Проститутките – кинжалите на киевските служби в Полша

Не само печелели много пари, но и оплитали в мрежите си кой знае с какви цели видни бизнесмени и политици

Подозрения, че в младостта си президентът Навроцки бил сутеньор на украински жрици

Избухнали няколко шумни скандала и много от въпросните жрици били натирени преди година и нещо от Полша обратно към Украйна 

„Подкарпатската афера“ или как Киев открай време се опитва да влияе на полската политика

Варшавският шофьор на такси Михал Завадски раздели украинките в Полша на курви и проститутки. Разбира се, петдесетгодишният мъж не визираше в разговора ни всички онези над милион нещастни жени, прогонени от домовете си след руското нахлуване в родината им и намерили подслон у съседите. А само тези сред тях, които са решили като гостенки да преживяват единствено благодарение на хубостта и лукавството си, сексуалните умения и липсата на каквито и да било морални задръжки. Става дума за стотина хиляди жени, като курви според Михал били ония млади украинки, които се залепяли най-често за женени поляци и разбивали семействата им, после си осигурявали съществуването, омъжвайки се за „жертвите“ или оставайки техни „държанки“. Докато проститутките били онези, които упражнявали професията както трябва и не само печелели много пари, но и оплитали в мрежите си кой знае с какви цели видни бизнесмени и политици. Покрай тях – „ескорт“-ките, били избухнали няколко шумни скандала и много от въпросните жрици били натирени преди година и нещо от Полша обратно към Украйна след масирана полицейска акция. „За да рупат там родно зърно“, както се изрази Михал.  

Крепостната стена около историческия център

Веднъж седнал пред лаптопа в уютната стая на хотел „Мамезон Льо Регина“, написвам в преводачката на „Гугъл“ от български на полски „Скандали с украински проститутки в Полша“, после прехвърлям преведения текст в търсачката, кликвам и за нула време се зареждат няколко страници със заглавия на полски, руски, английски и други езици. Погледът ми се спира на текст на изданието от 26 май тази година на киевския в. „Украинска правда“, но за чужбина, което се казва пък „Европейска правда“ и се шашвам от заглавието: „Кандидатът за президент на Полша Карол Навроцки доставял проститутки на гостите на хотела, който охранявал“. Някъде бях чел, че в младостта си новият държавен глава на Полша  май имал вземане-даване с подземния свят в родината си, но никога не бях срещал подобно обвинение. А в дописката си киевската медия цитираше авторитетни варшавски платформи, които описвали как като шеф на охраната на баровски хотел в курортния град Сопот преди петнайсетина години Навроцки доставял за елитните посетители луксозни украински проститутки,  получавайки срещу услугата солидна комисионна от труженичките. Тоест, играл го бил чиста проба сутеньор и поради тази причина на 20 май сегашният премиер Доналд Туск според варшавски медии бил запитал в Сейма лидера на мощната дясна партия Право и справедливост - Ярослав Качински, дали наистина е в неведение за криминалното минало на подкрепяния от него лично и от десницата кандидат за президент? Естествено, още преди да бъде избран за държавен глава, Навроцки нарочва информациите за заиграването му с украински проститутки и с подземния свят за „абсолютно лъжливи“, като обещава съд до дупка за сайтовете, разпространили „клевети“ срещу него. Според полските медии обаче хвърленото петно върху репутацията му оставало, въпреки неговото избиране за държавен глава.

