Вижте междинния доклад за НДК (пълен текст)

Снимка: Уикипедия

Парламентарната комисия за НДК гласува доклад как са харчени парите за европредседателството. Все още членовете на комисията не са получили окончателния вариант. Това трябва да стане до 15 ч, когато е насрочено заседанието на комисията.

Снощи депутатите получиха междинен доклад, с който „Труд“ разполага. Предлагаме ви го в пълен вариант:

ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРИ РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ЦЕЛЕВО НА НДК ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Д О К Л А Д

за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, наричана понататък „Комисията“ е създадена с решение на Народното събрание, прието на 29 юни 2017 година и обнародвано в бр. 54 на Държавен вестник от 5.7.2017 г.
Комисията се състои от 19 народни представители, избрани на пропорционален в съотношение: Парламентарна група на Политическа партия ГЕРБ – 8 представители, Парламентарна група „БСП за България” – 6 представители, Парламентарна група „Обединени патриоти” – 2 представители, Парламентарна група „Движение за права и свободи” – 2 представители и Парламентарна група на Политическа партия ВОЛЯ – 1 представител. Ръководството и съставът на комисията е както следва:
Председател: Диана Иванова Йорданова,
Членове: Снежана Георгиева Дукова, Диана Димова Саватева, Младен Николов Шишков, Петя Цветанова Аврамова, Георги Запрев Динев, Дилян Станимиров Димитров, Тома Любомиров Биков, Атанас Петров Костадинов, Румен Василев Гечев, Жельо Иванов Бойчев, Никола Илиев Динков, Любомир Бойков Бонев, Димитър Величков Георгиев, Йордан Апостолов, Апостолов, Маргарита Николаева Николова, Велислава Иванова Кръстева, Адлен Шукри Шевкед и Дора Стоянова Христова.
Комисията е избрана за срок от един месец.
По време на мандата на Комисията са проведени 5 заседания: на 6, 11 и 18, 24 (извънредно) и 25 юли 2017 г.
Задачата на Комисията е да установи факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

I. Фактическа обстановка
С протоколно решение на Министерски съвет от 16 септември 2015 г. като подходящи сгради, в които да се провеждат събитията на Българското председателство, са определени Национален дворец на културата и Резиденция „Бояна”.

С Протокол № 1 от 9 септември 2015 г., подписан от Томислав Дончев – заместник министър –председател по европейските фондове и икономическата политика, в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД, са избрани за членове на Съвета на директорите – Мирослав Ласло Боршош, Валентин Петров Кръстев и Людмил Димитров Веселинов.

С решение на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД от 9 септември 2015 г. Мирослав Ласло Боршош е избран за изпълнителен член (изпълнителен директор), а Валентин Петров Кръстев за председател на Съвета на директорите.

Със Заповед №Р-41 от 16 март 2016 г. на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическа политика е създадена Междуведомствена работна група (МРГ), която да осъществява подготовка на Националния дворец на културата като основна сграда за обезпечаване на необходимия за председателството сграден фонд и провеждане на съгласувателни процедури за реализиране на необходимите мерки за привеждането на сградния фонд в съответствие с изискванията на председателството. В състава на МРГ, която се ръководи от г-н Мирослав Боршош, влизат представители на политическия кабинет на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика; на политическия кабинет на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси; на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на Министерство на финансите, на Камара на строителите, на Камара на архитектите.

В доклад на представителите на кабинета на вицепремиера Меглена Кунева, вицепремиера Томислав Дончев, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на финансите, участващи в Междуведомствената работна група се казва, че на 13 април 2016 г. в Министерство на финансите се провежда среща за обсъждане на дейностите, които да бъдат финансирани за подготовката на председателството. В рамките на срещата НДК информира, че вече е обявена поръчка за „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника” с прогнозна стойност 3 600 000лева, както и че предстои да се обяви тази за ремонт на сградата на НДК. Не става ясно на какво основание е обявена поръчката за конферентната техника и съгласувана ли е с някого. Освен това нейният обхват, количество и качество следва да бъдат съобразени минимум със заложените основни параметри в идейния проект, който на този етап все още не е представен на Междуведомствената работна група. Поет е ангажимент поръчката за ремонт и адаптация да бъде съгласувана по съответния ред, включително с междуведомствената работна група.
От същия доклад става ясно, че ден по-късно, на 14 април 2016 г. без съгласуване или информиране за тези си намерения, НДК обявява открита процедура за „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК” с прогнозна стойност 12 800 000лева. Това действие на ръководството на НДК не е съгласувано с никого, което налага да бъдат предприети съответните мерки от страна на принципала на НДК и компетентните органи и на 20 април 2016 г. е свикана Междуведомствената работна група, която да обсъди създалата се ситуация. На заседанието членовете са запознати за първи път с идейния проект за адаптация на сградата на НДК, като е подчертано, че обявяването на обществените поръчки в средата на м. април е било съобразено с периода на действие на стария Закон за обществените поръчки. Разяснено е, че идейният проект е бил предоставен вече пред служители на МВР и НСО и е получил тяхното одобрение, за което не е представена писмена информация и потвърждение. Поради многото неясноти и проблеми в документацията и идейния проект, които поставят под съмнение постигането на искания ефект и отговор на нуждите на председателството с писмо от заместник министър-председателя Томислав Дончев е предложена на ръководството на НДК да прекрати обществената поръчка № 02715-2016-0003 – „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК”. На 9 май 2016 г. НДК прекратява процедурата.
Дейността на Междуведомствената работна група е възпрепятствана от изпращането на неактуална, непълна и некоректна информация от НДК. Освен това непредоставянето на изискани документи или становища на други компетентни институции от НДК прави изключително сложно разглеждането на документацията и вземане на решение от страна на групата. Общото наблюдение е, че НДК не използва пълноценно специализираната експертиза на Междуведомствената работна група и в продължение на целия период на работа оспорва конкретни изисквания и препорък, произтичащи от нормативната база и изискванията на Председателството. В резултат на това процесът на съгласуване се удължава в рамките на два месеца и половина, през което време всички усилия на работната група са насочени единствено към бърза отстраняване на сериозните пропуски в представяната от НДК документация и привеждането й в съответствие с изискванията на Председателството.
В хода на разговорите НДК изпраща списък с извършените и предстоящите за извършване разходи за целите на Председателството, които групата да одобри. При разглеждането на списъка, са установени сериозни противоречия и необосновани искания, които никога не са били обсъждани или предлагани от групата, както и такива, които нямат нищо общо с подготовката на Председателството, като преустройство на зала 2, сценична механизация на зала 2, преустройство на зала „Перото”, доставка на киноапаратура за кино „Люмиер”, текущи и аварийни строително-ремонтни работи, включително и разходи извършени в началото на 2015 г., когато все още не е имало неформални контакти с НДК като потенциален конферентен център за председателството.
С Постановление №193 на Министерски съвет от 1 август 2016 г. са одобрени промени по бюджета на Министерския съвет за 2016 г. за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер на 17 000 000 лева за увеличаване капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД – София във връзка с финансовото осигуряване на преустройството, модернизацията и адаптирането на неговата основна сграда за нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г.

С Решение №641 на Министерски съвет от 3 август 2016 г. е дадено съгласие за увеличаване капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД – София в размер на 17 000 000 лева чрез издаване на нови поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка от Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в качеството му на упражняващ правата на едноличния собственик.

С Разпореждане № 1 на Министерски съвет от 9 февруари 2017 г. се променя органа, който да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД – София от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика на заместник министър-председателя по подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 г.

С Протокол № 1 от 24 февруари 2017 г., подписан от Деница Златева – заместник министър – председател по подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018, в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата в „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД, са освободени като членове на Съвета на директорите – Валентин Петров Кръстев и Людмил Димитров Веселинов, без да са освободени от отговорност и са назначени за членове на Съвета на директорите – Марио Благоев Анастасов и Пламен Никифоров Джуров.

С решение на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД от 24 февруари 2017 г. Мирослав Боршош е избран за изпълнителен директор, като същият продължава да има представителна власт и функции, а Марио Анастасов за председател на Съвета на директорите.

С Протокол № 2 от 3 март 2017 г., подписан от Деница Златева – заместник министър –председател по подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018, в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата в „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД, е освободен като член на Съвета на директорите – Пламен Никифоров Джуров поради подаден отказ за заемане на длъжността по здравословни причини и на негово място е назначена Светлодара Петрова Енчева като член на Съвета на директорите.

С писмо изх. № 00909 от 29 март 2017 г. по описа на НДК и вх.№11.00-95 от 30 март 2017 г. по описа на Министерски съвет г-н Мирослав Боршош предоставя на вниманието на г-жа Деница Златева Протокол с решения на Междуведомствената работна група за текущ мониторинг на изпълнението на дейностите по преустройство и адаптация на сградата на НДК, (назначена със заповед №Р-40/21.02.2017 г. и допълнена със заповед №Р-50/08.03.2017 г.) с приложените към него:
● Доклад за резултатите на подгрупа „НДК” към група „Сигурност на Председателството“ към 15.03.2017 г., в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 14 677 428.10 лева с ДДС за извършването на допълнителни дейности;
● Доклад относно обосновка за необходимостта от промяна в обхвата за изпълнение на проект „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 г.“ подгрупа „Инфраструктура“, в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 10 427 245.09 лева с ДДС за извършването на допълнителни дейности;
● Доклад за резултатите на работната група за изграждане на Пресцентър на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 1 857 773.78 лева с ДДС за извършването на допълнителни дейности;
● Доклад за необходимите допълнителни средства на НДК за подготовката на председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 11 103 412.00лева с ДДС, от които:
– 7 023 541 лева представляват финансов дефицит при стартирането на строително-ремонтните дейности. Това означава, че от една страна е налице дефицит на финансови средства в размер на 3 962 344 лева поради разлика в одобрен от Междуведомствената работна група бюджет (Протокол от 21.07.2016 г.) за разходите, свързани с подготовка на сградата на НДК за нуждите на Председателството, възлизащи на 20 962 344лева с ДДС и гласуваното на Министерски съвет с решение №641/03.08.2016 г. увеличение на капитала на НДК чрез издаване на поименни акции на обща стойност 17 000 000лева, а от друга е налице дефицит в размер на 3 061 197 лева поради разлика между одобрената от Междуведомствената работна група индикативна стойност на ремонтните дейности в размер на 16 798 800лева и обявена процедура за обществена поръчка и спечелил изпълнител на цена от 19 859 997 лева.;
– 383 994 лева с ДДС за дигитално заснемане и съставяне на технически паспорт на основната сграда на НДК;
– 78 600 лева с ДДС за обследване на енергийната ефективност и сертифициране на основната сграда на НДК;
– 840 000лева с ДДС за текущи и аварийни строително-ремонтни работи;
– 214 922лева с ДДС за ефектно фасадно осветление на основната сграда на НДК;
– 2 238 355лева за изработване на концептуален модел, проектиране, изпълнение, доставка и монтаж на сценична механизация, осветление, звук и столове на Зала 2 на НДК;
– 324 000лева за проектиране и изпълнение на Комуникационен център на Председателството.
Общо исканите допълнителни финансови средства възлизат на 38 065 856.97 лева с ДДС.

С Протокол № 3 от 2 май 2017 г., подписан от Деница Златева – заместник министър – председател по подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018, в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата в „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД, се одобрява годишния финансов отчет за 2016 г. на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД, заверен от назначения регистриран одитор „ИсаОдит”ООД и освобождава от отговорност за дейността им през 2016 г. членовете на Съвета на директорите – Валентин Кръстев, Мирослав Боршош и Людмил Веселинов.
Независимият одитор „ИсаОдит ООД“ заверява годишния финансов отчет на НДК за 2016г. с изразяване на квалифицирано мнение, тъй като цитирам „не получихме достатъчно потвърждения от външни източници на информация за салдата по сметките на разчетите с контрагенти и не бяхме в състояние да се убедим в разумна степен на сигурност, включително чрез прилагане алтернативни одиторски процедури относно достоверността на вземанията и задълженията към датата на баланса. Ние не бяхме в състояние да определим дали не биха се наложили корекции във връзка с отчетените или неотчетените разчети и елементите, съдържащи се в отчета за финансовото състояние, отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци.“

С Разпореждане № 3 на Министерски съвет от 10 май 2017 г. се променя органа, който да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД – София от заместник министър-председателя по подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 г. на министъра за Българското председателство на Съвета на европейския съюз 2018 г.

С Протокол № 3 от 16 май 2017 г., подписан от Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, в качеството й на представител на държавата като едноличен собственик на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД, са освободени като членове на Съвета на директорите – Марио Благоев Анастасов и Светлодара Петрова Енчева, без да ги освобождава от отговорност, и избира Борислав Славчев Велков и Лазаринка Георгиева Стоичкова за членове на Съвета на директорите.

С решение на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД от 17 май 2017 г. Мирослав Боршош е избран за изпълнителен директор, като същият продължава да има представителна власт и функции, а Борислав Славчев Велков за председател на Съвета на директорите.

С писмо №03-325 от 29 май 2017 г. до г-жа Милка Гечева – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, министър Лиляна Павлова иска извършването на проверка за установяване законосъобразното изпълнение на извършените до момента строително-монтажни работи на строеж „Преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.” и даване на указания за законосъобразното завършване и въвеждане в експлотация на преустроените помещения в сградата на НДК. В заключението на доклада на Дирекция за национален строителен контрол се казва, че „Изпълнените до момента вътрешни преустройства на кухня на 7 етаж, на ресторанта с помощните помещения към него на 8 етаж и на новообособените санитарни възли на 8 етаж, преустройството на вътрешната отоплителна, вентилационна и канализационна инсталация…преустройството на вътрешната (сградна) ВиК инсталация (разделянето на водопроводната от пожарогасителната инсталация) при наличието на категорично конструктивно становище, че няма засегнати конструктивни елементи на сградата, представляват строеж четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б.”д” от Закона за устройство на територията и могат да продължат след надлежно издаване на строителни книжа. Вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория включително, с които не се засяга конструкцията им, са строежи от четвърта категория и контролът по изпълнението им е изцяло от компетентността на общинската администрация – чл.223 от Закона за устройство на територията, като въвеждането им експлоатация е от компетентността на органа издал разрешението за строеж в съответствие с разпоредбите на чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от Закона за устройство на територията.”

С писмо №03-336 от 29 май 2017 г. до г-н Георги Начев – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, министър Лиляна Павлова иска извършването на проверка на дейността по възлагането и изпълнението на обществените поръчки: по договор № Т-00859/24.10.2016 г. с „Галчев инженеринг“ЕООД с предмет: „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европеския съюз през 2018 г.“ и по договор № Т-760/05.11.2016 г. с „Динакорд – България“ЕООД с предмет: „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника“. И по двете обществени поръчки са инициирани изменения на сключените договори на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, а видно от становищата на Агенцията за обществени поръчки не всички от посочените основания могат да се квалифицират като „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на §2, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. С писмо изх. №03-00-11 от 13 юни 2017 г. г-н Начев уведомява министър Павлова, че със Заповед №ФК-10-532/08.06.2017 г. е възложена финансова инспекция в „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ЕАД относно законосъобразността на възложените през 2016 г. обществени поръчки, проверка на изпълнението на сключените договори, наличие на основания за изменение на договорите за обществени поръчки и извършените плащания по тях. Към настоящия момент финансовата инспекция не е приключила и не е представен доклад за резултатите от нея.

В становището си изх. №К-13 от 10.05.2017 г. по договор с „Галчев инженеринг“ЕООД с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. на стойност 16 549 997, 99 лева без ДДС, 19 859 997,59 лева с ДДС и срок за изпълнение на дейностите 30.09.2017 г. Агенцията за обществени поръчки достига до заключението, че за две групи дейности може да се осъществи изменение на договора. Първата група дейности се дължи на констатирани неточности по отношение на включените количества и видове строително-монтажни работи в инвестиционния проект. Инвестиционният проект е изготвен на база „идеен“ проект и без налични строителни книжа за част „Архитектура“, в резултат на което са определени занижени обеми, особено в „скритата“ инфраструктура на сградата. Доколкото проектирането е в рамките на договора Агенцията за обществени поръчки допуска, че при възлагането не е било обективно възможно прецизно да се предвидят всички необходими видове работи и техните количества. Втората група дейности е свързана с получените предписания след провеждането на обществената поръчка от различни институции, ангажирани с осигуряването на Председателството, във връзка с което се налагат промени в инвестиционните намерения на възложителя, а именно: писма от 3.11.2016 г. и 3.01.2017 г. със задължителни препоръки от Министерство на вътрешните работи по отношение охранителното обезпечаване сигурността на сградата; писмо от Националната служба за охрана от 22.11.2016 г. и справка с препоръки за повишаване безопасността и сигурността на основната сграда на НДК; писмо от Национален център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. относно осигуряване на кабини за симултантен превод в конферентни зали 7 и 8 (получено на 06.02.2017 г.); доклад от 23.03.2017 г. на Междуведомствената работна група за текущ мониторинг на изпълнението на дейностите по преустройство и адаптация на сградата на НДК и доклади от работни групи „Сигурност на Председателството“ и „Инфраструктура“, съответно от 21.02.2017 г. и 23.03.2017 г. Повечето от цитираните писма са свързани с нуждата от осигуряване на допълнителни мерки за сигурност (по-високо ниво), определени от компетентните държавни органи. Друга част касаят изискванията, свързани с превода на срещите (ГД „Устни преводи“), обезпечаване на нови функционални нужди, свързани с организация на човекопотоците и т.н. Въз основа на това Агенцията за обществени поръчки достига до заключението, че без изпълнението им сградата не може да изпълни всички изисквания, свързани с обезпечаване на Председателството. Доколкото цитираните документи са издадени след 24.10.2016 г., то може да се приеме, че коментираните в тях изисквания са станали известни на възложителя след подписване на договора.
Обезпокоителна е констатацията на Агенцията за обществени поръчки, че изгубените строителни книжа по архитектурната част за главната сграда на НДК трудно могат да се определят като обстоятелство, неизвестно за възложителя, тъй като се предполага, че същите са били необходими и при изготвянето на идейния проект на обекта. В допълнение, проверката в архивите е извършена през месец ноември 2016 г. т.е. след стартиране процедурата за подписване на основния договор. Освен това в доклада-обосновка, в който подробно са описани допълнителните дейности, необходими за реализацията на поректа, е видно, че са записани количества и обеми строително-монтажни работи, които нямат връзка към „скритата“ инфраструктура на сградата, напр. рампи за инвалиди, интериорни врати, врати за санитарни помещения и др. По отношение на посочената необходимост от подмяна на технически спецификации поради промени в относимата нормативна уредба, липсва конкретна информация, в какво се изразяват измененията, респ. влезли ли са в сила след провеждането на откритата процедура. В заключение Агенцията за обществени поръчки обобщава, че „за визираните дейности, предмет на изменение не са налице достатъчно аргументи, сочещи, че са резултат от възникнали непредвидими обстоятелства по смисъла на §2, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. В тази връзка „НДК – Конгресен център“ЕАД следва да разполага с допълнителни аргументи и доказателства, че коментираните дейности не са последица от субективни пропуски в изготвянето на идейния проект или други слабости при провеждането на основната поръчка“.

