Васил Михайлов - Мъжкарят тракиец

Преди дни - на 6 април - един от най-обичаните български актьори Васил Михайлов стана на 83 години. От 6 десетилетия той е на сцената и на екрана и зрителите продължават да очакват срещите с този великан на българския театър и кино.

Мъжкар съм! Това е определение или може би признание на самия Васил Михайлов за себе си. И едва ли някой може да каже друго за него. Самото му излъчване, самата му осанка - без да има нищо общо с годините, говори това. А ролите, с които българите го свързват, са много. Защото всички те са емблематични за българския театър, кино и телевизия. Актьор, който може да те накара да плачеш, без да се притесняваш, докато стискаш силно седалката в залата или седейки вкъщи пред телевизора, преживявайки всичко, което се случва пред теб. Както обичат да казват критиците - актьорище, че и страшилище.

Невъобразимият талант и невероятният му глас могат да те преследват с години, а срещнеш ли го на улицата, в първия момент не знаеш какво да правиш. Объркваш се... Толкова голям е респектът на българите пред него. И в следващия момент му казваш: “Петко льо, Капитанине, благодаря ти!” 

Какъв ли не е бил Васко Михайлов - играл е войвода, генерал, полковник, държавник, политик, кмет, старшина, френски революционер, турски ага, боцман, артилерист, лесничей, поп, хирург... И всички тези роли се помнят. “В театъра и киното съм изиграл много паметници”, обича да се шегува актьорът, изреждайки имената на известните си герои. Как да забравиш неговите капитан Петко, Стамболов, Стамболийски, Хан Кубрат, Хан Крум, Манол Кехая, Дантон, Сюлейман ага, Сократ, Ричард III... И с особен трепет като Ибрям Али, който изпя оная чудна родопска песен “Руфинка болна легнала”. А как само я изпя с дебелия си плътен бас във филма “Краят на песента” - първата му главна роля на екрана! Който го е чул да пее - където и да е - на сцена, на екран или на маса, непременно си е помислял, че операта в лицето на басовите партии със сигурност е загубила голям талант. Преди повече от половин век съдбата му обаче подсказала друг сценичен път - към театъра и киното. Не трябва да забравяме и още куп негови роли - на папи, патриарси, а за капак и трима партизански командири. И всички те са силни и завладяващи характери. Още се помни и една друга негова роля - на гадния шеф Неризанов, в култовия филм на Николай Волев “Маргарит и Маргарита”.

Васил Михайлов е като барут - пали се на секундата от най-малкото нещо, непредсказуем е в решенията си. Няма как, нали е зодия овен. Изгражда характера си още от малък. Носи в гените си кръвта на източнотракийските българи - баща му е бежанец от Одринско, а фамилията му е Чинаров. Роден е в Стара Загора. Можело да стане лекар, но заради две петици в дипломата се разминава с медицината. Пее още от дете, дори с великата Анна Томова-Синтова, която също е заралийка, се явили на конкурс за хористи в операта. След това обаче станал... шлосер матричар и стигнал до пети разряд в местния завод “Светлина”.

През 1960-а, вече 22-годишен младеж, идва в София, изтупан в електриков костюм и самочувствие на човек, който взема почти 800 лева месечна заплата. Тогава влиза в сградата на ВИТИЗ за първи път, но не на изпит, а за да гледа представянето на свой приятел. Съдбата обаче си знае работата - на Васил му се струва много лесна работа да си артист и след като обявяват допълнително места, набързо се подготвя, явява се и го приемат в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

Освен с чепатия си характер, Васил Михайлов е известен и с твърдата си позиция в политиката. За него традициите, корените и българският дух са въпрос на чест, с които всеки може да се гордее. С неприкрита емоция той винаги е заявявал, че мрази доносниците и хората, които се отказват от идеите си - ренегатите. Когато е депутат във ВНС, с още неколцина негови колеги се отказват от заплатата си. Цялата сума възлиза на 36 000 лева.

Преди три години Васил Михайлов отказа да получи наградата ИКАР за изключителен принос към театъра на Съюза на артистите в България. “Това е моят малък протест срещу всичко онова, което става и не става в театъра”, обясни тогава актьорът и натърти, че с опита, със своите успехи и грешки, си е извоювал привилегията да отказва приятелства, срещи, роли и награди. Миналата година малко преди театрите да затворят врати, като мярка срещу коронавируса, беше поредната премиера с негово участие - пиесата “Енигматични вариации” на Ерик Еманюел Шмит в неговия любим Театър на българската армия.

Васил Михайлов има една неосъществена мечта - да изиграе Зорба гърка. Капитанине, за нищо не е късно!

 

Капитанът на българската доблест

За българите Васил Михайлов си остава войвода, предрешен като съвременник, и отдавна се е превърнал в легенда. Бъдете здрав и още дълги години бъдете капитанът на българската доблест и на народната любов.

Румен Радев, президент на България

 

Васко е велик артист

Васко е велик артист, голяма душа! Истински приятел, готов да помогне винаги. Той е голям детешар, наистина много обича децата. Има вече и правнучка. Цялото ни семейство е влюбено в него. Чакам го да изиграе поне още една роля - зная, че мечтата му е да се превъплъти в образа на Зорба гърка. 

Д-р Ирена Савова, семеен приятел

 

Не ми е било лесно с Васил

Не ми е бил лесен животът с Васил, в живота си сме минали през много катаклизми. Особено като стана известен. Той беше от най-употребяваните актьори. Играл е и Стамболов, и Стамболийски... Когато най ми е трябвал, все го е нямало вкъщи. Но така е в живота, трябва да има компромиси, да отстъпиш, да разбереш, да бъдеш добър. И най-вече мъдър.

Гергана Михайлова - журналист и негова съпруга

 

Учил се е от Кондов и Шопов

За повечето хора, той е капитан Петко войвода. Но, разбира се, той далеч не е само този образ. Той е и Кубрат във филма “Хан Аспарух”. Той е Бъч във филма “Събеседник по желание”. Той е Вълкадин във “Вълкадин говори с Бога”. Той е Човекът в “Сизве Банзи е мъртъв”. Той е Той в “Насаме с всички”. Той е актьорът, учил се от Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шопов. 

Мартин Карбовски, журналист

Как изпя песента за Петко

Васко Михайлов не пее във филма песента за капитан Петко войвода. Но един австрийски продуцент бил харесал 9 български песни, които искал да запише. Преди години фирма му се обажда да пита колко пари ще иска, за да научи един немски певец - оказва се Курт Хауенщайн от култовата група “Супермакс” - да пее песента за Петко войвода. И Васко казва: “А бе, как ще я пее той, аз ще я изпея”. И официалната версия на песента е с неговия глас.

“Вчера я слушах - плаках... днес я слушам 2 пъти - пак плача всеки път. Не съм на 6 години, на 45 съм”. Подобни коментари има стотици в ютюб под клипа на песента. А ние със сигурност плачем и на още една песен от филма за Петко войвода - “Горице ле, ситна зелена, я се та горо верувах”.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети