Какво ли да кажа на прощаване? Каквото и да спомена, ще звучи нелепо и неадекватно в такъв момент...

През последните 15 години се радвах на приятелството на Светлин. Работихме много сериозно заедно. В негово лице загубих не само човек, но и учител в живота и морала, един умен човек и прекрасен приятел.

Ала Светлин не бе просто човек, той бе Космос, Вселена...

В своята позиция той отстояваше не само чисто духовното, но също така правдата, истината и достойнството на хората.

Това е изключителна загуба не само за близките му, но и за българската държава. В негово лице България губи един лакмус, един филтър, който прецеждаше пошлото, жълтото, недостойното. Неговият филтър пропускаше само изящното, възвишеното, стойностното в този живот.

Светлин бе мотор. Мотор, който движеше държавата ни напред.