В становището си с изх. №К-15 от 19.05.2017 г. по договор с „Динакорд България“ЕООД с предмет „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника“ на стойност 3 106 629.80 лева без ДДС, 3 727 955.76 лева с ДДС Агенцията за обществени поръчки достига до заключението, че с разглежданото изменение на основния договор, с което стойността му се увеличава с 1 548 144.82 лева без ДДС, е спазено изискването на чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки т.е. поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги, които не са включени в първоначалната обществена поръчка. Причините, поради които е инициирано сключването на допълнително споразумение е необходимостта, установена след сключване на основния договор, от включването на нови видове и обеми оборудване в допълнителни зали и помещения, с цел изграждане на Международен пресцентър и интегрирането им в обща система.

В съвместен доклад на министъра на финансите и министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. приложен към писмо изх. №03-407/05.06.2017 г. се предлага на Министерски съвет да увеличи капитала на „Национален дворец на кулутурата – Конгресен център София“ЕАД в размер на 28 000 000лева. В тази сума са включени:
1. 7 000 000лева с ДДС за обезпечаване на цялата стойност на вече сключените договори, тъй като предходното увеличение на капитала на НДК със 17 000 000 лева, направено през 2016 г. е недостатъчно за покриване на плащанията по тях;
2. Средства в размер до 50% съгласно изискванията на чл. 116, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, от стойността на сключения договор № Т-00859/24.10.2016 г. между изпълнителния директор на НДК и „Галчев инженеринг“ЕООД с предмет: „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“ за обезпечаване изменението на основния договор;
3. Средства в размер до 50% съгласно изискванията на чл. 116, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, от стойността на сключения договор №Т-760/05.11.2016 г. между изпълнителния директор на НДК и „Динакорд – България“ЕООД с предмет: „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника“ за обезпечаване изменението на основния договор;
4. Средства в размер на 12 000 000лева с ДДС за провеждането на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки и избор на изпълнител за Единна хомогенна глобална система за сигурност.

С Постановление № 109 на Министерски съвет от 9 юни 2017 г. са одобрени промени по бюджета на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 за 2017 г за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер на 28 000 000 лева за увеличаване капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД – София във връзка с финансовото осигуряване на преустройството, модернизацията и адаптирането на неговата основна сграда за нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г.

С Решение №310 на Министерски съвет от 9 юни 2017 г. е дадено съгласие за увеличаване капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД – София в размер на 28 000 000 лева чрез издаване на нови поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка от министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 в качеството му на упражняващ правата на едноличния собственик.

С Разпореждане № 4 на Министерски съвет от 28 юни 2017 г. се променя органа, който да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД – София от министъра за Българското председателство на Съвета на европейския съюз 2018 г. на министъра на културата, длъжност, която се изпълнява от г-н Боил Банов

С Протокол № ПР-19 от 30 юни 2017 г., подписан от Боил Банов – министър на културата, като упражняващ правата на държавата в капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД, са освободени като членове на Съвета на директорите – Лазаринка Георгиева Стоичкова, Борислав Славчев Велков и Мирослав Ласло Боршош, без да ги освобождава от отговорност, и избира пет члена на Съвета на директорите съгласно чл. 26, ал. 1 от Устава на дружеството: Красимир Петков Петков, Борислав Славчев Велков, Татяна Цветанова Ценовска, Росица Истилянова Бачева – Цветанова и Ангел Иванов Митев.

