Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Опашка от тирове на „Капитан Андреево“

Борис Джонсън обяви, че няма да преговаря за отсрочка на Брекзит

Ваньо Вълчев – Бургаският бард

Всички знаем изпълнителите на големите музикални хитове и рядко се сещаме за поетите, изваяли думите под нотите. Кой ли от поколенията преди Милениума не знае „Телефонна любов” на Васил Найденов и кой ли не я е пял? Авторът на този магнетичен текст е Ваньо Вълчев. След броени дни – на 28- ми септември, бургаският поет и писател ще вдигне наздравица, за да отпразнува 83-я си рожден ден.

От години, той продължава да спазва ритуала на всеки бургазлия, и когато може през седмицата, ходи на „Парапета”. Той е един от символите на морския град – парапетът до Морското казино, където всички спират за няколко мига, за да се насладят на морето и да вдишат бриза.

Ако „Парапета” е архитектурната забележителност на града, Ваньо Вълчев е един от живите културни символи на Бургас. Тези дни излезе от печат новата му книга – „Две толумбички и една боза”. Премиерата є предстои в края на октомври, а заглавието на книгата е по първия разказ в нея. И по истинска случка, станала с автора.

Докато си пиел кафето в една сладкарница, на култовата бургаска улица „Богориди”, пенсионирана учителка го помолила за заем от три лева, за да си купи толумбички и боза. Разказала, че скромният и месечен бюджет бил нарушен, защото неин ученик издал книга и тя не се стърпяла – купила я. В същото време още от студентските си години била пристрастена към толумбичките и бозата. Какъв е краят на историята, става ясно като се прочете разказа и авторът не го издава. Новата книга съдържа осем разказа и една новела.

Малцина знаят, че севернякът е довял в Бургас Ваньо Вълчев и сърцето му било пленено от морето. По-точно довежда го разпределението. След като завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, става учител, но не в родния Свищов, въпреки, че много го искал, а в близкото до Бургас село Каблешково.

В морския град бързо намерил приятели и усетил манталитета на хората, които без много шум, без показност, всеки ден по обед, като на поклонение, бързат да отидат на морето. Да го зърнат и да продължат с ежедневните задачи. Идвайки в Бургас, бил поразен и от… големината на кебапчетата. Не на шега, те били три пъти по-големи от тези в Свищов. Затова първият път, когато си поръчал сгрешил – казал на келнера да му донесе пет кебапчета. Като видял колко са големи се изумил, но вече било късно. Огромната чиния била донесена.

По-късно Вълчев започва работа в Профсъюзния дом и стиховете го връхлитат. Там се раждат приятелствата му с композиторите Тончо Русев и Стефан Диомов. Негови са песните, любими на поколения – „Телефонна любов” и „А дали е така?” на Васил Найденов, „Огън от любов” и „Обичам те”, които изпя Силвия Кацарова, „Странно нежна е тревата” на Тоника, „Любов, любов, ти все оставаш млада” на Богдана Карадочева и много други.

Историята на написването на „Телефонна любов” е шеговита. Песента нашумя и е хит от създаването си до ден днешен. Ваньо Вълчев винаги с удоволствие разказва историята.

„Аз и още двама колеги бяхме командировани в София. Отседнахме у наш приятел. Един от нас, бургазлиите, нещо имаше да се обяснява с една госпожа. И понеже му се смеехме, той се заключи в банята с телефона, с шнура, тогава нямаше мобилни. Не губихме време, намерихме пишещата машина на домакина, и куплет по куплет му ги пускахме листите под вратата на банята. Вече през лятото, Тончо Русев ми разгръща папката, вижда текста и казва: „От това ще стане хубава песен.” Аз му отговорих, че това е майтап, а той ме прекъсна. Каза ми буквално следното: „Ти напиши един припев и ще видиш дали е майтап”. Така и стана”, разказва Ваньо Вълчев.

Неговото вдъхновение винаги е била любовта и смята, че „не е изложил темата”. Наистина в песните му любовта е очарованието на живота, а защо не и нирваната. Сега, в последната му книга, преобладават философските настроения. Трогателните случки, онова, което ни прави по-добри и по-земни.

Предишната му книга „Умираме различно” е с разкази само по истински случки. В новата книга не всичко се е случвало в действителност, но е плод на наблюдения.

„Това са истории покрай нас, които ние не забелязваме. След време обаче те изплуват в паметта. Исках да покажа, че не винаги трябва да се пише със злоба. Че може да се пише по-спокойно и по усмихнато”, казва Вълчев. Даже когато се смееш над един герой, може да се смееш с добро сърце. Това е била неговата цел в току-що излязлата от печат книга. Мъдростта идва, когато натрупаш опит и започваш да тълкуваш нещата около теб с по- малко емоции и с повече размисъл.

 

Знае тайната съставка на рибената чорба

На раздумка в прословутата бургаска сладкарница „Малина” навремето, се събирала бургаската бохема. Художникът Георги Баев – Джурлата, Кирил Симеонов и много други талантливи и незабравими морски творци. Започнал спор как се прави рибена чорба. Кирил Симеонов настоявал, че има тайна съставка, която само той знае. „Дивисил”, казал разконспириращо Ваньо Вълчев, защото все пак е отраснал на Дунава и там знаят тайните на магическата гозба.

 

За него

Има прекрасно чувство за хумор

Прекрасен човек и поет, с прекрасно чувство за хумор. Земен, честен, приятен за събеседване. Работата с него е удоволствие. Имаме обща песен с него: „Аз и моето момиче”, която пожъна голям успех и все още си я пеем. Изпълнява я „Тоника СВ”.

Стефан Диомов, композитор

 

Просто е съвършен

Ваньо Вълчев е завинаги в сърцето ми и съм ужасно щастлива, че мога да го нарека приятел. Това е професионалист от старата генерация. Всичко, което можеш да поискаш от един човек – деликатен, умен, джентълмен и то от старата школа, просто е съвършен. Ако бяхме се срещнали в едно и също време, щях да съм си загубила ума по него, със сигурност.

Елка Стоянова, писателка

 

Пише тогава, когато има какво да казва

Нежен, искрен и много истински. Ваньо пише тогава, когато има какво да казва. Не е от тия, които бълват стихосбирка след стихосбирка, само и само да демонстрира присъствие. Като човек е изключително добър и скромен, и голям приятел. Мога само да съжалявам, че досега не сме се срещнали в някоя песен, но никога не е късно.

Тони Димитрова, певица

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.