и се врязва в друга четиримоторна крепост. Горящите отломки падат в околностите на Горни Пасарел.

"Така загиват само истинските орли!", възкликва полк. Стоян Стоянов, участник във въздушното сражение.

Герой е и капитан Коста Малеев. Роден през 1913 г. в Одрин, завършва Военното училище в София и специализира авиаторство в Германия. Връща се с две значки на мундира – щурманска и пилотска. Започва работа в Казанлък, където се изпитват нови модели аероплани.

През 1939 г. с още двама колеги Малеев е командирован в Полша. Тук българите трябва да усвоят управлението на френски самолети, които да попълнят нашите ескадрили. В същото време избухва войната и тренировъчните полети са прекратени.

Тримата обаче отказват да се върнат, искат да се бият срещу германците. В небето над Полша Коста е улучен за сефте. Това е първото му сваляне, за което получава и първия орден – полският "За заслуга". Тъй като България все още е неутрална, награденият е изпратен по етапен ред у нас.

Като влизаме във Втората световна, пилотът разбира, че френските самолети са боклук. И без вражески попадения са ковчези за пилотите. Всмукателните тръби се задръстват, прекъсва се подаването на гориво, двигателят спира и машината пада.

След 9 септември 1944 г. Коста Малеев участва в двете фази на така наречената Отечествена война. За последен път е свален в небето над Унгария. Връща се от фронта с пагони на майор.

Макар че на гърдите му свети и съветски орден, народната власт го нарочва за "общественоопасен". Летецът завършва право, но скоро става клиент на лагерите из страната. После е въдворен в провинцията.

Някогашният въздушен ас се препитава с какво ли не. Според трудовата му книжка през 1953 г. е тракторист в Тутракан. Умира през 1980 г.

Последното желание на Коста Малеев е в некролога му да пише, че е авиатор. Не искал да го помнят като тракторист!