В Окончателния доклад за одит на дейностите на Национален дворец на културата – Конгресен център София“ЕАД, свързани с разходването на средствата от увеличението на капитала на дружеството с Решение №641 на Министерски съвет от 3.08.2016 г. на външна одиторска фирма, предоставен на министър Лиляна Павлова с вх. № 03-823/10.07.2017 г., са отразени резултатите от проверката на следните обществени поръчки:
Процедура с предмет „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника (номер на поръчката в РОП 02715-2016-0002);
Процедура с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ (номер на поръчката в РОП 02715-2016-0004);
Процедура с предмет „Упражняване на независим строителен надзор при проектирането и изпълнението на обект „Преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“ (номер на поръчката в РОП 02715-2016-0009)
В доклада се отбелязва, че от ръководството на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ЕАД неколкократно и официално е поискана информация относно разходите, извършени за целите на председателството, както и правила за разходване на тези средства (вх.№01551/19.06.2017 г. и 0165/29.06.2017 г.), но такива не са предоставени. Ето защо външният одитор не е в състояние да формулира констатации или да изрази мнение относно извършените по линия на председателството разходи.
Външния одитор „Semper Fortis“ посочва редица нарушения при процедурите за обществени поръчки, като най-обезпокоителна е констатацията, направено от него отношение на процедурата с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ (номер на поръчката в РОП 02715-2016-0004) и по специално, че предложената от участника, определен за изпълнител, сума надхвърля прогнозната стойност на обществената поръчка, посочена в обявлението – 13 999 000, 00лв. без ДДС. Ценовото предложение на участника възлиза на 16 549 997,99лева без ДДС; или с 2 550 997, 99 лева без ДДС повече от предвиденото. Съгласно условията на документацията за обществената поръчка прогнозната стойност на поръчката е 13 999 000,00 лева като в тази сума влизат и 10% допълнителни и непредвидени разходи. В указанията за подготовка на офертите, част от документацията за обществената поръчка, Възложителят е поставил условие “При изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия“. Според външния одитор при разглеждането и оценката на офертите, Комисията е следвало да отстрани офертата на участника поради несъответствие с обявените условия на обществената поръчка на основание чл. 107, т. 2, б.“а“. Така е следвало да се процедира и по отношение офертите на още двама други участници „Главболгарстрой“АД – с ценово предложение в размер на 19 644 911, 68 лв. без ДДС и „Еврострой“ДЗЗД с ценово предложение в размер на 16 459 356, 38 лв. без ДДС. Външният одитор посочва, че възложителите са длъжни още при планирането на възлагането на обществена поръчка да определят, доколкото е практически възможно, максимално точно прогнозната стойност на поръчката по правилата на Закона за обществените поръчки. Различната прогнозна стойност (особено по-висока), би могла да промени съществено кръга на заинтересованите лица (н-р да привлече и други участници вкл. от други страни). Съгласно Закона за обществените поръчки методите за определяне на прогнозната стойност не могат да се използват с цел заобикаляне прилагането на закона. Допускането на състоятелността на аргумента, че прогнозната стойност може да бъде надвишавана, би означавало, че един възложител може да обяви поръчка за строителство например с прогнозна стойност от 200 000лв., а в последствие да сключи договор за 1 милион лева, защото участник му е предложил подобна цена, което би било напълно несъстоятелно. Законът за обществени поръчки предвижда, че ако всички получени оферти надхвърлят финансовия ресурс, който възложителят може да осигури, то той следва да прекрати процедурата по възлагане. По аргумент на по-силното основание, ако някоя от получените оферти надхвърля финансовия ресурс, предвиден за поръчката, то тя следва да бъде отстранена от участие. Никъде в обявлението или документацията за обществената поръчка като цяло, възложителят не е посочил, че при необходимост ще осигури допълнителен финансов ресурс за финансиране на дейностите по поръчката. Ако такива средства биха били налице, съгласно действащото законодателство, те трябва да бъдат посочени в обявлението. Следователно възложителят е следвало да отстрани трите оферти, които надхвърлят предвидените средства и да допусне до финално класиране единствено офертите на другите двама достигнали до оценка участници – Обединение „Кид Плюс М Синтез“ – с ценово предложение в размер на 13 998 675, 48 лв. без ДДС и Консорциум „Евро НДК“ – с ценово предложение в размер на 13 723 500, 51 лв. без ДДС.

II. Изслушване на лицата, представляващи държавата в капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД за периода 2016 -2017г.
На първото си заседание, проведено на 6 юли 2017 г., народните представители се обединиха около идеята да бъдат изслушани г-н Томислав Дончев – заместник министър – председател, г-жа Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018, г-жа Деница Златева – бивш заместник министър-председателя по подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 и г-н Боил Банов – министър на културата, които за периода от 2016 до настоящия момент, когато са отпускани целево средства от държавния бюджет за финансовото осигуряване на преустройството, модернизацията и адаптирането на сградата на „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД за нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г. са упражнявали правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството.

