Траурни карета загробиха свободното слово

Авторите изрязват парчета от линолеум и намазани с печатарско мастило ги притискат към инкриминираните пасажи

Има книги реликви и книги куриози. Издания с миниатюрни размери и томове с впечатляваща големина. Заглавия с фантастичен тираж и уникати в един екземпляр. Има и други - книги призраци - печатани и забранявани, изгаряни и спасявани. Оцелели в историческите превратности, те са около нас. За съществуването им обаче не подозираме.

Такава книга се съхранява в библиотеката на писателя Любомир Дойчев. Показа ми я през 1987 г. и рече: “Ти си литературен детектив. Тръгни по нейните дири, тя има необикновена съдба.” И покойният Дойчев ми показа откъде да тръгна.

От ъгъла на “Раковски” и “Цар Освободител”. Там е била сладкарница “Сурович”, неспокойно средище през тридесетте години на миналия век. Идвал Николай Хрелков, около когото се групира ляв литературен кръг. Христо Стойков, един от “постоянното присъствие”, предлага да съберат мислите си в сборник колективно дело. Всеки автор да бъде и издател, да жертва скромна сума за хартия и печат.

Със стихове се включват Крум Вълков и Любомир Дойчев. Разкази предлагат Христо Стойков, Димитър Аджарски, Петър Стъпов, Димитър Добрев, Александър Земни и Атанас Трендафилов, познат с псевдонима Ванцети. Съдържанието е допълнено от критически изследвания на Васил Александров и Василе Христу.

“Ведрина” ще е заглавието на сборника.

Сега иде трудното. Издирването на смелчаци, които да наберат текста и “извъртят” страниците. Заемат се старите социалисти Ангел Георгиев и Райко Бъчваров. Тяхна е печатница “Нова литература” на “Опълченска” и “Охрид”. От нея са излезли много нелицеприятни за властта издания. Тук влиза за печат и “Ведрина”.

Събитията обаче злополучно се преплитат. В първата половина на май 1934 г. книгата е отпечатана на коли с несгънати листа. На 19 май е извършен преврат от Военният съюз и политическия кръг “Звено”. Превратаджиите разпускат Народното събрание и забраняват всички партии. На 14 юни в “Държавен вестник” е публикувана “Наредба за печата”. Тя налага най-страшната цензура - предварителната. Писателят Георги Жечев разказва:

“Всички печатници бяха задължени да изпращат на “Контролата на печата” коректури на страници, преди отпечатването на каквото и да било - вестници, списания, брошури, книги. Никой печатар не смееше да отпечата нищо, преди да му върнат цензурираните страници с печата на “контролата” и подписа на цензура: “Разрешавам”.

“Ведрина” се оказва в абсурдна ситуация. Сборникът е отпечатан, но не е минал през иглените уши на цензурата. Едно слънчево утро неин представител влиза в “Нова литература”. “Господа, контрола по печата!”, представя се той. После иска всичко, което още не е разпратено по книжарниците. Набитото му око веднага фокусира съмнителното заглавие. Често зад такива “ведрини” се крият тъмни послания...

Специалистът по чистота на словото не се заблуждава. Ето ги уводните думи на Христо Стойков: “Свободата е скъпа, особено за младия творец. Нека той бъде оставен на своето естествено развитие, като не забравя, че неговото отношение към живота трябва да бъде сериозно, а бягството му от актюелните въпроси - дезертьорство от прогреса на човечеството.”

Каква “свобода”, какви “актюелни въпроси”? Цензорът плюнчи червения молив и задрасква. За по-сигурно не само този пасаж, а целият текст на Стойков. Мракобесникът прелиства нататък и продължава да шари с червено. Жестоко е осакатен цикълът “Нощ в града” на Крум Вълков. Стихотворенията “Размирие” и “Война” са заличени до буква, а от тринадесет строфи на “Нова вяра” остават четири.

Ампутирана е поемата на Любомир Дойчев “Австрийският работнически подвиг”. Зачеркнато е стихотворението “Посвещения на лицемерите” и най-силната гротеска на поета “Днес”.

Ний:

глозгаме

комати от трици,

че плевели сиви,

търкалят се

в нивите,

но:

пържим пък

своята вяра

на Майските

пурпурни скари...

Тук цензорът установява, че моливът се е изхабил. Вади джобно ножче, остри го и подхваща прозата. Инкриминиран е разказът “Убийци” на Димитър Аджарски със сюжет от белия терор. Страшното време на “безследно изчезналите”. Само за няколко месеца през 1925 г. се губи дирята на стотици сънародници. Поети, журналисти, учители, юристи, лекари са удушени, застреляни и закопани в безкръстни гробове. Заличена е част от елита на нацията.

Привечер инквизиторът на думите усеща умора в дясната ръка и отива да пие един коняк с лявата. На другия ден кастри прозата на Ванцети. Стига до литературния портрет на Николай Хрелков от Васил Александров. Тук чрез отстранените пасажи “задочно” е цензуриран и самият Хрелков. По-точно - цитираните откъси от неговата поема “Среднощен конгрес”, публикувана две години по-рано.

Най-сетне контрольорът по печата слага червена точка на своя общественополезен труд. Прибира молива и ножчето в чантата и предупреждава, че книгата може да стигне до читателите само в неговата редакция. “Инак, глоби и затвор!”, припомня на изпроводяк той.

Авторите на “Ведрина” нямат средства за цялостно препечатване на сборника. Преработват само първите две коли, които след отстраняване на “опасните места” се стопяват в една. Където е възможно, вадят единични листа. После използват хитроумно приспособление. Изрязват парчета от линолеум и намазани с печатарско мастило ги притискат към инкриминираните пасажи. Траурни карета загробват свободното слово!

“Около 500-600 бройки ни минаха през ръцете. Целите се бяхме изпомазали, приличахме на коминочистачи”, спомня си Любомир Дойчев.

Двадесетина екземпляра остават обаче автентични. Авторите съумяват да ги изнесат и укрият. На тях разменят автографи за спомен. Освен този на Дойчев, такъв имаше и Васил Александров, когото анкетирах. Четири бройки, съхранявани от Христо Стойков, изчезват по време на бомбардировките през Втората световна война. Заради постоянните обиски други две унищожава печатарят Ангел Георгиев.

Екземпляр от “Ведрина” е притежавал и Людмил Стоянов. На 17 октомври 1934 г. в седмичника “Литературен преглед” той помества отзив за скандалната книга. По понятни съображения използва псевдоним. Критикът нарочно се спира на инкриминираните произведения, които липсват в разпространения “официален вариант” на сборника.

Книгата вече е призрак...