15-годишна опита да се самоубие, лекари спасиха живота й

Пожар избухна в апартамент в Русе

Ню Йорк може да използва паркове си за погребения на жертвите на COVID-19 като крайна мярка

Полицейска акция се провежда в махала в Благоевград

Ухан отменя и последните ограничения свързани с коронавируса

Шофьор на самосвал пострада тежко от токов удар

Турция лекува пациенти с Covid-19 с преливане на кръвна плазма от оздравели от вируса

Индия ще разреши износа на определено количество хидроксихлорохин

Славчев: След буриите и катаклизмите ще се види кои са лидерите в „Левски“

Възстановява се работата на Автогара Стара Загора

Илияна Йотова към медиците: Нито един щаб или закон нямат значение без вашата отдаденост Здравеопазването трябва да бъде сред най-важните политики, така както днес лекарите са на „първа линия”

Апаши откраднаха 64 метра електропроводници в Павликенско 19-годишен сви велосипед в Бяла черква

СЗО: В света не достигат 5,9 милиона медицински сестри

Проф. Асен Балтов: Приетитe в „Пирогов“ с COVID-19 преди това са били на домашно лечение с антибиотици

Ген. Мутафчийски се срещна с екипите на първа линия на ВМА, благодари им за усилията срещу COVID-19

Вазов надвива най-страшния грип „Испанката“ се мъчи да погуби поета, той оцелява с изолация, миене на ръце, старо вино и коняк

Кондуктор на трамвай в Сиатъл не допуска пътници без маски.

Епидемията избухва през януари 1918 г. в американския щат Канзас

През войната не се води статистика, но се предполага, че болестта отнема от 50 до 100 милиона човешки живота

Ако всички бяхме като Иван Вазов, коронованият вирус вече да е абдикирал. Литературният патриарх преживява най-страшната грипна пандемия в човешката история. Със строг самоконтрол – не излиза от къщи и си мие ръцете.

Епидемията избухва през януари 1918 г. в американския щат Канзас. Главното огнище е военната база „Форт Райли“, където до средата на март заразените са над 500. В Европа първата поразена страна е Франция, от нея вирусът прониква в Испания. Тя е неутрална в Първата световна война, няма цензура и дава гласност на бедствието. Воюващите хитро прехвърлят корена на злото на испанска територия. Така заразата влиза в учебниците като „Испански грип“, който народът нарича „испанката“.

Пандемията е с планетарен мащаб, засяга дори Океания и Арктика. Около 500 милиона са заразените. Вирусът убива по парадоксален начин. Чрез предизвикване на „цитокинна буря“ – свръхреакция на имунната система. Колкото по-силна е имунната система, толкова по-бързо опустошава тялото. Тогавашните жертви, за разлика от сегашните, са млади и зрели хора в добро здравословно състояние.

Иван Вазов гони 70-те и по правило не е застрашен. Обаче само на теория. На 26 март 1919 г. го посещава проф. Иван Шишманов. Той е довереник на поета, автор на анкета, без която щяхме да знаем много по-малко за него.

„Заварих го в леглото, болен от инфлуенца – хроникира професорът. – Стори ми се, че е унесен. Като ме съгледа, усмихна се, каза ми, че е получил всичките ми писма и че запазил всичко ценно за архива му. Повече не исках да му говоря, да не се умори. По-после д-р К., който беше го лекувал, ми каза, че болестта на Вазова била доста сериозна. Имало опасност от крупозна пневмония.“

Д-р К. е Стоян Киркович, светило в медицината по онова време. Благодарение на него болният бързо се възстановява. „Вазов е по-добре. Днес постанал из стаите“, отбелязва Шишманов на 29 март. Тайна е дали е прекарал „испанката“ или обикновена „инфлуенца“.

