Вековна лоза ражда грозде в саксия при бонсаиста Радко

Радко Колев с вековната лоза, която му се отплаща с грозде за добрите грижи

Шуменецът сбъдна мечта - има над 12 деца последователи на древното изкуство

Доволни ли сте от лозето си тази година, ще напълните ли бурето? Шуменецът Радко Колев/57 г./ е доволен, макар че си гледа лозите в саксии. Има две - червен и бял сорт, отрупани с чепки. Зърната им се наливат със сладост всеки ден. И няма как да бъде другояче, защото ги е рязал и ръсил по всички правила на голямо лозе. Наскоро пусна снимки в социалните мрежи и приятели го засипаха с въпроси от рода - Ще правиш ли вино, приготви ли си буренце?

Радко ги посреща с разбираща усмивка и удовлетворен. Точно преди 15 месеца Община Шумен се довери на офицера от запаса и му позволи да подреди уникални дръвчета-джуджета, отгледани от него, в двора на историческа къща - музей на градския бит. Така шуменецът създаде със своите творения първата и единствена на Балканите Общинска бонсай градина. Ценните екземпляри в нея вече са над 400. Плод са на близо 30-годишния труд на шуменеца, но най-важното е, че от тази пролет сред дръвчетата има и произведения на последователи деца. Точно това беше най-голямата мечта на Радко - да запали ентусиасти по изкуството, да ги обучи в любов към природата, градината да расте и да има кой да се грижи за нея и след създателя є. Защото дръвчетата в саксии или по-скоро в подноси, са дълголетници, могат да живеят вечно.

Добър пример е точно лозата му от сорта аликанте, която е на повече от 100 години, разказва Радко. Негов приятел наследил лозето на тъста си, решил да го изкорени и да засади нови сортове. Така лозата попаднала при Радко, а двамата изчислили възрастта є на повече от век, защото се оказало, че е садена от дядото на възрастния мъж. От 16 години Радко я гледа в саксия и винаги му се отплаща с грозде. Но ежегодно я вади от съда, кастри корените й, оформя короната, както на всички останали бонсаи в неговия рай. Втората лоза пък, е от личната му селска асма. Разболяла се, залиняла, уплашен да не зарази другите, Радко я изкоренил и боднал в саксия. Вече седем години живее втори живот. Вкусът на гроздето и от двете лози няма разлика с това от лозов масив. Същото важи и за джанката в бонсай градината, и за ябълката, и за ароматните му липи.

Незапознати може да не вярват и да се изненадват, но за малките ученици на шуменеца в сферата на бонсаите вече почти няма тайни, радва се учителят. Преподава им от м.март. Щастлив е, че от Регионалната библиотека “Стилиян Чилинигров” прегърнали идеята му и помогнали за създаване на клуб “Изкуството бонсай”. Уроците вървят в градината, всяко дете вече има 2-3 свои дръвчета. Родителите ги купили от разсадници и малките стопани поели грижата да ги превърнат в бонсаи. Сега в градината се подредени саксии с надписи: Рая, Дани, Галин, Матей, Сава... Учителят ги показва с гордост и пояснява, че за тях той не е господин, а просто чичо Радко. Нищо, че до пенсионирането си през 2003 г. е бил командир на дивизион във Военното училище в Шумен. “Искат да идват всеки ден, но има възможност до два пъти седмично. Разделил съм ги на групи по три момичета и момчета, защото иначе не мога да им обърна достатъчно внимание. Не очаквах такъв интерес... Мечтаех за него, но си мислех си, че са малки деца и няма да се заинтересуват от това, което правя”, разказва шуменецът.

Най-много се радва, когато види как малките любопитковци се прехласват по някое ново листенце, по клонче, което сами са извили с помощта на тел, както той им е показал. Вече знаят всички стилове в изкуството, казват ги и на японски, хвали ги учителят.

Децата толкова го ентусиазирали, че с тяхна помощ вече е създал 200 циментови саксии. В момента те са му най-евтиния вариант, защото няма пещ за керамика. Сега производството съхне. Трябва да минат 30 дни, за да се боядисат. Нужни са за бонсаите, които всяка година се пресаждат в специалния минерал зеолит. От него пък, ще бъдат купени към 150 килограма, пресмята Радко. Отскоро работи като охранител в банка, защото трябва да поддържа хобито си. Не получава средства за това, че е създал градината, но дори и не е помислял за това.

“Напротив, доволен съм и съм безкрайно благодарен, че имах възможност да направя това изкуство и своя 30-годишен труд обществено достояние. Удовлетворен съм и от това, че успях да запаля децата. Удовлетворен съм и че никой от посетителите не е казал - не ми харесва”, обяснява Радко. Напоследък е много щастлив от шуменци, отворили сърцата и домовете си за бонсаи, които го ползват не само за съвети, а и като “хотелиер”. Отиват на море и питат: “Радко ще ми го гледаш ли две седмици?” Гледа ги, някои стоят и по месец. Влиза и в ролята на лечител. Току му донесат някой полужив бонсай. Когато е възможно, ги реанимира. Ако е безсилен, подарява в замяна свой нар.

Дръвчетата с червени плодчета са най-много в градината. Децата-ученици също са запалени по кичестите нарове красавци и са оформили от тях цели композиции. До края на септември плодовете им узряват и Радко събира семената от тях. После сърце не му дава да ги хвърли. А което се посади с желание и в подходяща почва, до месец се извисява на педя. Тази година в бонсай царството с децата приели праскова, извадена и спасена от запустяло място. Дали й воля да расте, както иска, а догодина с тел ще “учат” клончетата є в правилната посока и Радко гарантира, че тя ще цъфне и завърже праскови в саксията.

Това е изкуство с вечен живот. Практикуват го към дузина българи. Всеки обаче има различна амбиция и мечта. Шуменецът Радко вече е сбъднал своята да запали последователи.

Коментари

Задължително поле