После попадам на интересен текст в полската платформа http://www.strajk.eu/, който описва подробно как се набират проститутки във воюваща Украйна, как се прекарват в Полша, как се обучават в отколешния занаят, лансират на секс-пазара. С онези, които са били професионалистки и в родината – най-вече в Одеса и в Киев, нещата са прости, защото те не само говорят някакъв чужд език, но и пристигат надъхани да работят. И само трябва да бъдат подслонени под крилото на някоя от десетките агенции, която да ги рекламира като модели, да им осигурява квартири, да ги закриля и, разбира се, да им взема обикновено 50% от припечелените пари – между 1000 и 2000 евро на ден. А що се отнася до хубавите и все още несъпричастни със занаята украински момичета, които изпечени сутеньори набират из бомбардираните от руснаците градове на съседната страна, схемата е позната до болка, но все така ефикасна. Ами, обещават им се привлекателни ангажименти като модели, хостеси, сервитьорки в престижни заведения, а веднъж стъпили на полска земя, те са принуждавани, често и с пердах, да се продават. Така според платформата се е формирала цяла армия от поне 20 хиляди украински проститутки, които заработват в ресторанти, дискотеки и нощни клубове из цяла Полша. Но изданието бие тревога, че поради недостатъчната лична хигиена на украинските жрици и най-вече поради пренебрегването при секс на елементарни предпазни мерки, те са допринесли за резкия скок на полово предаваните болести в Полша през последните две години – хламидия - с 350% повече случаи, сифилис – с 60%, СПИН – с 35% и т.н.

Но не за това жриците-гостенки са си навлекли гнева на местните полски труженички, които истински ги ненавиждат, а защото се адаптират към реалностите и, изглежда, успешно завладяват почти изцяло пазара на интимни услуги в Полша. „Те не се страхуват от нищо, държат се сякаш те командват - разказва на цитирания сайт местната труженичка Мая - Свалят цените, крадат клиенти... Пазят ги бандити от Украйна, които са се преместили тук. Лично аз знам за случаи, когато са пребивали клиенти, които според тях се били държали зле с украинските момичета.“ Според Мая проститутките-съседки дори често лъжливо обвинявали клиентите си в някакво насилие, а след това украински гангстери изнудвали набедените мераклии за пари, уж за причинени „морални щети“.

Някъде на втората или третата страница екранът на лаптопа изсипва пред очите ми поредица от заглавия от 2019 и 2020 година, в които до едно фигурира словосъчетанието „Подкарпатската афера“. Дописките са публикувани от популярните и авторитетни платформи Newsweek.pl, Rzeczpopolita.pl, fakt.pl, wpolityce.pl и др., като бърз поглед върху тях навежда на извода, че дълги години украинските проститутки в Полша са били остриета, а защо не и кинжали на разузнавателните служби на Киев. И по специално на една – Службата за сигурност на Украйна /СБУ/, същата, която неотдавна спретна зрелищното унищожаването на куп руски топ-бомбардировачи в Сибир. Ами нейни агенти според медиите са били братята близнаци Алексей и Евгени Рисичи, родом от украинския град Хмелницки, които откриват в началото на хилядолетието публичен дом в намиращия се недалеч от границата с Украйна град Жешов в Подкарпатското воеводство. И успяват да го превърнат за нула време в най-луксозното и търсено в Полша заведение за запознанства и всичко останало с млади, красиви, умели в половата забава и работещи за много пари украинки. Славата на „секс-клуба“ се разнася бързо, сред доказаните му клиенти са богати бизнесмени, изявени спортисти, кинозвезди, шоумени, католически свещеници, дори именити политици от ранга на Марек Кухчински - маршал на Сейма от 2015 до 2019 г., тоест ръководител на долната камара на Парламента – най-висшия управителен орган на републиката. Като „чадърът“ и донякъде „мозъкът“ на бизнеса на украинските близнаци е високопоставен офицер  от полската полиция – началникът в Жешов до 2016 г. на поделението на дирекцията на полицията за борба с организираната престъпност и икономическите престъпления – Даниел С.  Той е човекът, който според медиите поставя органите на реда в услуга на Алексей и Евгени Расичи, корумпира дори висшите си началници във Варшава, като заради него и колегите му близнаците обзавеждат разкошен апартамент, станал известен като „Бялата стая“, където да отмарят доверени униформени със скъпи питиета и в компанията на качествени „ескорт“-ки. Като не се знае точно на колко господари Даниел С. служел, защото преди десетина години, когато за украинките са били нужни визи, за да напуснат страната си, той прекарвал през границата по 5-6 момичета наведнъж и навлизане показвал полската си полицейска карта. С какъв документ или отличителен знак обаче се е легитимирал пред украинските граничари, за да изкара наведнъж безпроблемно по няколко млади и хубави жени без документи – медиите не  смеят да се произнасят. Но със сигурност не е бил служебният му полски документ, а вероятно безупречна украинска карта от свръх влиятелно държавно ведомство от сектора на сигурността.