В началото на 1920 г. поетът пак се оплаква. „Усеща дразнение в бронхите, но без треска. Ще се попази два-три дена“, пише Шишманов на 1 януари. След десет дни го намира на легло. „Боли го гърло. Кашлял цяла нощ. Усеща треска, обаче, когато му дадох термометра, да си премери температурата, оказа се, че има само 36.3 – и веднага стана по-весел, забрави се и излезе от леглото. След час се усети пак поуморен и пак легна.“

Ето, че иде по-лошото. Вазовата племенница Съба вдига висока температура. „Ако отиде това дете, не знам как сестра ми ще понесе удара. Страшно го обича“, кръсти се поетът. Момичето оздравява, страховете на Вазов остават.

„Бои се да не го хване испанката“, документира Шишманов на 27 февруари. Вечерта дават „Хамлет“ в Народния театър. На Иван Вазов много му се иска да отиде, но решава да остане вкъщи. „Трябва де се пазим, Шишманов. Чувствам, че разболея ли се, не ще мога вече издържа“, признава народният поет.

Пандемията сее смърт до края на 1920 г. Между 10 и 20 процента от заразените умират. През войната не се води статистика, но се предполага, че болестта отнема от 50 до 100 милиона човешки живота. Далеч повече от загиналите на фронта, които са около 10 милиона.

Рекордьор е Индия със 17 милиона жертви, следвана от Китай с 9 милиона и Русия с 3 милиона. Ние слагаме 80 000 черни забрадки. Погребан е поетът Гийом Аполинер, художникът Густав Климт, социологът Макс Вебер. Дядото на Доналд Тръмп също си отива. Иван Вазов обаче оцелява.

Както всеки обитател на земята, Вазов живее с мисълта за смъртта. Тя не го напуска дори на неговия юбилей през 1920 г. На тържествената вечеря поетът разговаря с един от присъстващите. Бил слушал, че неговият баща се поминал леко. „Аз често съм си мислил за това – споделя юбилярът – и знаете ли колко много ми се иска да умра така: без да боледувам, без да тежа на себе си и на близките си, просто да заспя.“

През 1921 г. вдигат паметник на Иван Вазов в Борисовата градина. Преди да бъде открит поетът няколко пъти отива да види как е претворен неговият образ. На 21 септември дълго съзерцава бюста. Отсреща го гледа прокобата на предварителните паметници!

На другия ден е на трапезата със сестра си Въла и излекуваната племенница Съба. Слугинята му поднася паница фасул. Поетът посяга с лъжицата, но главата му конвулсивно хлъцва назад. Изцъкля очи към двете жени. Въла разказва:

„Всичко това стана може би в по-малко време от две-три секунди. Веднага взех главата му в ръцете си. Събка припна за доктор, а момичето носеше вода, с която го поливах и разтривах. Разтривах му вратните жили и го мокрех. Той говореше нещо, но аз не разбирах какво говори. Помъчих се да му разкопчая яката, което стана доста бавно, защото с едната ръка го придържах, а с другата разкопчавах. Като го разкопчах, разбрах, че той ми каза „Добре“.“

След половин час иде д-р Бочаров. Полагат Вазов на канапето и докторът нарежда да му дадат старо вино или коняк. „Моля ти се, бачо, отвори устата си, за да ти сипя коняк“, приплаква Въла. Вазов поема две глътки, на третата Съба вика: „Мамо, ще задавиш вуйча!“

„Прегледа го тогава д-р Бочаров и каза, че сърцето му е много слабо. След десет минути гърдите му се покриха със сини петна“, описва края на поета Въла Вазова. Сините петна са така наречените „мъртвешки“.

Аутопсията е извършена на 23 септември от д-р Кубрат Каракашев. Той констатира силно втвърдена и разширена аорта, 9 сантиметра в диаметър. Изменени са и коронарните артерии. Докато Иван Вазов се е пазил от „испанката“, атеросклерозата е работила за инфаркт. Д-р Стоянов, присъствал на аутопсията, отбелязва, че по състояние на органите Вазов е на 30-40 години, а по артерии и сърце – над 70.

Тялото на литературния патриарх е положено за всенародно поклонение в храма „Св. Неделя“. Погребано е зад абсидата на базиликата „Св. София“. През 1927 г. на гроба е поставена витошка морена.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.