С писмо изх. № №01.35-8/07.07.2017г. г-жа Деница Златева информира народните представители, че поради задгранична командировка в Съединените американски щати от 8 до 15 юли 2017 г. и последваща отпуска там – до 25 юли 2017 г. включително, няма да може да присъства на заседанието на комисията на 11 юли 2017 г. С решение на народните представители от 18 юли 2017 г. г-жа Деница Златева отново е поканена да бъде изслушана на 24 юли 2017 г.

На заседание на Комисията, проведено на 11 юли 2017 г., преди кръга от въпроси, поставени от народните представители, всяко едно от изслушваните лица направи кратко представяне. В експозето си г-н Томислав Дончев отбеляза, че като лице, което е упражнявало правата на едноличния собственик на капитала на дружеството в период от около година и половина се е ръководил от няколко основни приоритета в своята работа, а именно:
1. Качеството на културната продукция, която произвижда НДК, защото освен пространство, освен площ, той е Дворец на културата и като такъв следва да има подобна функция и ангажименти.
2. Подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, за провеждането на което е взето решение да се използва сградния фонд на НДК.
3. Дружеството като финансови резултати да се управлява по устойчив начин.
По отношение на подготовката на българското председателство през м. март 2016 г. е създадена по инициатива на г-н Дончев Междуведомствена работна група, която да очертае периметъра и обхвата на предстоящите ремонтни работи, които да отразяват не само вижданията на ръководството какво трябва да се ремонтира, но и да отразяват комплексните нужди, свързани с председателството. Ето защо в групата участват представители на различни ведомства като: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи, по-специално „Пожарна безопасност“, Националната служба за охрана, Камара на архитектите, Камара на строителите.
Макар междуведомствената работна група да започва работа през м. март 2016 г. през м. април същата година има опит от ръководството на НДК да се организира обществена поръчка за ремонта на сградата. Същата по настояване на г-н Дончев е прекратена, тъй като тя не отразява продукта от работата на междуведомствената работна група, а именно – като обхват, финансови и технически параметри тя не отговаря на дадените от работната група препоръки.
Г-н Дончев подчерта, че на 21 юли 2016 г. работната група изготвя протокол за извършената работа като съгласува проекта за документация за провеждането на обществена поръчка, съгласува идеен проект за преустройството на сградата, както и одобрява необходимото финансиране в размер на 17 млн. 468 хил. 620 лв. Въз основа на този протокол на 3 август 2016 г. Министерският съвет увеличава капитала на дружеството целево с необходимите средства за ремонт. Той наблегна на обстоятелството, че по време на работата на междуведомствената работна група е настоявал да се търси комплексен подход – такава функционалност на сградата, която ще й позволява да работи и да печели след приключване на председателството. Опитът на другите държави показва, че не е необходимо да се влагат пари в излишни съоръжения, които после не носят никаква стойност. В тази връзка препоръките на Междуведомствената работна група са насочени именно към възможността НДК да извършва допълнителни дейности в режим на конгресен туризъм след приключване на ремонтните дейности и Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
По отношение на останалите два приоритета, свързани с ролята на НДК като културен фактор и финансовото състояние на дружеството според него нещата са малко противоречиви. Г-н Дончев отбеляза, че не е имал възможността лично да се увери в качеството на културната продукция, която произвежда НДК, поради ограниченото му време, но за сметка на това е получавал множество положителни отзиви от културни дейци в различни сфери на културата, които не веднъж са изразявали задоволството си от дейността на НДК, като направи уточнението, че в културните среди е нормално да има здравословен плурализъм и това, че един мисли по един начин не е гаранция, че друг ще мисли точно по същия начин.
Що се отнася до третия приоритет за финансовите резултати на дружеството той посочи, че разполага с факти, че дружеството генерира загуба като за 2015 и за 2016 г. се движи в рамките на около 9 милиона – н-р за 2015 г. загубата възлиза на 9 млн. 298 хил. лв. – факт, който не може да не предизвика тревога у принципала. В тази връзка нееднократно е провеждал разговори с ръководството на дружеството и по-специално с неговия изпълнителен директор с настояването за предприемането на конкретни мерки за финансовото стабилизиране на дружеството. Обяснението, което г-н Дончев е получавал, че генерираната загуба се дължи на амортизация и на необходимостта да се инвестира в нови пространства, които могат да бъдат използвани за целите на културата, но биха имали функционална свързаност с председателството. Неудовлетвореността от дадените му обяснения го карат четири пъти през 2016 г. да изиска от ръководството на дружеството да представи бизнес план, който да предвижда мерки за финансово стабилизиране на дружеството. За съжаление, такъв бизнес план не му е предоставен, а само посочените устни обяснения.