След 15-16 години съществуване клубът „Олимп“, както се е наричал локълът на близнаците в Жешов, престава да съществува, тъй като дейността му е описана пред прокурор от конкурент - собственикът на два подобни бардака в Краков и известен боксьор Давид Костецки с прякор „Циганина“. И в края на февруари 2016 г. антимафиоти задържат както Даниел С., така и неговия пряк ръководител - началникът на Централната служба за сигурност в Жешов - Кшищоф Б., закопчани са и украинците Алексей и Евгений. Започва шумен процес, случаят е наречен от медиите „Подкарпатската афера“, а по време на съдебното дирене става ясно, че в „Олимп“ са гостували често полски министри, заместник-министри, висши военни и дори католически прелати с висок ранг. Като разговорите и креватните им изпълнения с елитните проститутки са били запаметени в над 4000 записа, мнозинството от които не са открити и се предполага, че и до днес се намират в Киев, където най-вероятно са били пращани с цел изнудване на влиятелни личности и пилотиране на  полската вътрешна и външна политика. Ако се вярва на сайта „Rzeczpospolita“, обвинителният акт по т. нар. Подкарпатска афера е бил разпрострян върху 630 страници и е бил строго засекретен поради „мащаба на престъпната дейност, нейното прикриване, ранга на разследваните лица и значението за вътрешната сигурност на Полша“. Подсъдимите са изправени пред опасността да получат до десет години затвор, но умишлено или не, скоро процесът е пратен в девета глуха на правораздаването, а получилите междувременно полско гражданство украински близнаци са осъдени само на година затвор, единствено за сводничество. От началото на 2019 г. пък започват да напускат този свят при мистериозни обстоятелства свидетелите на процеса, начело с боксьора Давид Костецки, който е намерен в килията си обесен с чаршаф.

Но скандалната история има невероятно продължение – през есента на 2020 г. в Полша излиза на екран филмът „Примката“ на режисьора Патрик Вега, който пресъздава „Подкарпатската афера“, слагайки ударението не толкова върху корумпираните местни служители на реда, а най-вече върху безпардонното, арогантно и дори безмилостно отношение на украинските сводници и проститутки към поляците. Въобще, украинците са представени в изключително нелицеприятна светлина, която според полските медии предизвиква у зрителя не само омраза към съседния народ, но дори отвращение. Филмът показва живота в мрежа от полски нощни клубове, които на практика са нелегални публични домове с украински жрици и са контролирани от агент на местното ФБР – Централното бюро за разследване на Полша/ЦБР/. Според сюжета главните герои са полският полицай Даниел и двама украински сводници-бандити - братята Женя и Алекс, с които той се свързва. Благодарение на информацията, получена от тях, и на контактите им с украинския престъпен свят, Даниел бързо се издига в службата и става офицер на ЦБР. Според гледали филма и разпитани от репортери украинци, една от най-поразяващите сцени била пренасянето през границата с кола на няколоко дрогирани момичета в безсъзнание. След бързия оглед украинският граничар само казал на шофьора: „1000 долара за едно тяло и минаваш!“. Оня платил за живата си стока и продължил безпрепятствено нататък, а колата освен със свежа упоена плът, била фрашкана и с наркотици. За цвят в лентата бил показан и един украински министър, който бил спонсорирал клуб - публичен дом в Полша и вземал процент от неговия алъш-вериш.

