Вежди Рашидов – Буря в Хармония

Снимка: Цветан Томчев

Вежди Рашидов е личност-вселена, човек на широките жестове – не само като творец, колега и приятел, но и като политик. Дори  по отношение на тези, които са го обиждали по някакъв начин през годините, той винаги пръв е намирал път за помирение. Той е не просто оригинален като визия, почерк, емоционалност, внушения... Вежди обитава друг космос – пространството на недосегаемото, което трябва да добие образа на човешкото през потта на страданието, през драмата на разкъсаното съзнание и опита за предричане.

За пореден път видният скулптор събра културния и политически елит около 12 кръгли маси в новия арт салон „Анел”, за да представи уникално издание: албума „ВЕЖДИ” – едно невероятно богатство от над 600 фотографии (скулптури, картини, архивни кадри от целия свят) и стотици текстове от и за него. Когато артистизмът ти е в кръвта, няма как да подминеш нито сладкото, нито горчивото, нито соленото в своя живот. Тази калейдоскопичност извира и уплътнява посланията, преминаващи от временното към вечното.

Вежди е артист до мозъка на костите си – той умее да балансира с лекота, прямота и земна притчовост между сериозното и иронията, между шегата и трагиката, между битовия дразнител и високото изкуство. Някаква божествена магия е докоснала челото му, когато остава сирак на 11-годишна възраст. Смъртта на майка му отключва дарбата му – детето започва да рисува непрекъснато. Пораства за дни и тази страст да се докаже, това мъжко излъчване за победа остава черта на натюрела му завинаги. За да измине своята лична Голгота от сиропиталището в Кърджали до Художествената гимназия в София, а оттам до прочутите галерии в Париж, Виена, Лондон, Москва, Рим, Варшава, Делхи, Сеул, Токио, Пекин и още десетки световни столици... 

„При мене нещата просто се получават” – споделя Вежди.

Как става това? Ще го разберем, когато разгърнем изящните страници и се запознаем с енциклопедията на неговия живот – едно великолепно издание на УИ „Св. Климент Охридски”.

А премиерата на книгата съчетаваше изтънченост, изповедност и приятелство. Събитието се водеше от Мариус Донкин – директор на Народния театър. Неизменно до Вежди грееше неговата съпруга д-р Снежа Бахарова, която приветстваше гостите в компанията на собственика на хотела – поета Ангел Симеонов, доказал с цялостната си дейност, че бизнесът е успешна формула, когато се подхожда творчески и се отдава дължимото на родното културно наследство.

Изданието беше представено от изкуствоведа проф. Чавдар Попов, журналистката Валерия Велева и литературоведа проф. Валери Стефанов.

„Смея да кажа, че Вежди е извървял един наистина уникален път. Дори в ранните си години той показва образа си на роден рисувач. Трудно е да се определи жанровият характер на тази книга, разделена е на части, които фокусират различни аспекти на живота му. Пред нас е един многостен – житейски път, творчество, публичност, интимност, приятелства...” – отбеляза проф. Чавдар Попов.

Валерия Велева сподели впечатлението от прочита на книгата: „Той поднася своя поклон към приятелите си. Но и всеки от вас носи свой образ на Вежди. Тук е един живот – между радост и тъга, разочарования и успехи, между безсънни празници и денонощен труд, - пълен с приятелства и предателства, над който свети една мечта – да сътвори красотата на света... И неизменно ражда птици, рицари, конници, ключове, камбани, цветя, еднорози, натежали гроздове, падащи и разцъфнали дървета. Цялата палитра на живота се преплита в платната на Вежди. Едва завършил една изложба, той започва друга”.

Проф. Валери Стефанов (председател на УС на Съюза на колекционерите и директор на УИ „Св. Кл. Охридски”) говори за сложния процес по раждането на тази книга: „Благодаря на екипа на издателството и на печатница „Алианс Принт”, благодаря на Ангел Симеонов, който създаде арт салон „Анел” с образци на изобразителното изкуство. Вежди е част от колекционерската общност и знае, че всеки творец трябва да има респект към творчеството на другия, към паметта на времето”.

Ангел Симеонов разказа накратко за приятелството си с художника: „Вежди е една сложна личност. Бих казал, че винаги съм в конфликт с него – конфликт на приятелството: спорили сме за изкуство и политика, но никога не сме се предавали. Обичал ме е като брат, пазил ме е от грешки. Посветил съм му няколко стихотворения”.
В словото си Вежди Рашидов даде отговор на най-важния въпрос, който го вълнува: „Човешката памет е безкрайна... Най-същественото би трябвало да е събрано в някакъв вид документ. От гледната точка на днешния ден, сред всичките ни амбиции, маниакалност, суета – каквито и аз съм имал – изведнъж разбираш какъв малък къс, какъв миг е самият живот. Изведнъж разбираш, че нямаш нужда от много неща. Нямаме нужда от лъскавото. Но имаме нужда от една здрава земя, тя ни държи, в нея се случва всичко човешко. Тя ще ни приеме пак. Разбрах, че битките, които водим в живота, са ужасно безсмислени. Те не носят нищо друго освен болести. Животът е така устроен, че най-важен е балансът. Трябва да си подаваме ръце, по-често да виждаме слънцето, да виждаме хората усмихнати, да се обичаме. Щастието е илюзия. За да сме щастливи, трябва да сме непрекъснато в движение, в търсене. В тази книга съм събрал много малка част от моя живот. Тук са хора, които нося в себе си, които са ме обогатявали. Изживях един шарен живот с противоречия – от високото до ниското и обратно. Животът ми даде щастието да живея с прекрасни хора, които обичам. Късметът ми е, че се докоснах до световни личности. Аз ви доверявам моя живот чрез тази книга.”

