Валентина Радинска представи „Защото е студено”

„Тук ли си, Господи, на рамото ти да поплача...” – така в безкрайността на страданието зове поетесата Валентина Радинска. Разгърнете новата ѝ стихосбирка „Защото е студено” (изд. „Захарий Стоянов”, 2018) и ще отграничите нюансите на „студеното” – физически, емоционално, духовно, философски и планетарно. Без предисловие ще попаднете в градината на разноликите човешки страдания – живи, но сякаш под древна трагическа маска...

В послеслова поетът Николай Милчев отбелязва: „Чета „Защото е студено” на Валентина Радинска като учебник по поезия и учебник по любов. Впечатляваща е способността на поетесата да изрече и да защити изящно в тази книга човешките състояния – състоянията на жената, „разпънати” между крайните полюсни точки на битието и душата – между скръбта, отчаянието и раждането (или възраждането, прераждането). Между смъртта и живота.”

Премиерата на новата книга събра на 13 ноември 2018 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” десетки почитатели на стойностната поезия. Сред тях бяха и писателите Калин Донков, Екатерина Йосифова, Весела Люцканова, Рада Александрова, Петя Александрова, Аксиния Михайлова, Георги Атанасов, Иван Христов, Татяна Явашева и др.

Събитието се водеше от издателя Иван Гранитски, който каза: „Пътят на Валентина Радинска в поезията през последните 4 десетилетия е знаменателен. Тя е от поетите, които с една жестока самокритичност се отнасят към текстовете си. Тя е от взискателните автори. Всяка нейна книга е промислена. Без да се тупа в гърдите като някакъв дисидент, Валя издаде преди 1990 г. няколко книги, които бяха знаково настроени срещу тогавашната система. Тя споделя философията, че поезията трябва да бъде нравствена и високоизвисена естетическа позиция, а не политическа пропаганда или публицистични фоейверки... Нейната поезия е сътворяване на имплозията, а не на експлозията – т.е. на вътрешното събаряне на стени, на несъгласието. Затова тази книга е заредена с трагични нотки.”

За творчеството на Валентина Радинска и за стила, открояващ се в новата стихосбирка, говори и поетът Калин Донков: „Позната с дълбоката си, чувствена и изящна поетика, Валентина Радинска и тук продължава да я развива, не я оставя да „уляга” и безпроблемно да я експлоатира. Това в наши дни безспорно респектира...”

От новата книга:

ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА

***

На Милчо Талев

Просто – лошо пада светлината...

Просто няма кой да ме прегърне.

Слизат сенките от планината...

Лятото насам дали ще свърне?...

Просто – в мен вали... И аз треперя.

Просто... прекалено ми е тихо.

Тез, които търсех – не намерих.

Търсещите мен – не ме откриха.

Просто... В календара няма дата,

дето нещичко за мен да значи.

Просто – лошо пада светлината.

Затова си мислите, че плача...

Коментари

Задължително поле