Кадър от филма „Примката“

Всичко казано до тук за „Подкарпатската афера“ и „Примката“ обаче се случва наистина или е художествена измислица, ама отпреди войната, а когато тя започва, настъпва страховито нашествие на украински сутеньори и проститутки най-вече във Варшава и другите големи градове на Полша. Като само в столичния град според медийната статистика те спретват над 30 нощни клуба по споменатата вече формула, елитни и не съвсем, но винаги украински, които се радват на добра клиентела от близо и далеч, разбирай чуждестранна. Интересно би било да се посети поне един, питам на рецепцията на хотел „Мамезон Льо Регина“ вечно усмихнатата администраторка-украинка Полина дали има наоколо стопанисван от нейни сънародници клуб, където може да се прекара приятно вечерта. Без да се замисли, тя изстрелва името „Каное“, но обяснява, че не ставало дума само за клуб, където да се танцува, а за бар-вариете, почти като „Лидо“ в Париж. На всичко отгоре се намирал и на петнайсетина минути път пеша от хотела, бил отворен от обяд, чак до 4 часа след полунощ. Поглеждам часовника си, минава 3 часа следобед и се запътвам към улицата „Swietokrzyska” № 14 - не е много далеч според картата, която ми дава Полина.

Терасата на "Каное"

Първо оглеждам заведението отвън – разполага с просторна тераса, на която въпреки късния следобеден час все още има клиенти и ми прави впечатление, че по масите се виждат предимно чинии със суши, най-вече „филаделфия рол“, но с два пъти по-голям диаметър от познатия ми, а не примерно украински или полски блюда. Сервитьорите са момчета и момичета, говорят помежду си на руски, но когато се насочвам към „катедрата“ пред входа на ресторанта, там ме посреща елегантна млада жена на около 25 години. Казвам ѝ на английски, че администраторката в хотела ми е сравнила „Каное“ с парижкото „Лидо“ и я питам дали мога да запазя маса за вечерта. Тя се усмихва, отвръща ми, че е салонен управител на работещата в момента част от заведението, извинява се, влиза в големия портал и след минута се връща с приветлив симпатяга, който ми се представя сърдечно с името Глеб. Пита ме откъде идвам, отвръщам, че съм пристигнал предишния ден от Италия, без да се обяснявам повече, той ме кани на бара вътре, сочи ми подиума в дъното и ми представя вариететната програма на предстоящата петъчна вечер, като поставя ударението върху балетите на „най-красивите танцьорки“ на Украйна. После ми обяснява, че публиката винаги е изискана, като Полша е добре представена с елита си – на хвърлей място били министерствата на финансите, на културата, самото президентство, Народният театър, кметството на Варшава, а клиентите-чужденци били предимно мастити бизнесмени от Западна Европа и висши американски военни.

Народният театър на Варшава

Глеб ме кани на масата срещу бар-плота, поръчвам си чаша просеко „Мартини“, след което Глеб ме пита бих ли искал една от щъкащите около нас знойни хубавици, която е на работа в момента и знае италиански, да ми прави за малко компания. „Защо пък не, щом ще е за малко!?“ – отговарям и веднага принаждам стария си лаф: „Много харесвам и обичам красивите жени, но вече не си спомням защо...“ Глеб се засмива с глас, след което ми размахва добродушно показалец в акомпанимент на сладкия упрек: „Ах вие, италианците!“ Гаврътвам набързо сладкото и силно газирано като нашенска жълта лимонада просеко, което май не е забърквано на Апенините, плащам някъде към 10 евро в злоти, благодаря и тръгвам да търся министерството на финансите. За да начеша репортерската си краста, установявайки, че важното ведомство наистина е на броени крачки разстояние от най-изискания украински бар-вариете на Варшава, фрашкан почти денонощно с млади и хубави жени.