Почетни гости на вечерта бяха вицепрезидентът на Р България Илияна Йотова и експрезидентът Георги Първанов. Поздравителни писма изпратиха Н.Пр. Херо Мустафа – посланик на САЩ у нас, и Н.В. Цар Симеон ІІ. Вежди прегърна всеки един от своите гости, а сред тях бяха десетки представители на културата, медиите и различните изкуства: Йорданка Христова, Васил Найденов, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Георги Мамалев, Антон Радичев, проф. Иво Хаджимишев, Адела Пеева, Аделина Филева, Ценко Минкин, Константин Каменаров, Нора Нова, Николай Янакиев, Захари Каменов, Калин Вельов, Христо Стоянов, проф. Димитър Иванов, Светлана Шаренкова и др. С автографи върху луксозното издание си тръгнаха десетки политици и колеги на Рашидов, с които през годините той е работил и е запазил приятелството си до днес: Менда Стоянова, Даниела Дариткова, Десислава Атанасова, Милена Дамянова, Красимир Ципов, Евгени Будинов, Николина Ангелкова, Тома Биков, Станислав Иванов, Димитър Лазаров, Ивелина Василева, Ася Пеева, Валери Симеонов и др. В светлината на приятелството грееха и бизнесмените Николай Гигов, Николай Вълканов, Николай Михайлов и др.

На финала на вечерта Вежди Рашидов благодари на всички свои живи и мъртви приятели, които участват в книгата с искрени оценки за него, с топлината и великодушието си да бъдат част от неговия нелек житейски път. Благодари и на спонсорите, които са подпомогнали в издаването на това уникално полиграфическо бижу: „И днес тази книга нямаше да е на бял свят без съдействието на едни достойни хора като Цоло Вутов, Николай Вълканов, Димитър Цоцорков”.

На титулната страница на книгата четем: 

ЩЕ СИ ОТИДЕШ
И ще останат
птиците да пеят!

А сред оценките за Вежди Рашидов впечатляват мненията на живи и мъртви класици:

Йордан Радичков: „Вежди ни озадачава и смайва”.

Кеворк Кеворкян: „Той е един в говоренето си на чаршията и съвсем различен в Другото... За опитното око е ясно, че е Вълк Единак. Води безброй словесни битки, повечето напълно излишни, поне според мен, но той си ги позволява с удоволствие”.

Любомир Левчев: „Вежди е човекът-ключ./Много сакрален./Ключ за врата, която няма да изчезне”.

Аксиния Джурова: „Във всеки камък Вежди Рашидов вижда човешка глава, фигура, усмивка или сълза, и за него творчеството е най-красивата илюзия в света, а изкуството – най-красивата лъжа, без която човек не може да живее, а творецът – да твори. Ако пък този творец знае докъде да спре в безкрайната игра, значи е разчел Божия знак”. 

Георги Джагаров: „Вежди Рашидов може да прави всичко – той може да пее, може да свири, може да играе, може да говори по телевизията и радиото, може да дава интервюта за вестници и списания, може да кара лека кола по заледена улица, може да рисува, може да се снима с велики хора, но изглежда, че от всичко най-много може да прави скулптури, от които е трудно да откъснеш очите си”.

Нешка Робева: „Ще минат години и хората ще оценят това, което той като министър на културата във времена на разруха, разграбване и бездуховност успя да съгради, запази и остави за България”.

В този великолепен като съдържание и визуалност албум ще ни впечатлят стотици снимки на Вежди Рашидов, на които той е в компанията на Любомир Левчев, Радой Ралин, Виктор Пасков, Георги Трифонов, Тодор Колев, Пламен Карталов, Лили Иванова, Йорданка Христова, Христо Стоичков, Георги Йорданов, Цветана Манева, Стефан Данаилов, Теодосий Спасов, Татяна Лолова, Камен Донев, Петьо Блъсков, Кеворк Кеворкян, Иван Гранитски, Валерия Велева, Димитър Киров, Нешка Робева, Иван Славков, Хачо Бояджиев, Христо Калчев, Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов... Всички президенти и министър-председатели на България са оказвали честта да го поздравят и да се снимат с него. При стотиците визити на официално ниво Вежди Рашидов е съхранил уникални снимки с Божиите наместници на земята: папи, патриарси и кардинали; с президенти на държави, световни организации и мултинационални компании.

Коментари

Задължително поле