В изложението си г-жа Лиляна Павлова посочи, че тя е упражнявала правата на собственик на капитала на дружеството „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД от 10 май 2017 г. до 26 юни 2017 г. т.е. месец и половина. В резултат на направен анализ на състоянието и етапа, на който се намират ремонтните дейности, и анализ на финансовото състояние на дружеството и как то функционира са установени редица проблеми и несъответствия, които ръководството на дружеството е следвало незабавно да отстрани, а именно:
1. По отношение на самото търговско дружество – в неговите финансови отчети е налице трайна тенденция на загуби. За 2015 г. дружеството е с неодобрен финансов отчет, а за 2016 г. докладът на независимия финансов одитор завършва с квалифицирано мнение „липса на достатъчно увереност“. За първите 5 месеца на 2017 г. натрупаната загуба е над 3 милиона лева. Въпреки че неколкократно е изисквала следните документи: актуалния бизнес план на дружеството, оздравителния план дружеството, Правилата за работа на Съвета на директорите, Правилата за възлагане на обществени поръчки, правилата за финансово управление и контрол и Правилата за разплащания такива не са й представени, нито са предприети действия за тяхното изработване от страна на ръководството на дружеството.
2. По отношение на липсващите правила и график за провеждане на обществените поръчки за изпълнение на дейностите, свързани с привеждане на сградата на НДК да отговаря на изискванията за подготовка и провеждане на Българското председателство в резултат на предоставените целево увеличения на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ЕАД.
В резултат на идентифицираните проблеми г-жа Лиляна Павлова подчерта, че е инициирала четири проверки в дружеството: от Главния инспекторат към Министерски съвет, от Агенция за държавна финансова инспекция, от Външна одиторска фирма и от Дирекция за национален строителен контрол, като резултатите от първите две проверки се очакват до края на м. юли, а окончателният одитен доклад от външната одиторска фирма и доклада на ДНСК са готови и могат да бъдат предоставени на народните представители.
Одитният доклад включва два компонента, като първата част се отнася до финансовото състояние на дружеството, а втората част – до проведените и възложени три обществени поръчки: обществена поръчка за избор на изпълнител на строително проектиране и строително-монтажни дейности, за избор на изпълнител на доставчик на оборудване за конгресно-конферентна техника за озвучаване и преводи и за извършване на надзор на извършените строително-монтажни работи. Първата част на одита не завършва със заключение и констатации, тъй като дружеството не предоставя необходимите на одиторите документи. Втората част от одита завършва с констатации, които се отнасят до нарушения в процедурата по провеждане на трите обществени поръчки. Окончателният доклад на външния независим одитор е изпратен на Агенцията за държавна финансова инспекция за предприемане на необходимите действия съгласно Закона за Държавната финансова инспекция.
По думите на г-жа Павлова независимо, че имат съмнения за незаконосъобразно сключване на договорите с изпълнителите по трите обществени поръчки, факт е, че договорите са в процес на изпълнение. Тя подчерта, че е изключително важно те да се изпълняват в срок и качествено, така че до края на годината сградата на НДК да бъде приведена в съответствие с изискванията за провеждане на председателството. Въпреки това са установени редица проблеми:
1. По отношение на договора за проектиране и ремонт на сградата е констатирано закъснение в планирания график от един месец. По договор графикът за изпълнение на строително-монтажните работи е краят на м. септември., а срокът, предложен от изпълнителя и приет от възложителя НДК, е краят на м. октомври.
2. Седем месеца след сключването на договора за проектиране и строителство до последния ден, в който г-жа Павлова упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството не са налице както одобрен работен проект като завършено проектиране на необходимите ремонтни дейности, така и разрешение за строеж за част от дейностите, които са от категория четвърта по смисъла на Закона за устройство на територията. Тези констатации са направени и в доклада на Дирекцията за държавен строителен контрол, в резултат на извършената проверка, инициирана от г-жа Павлова. Освен това за същия период извършваният текущ ремонт на сградата е осъществяван без инвеститорски контрол от страна на възложителя, който да следи съответно да сертифицира декларираните от изпълнителя към възложителя разходи. Г-жа Павлова подчерта, че до датата, до която е упражнявала правата на едноличния собственик на капитала на дружеството, не са извършвани разплащания по извършените строително-монтажни дейности за текущ ремонт. Договорът за осъществяване на задължителния и изискуем по Закона за устройството на територията строителен надзор е сключен на 5 май 2017 г. малко преди г-жа Павлова да започне да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството. До този момент дейностите по ремонта са извършвани без инвеститорски екип и без строителен надзор, тъй като въпреки неколкократните й искания заповед за назначаването на инвеститорски екип от страна на ръководството на НДК не й е предоставена. Наред с това не й е предоставен и линеен график за това как ще бъдат изпълнявани строително-монтажните работи, за да бъде той синхронизиран с втория договор за доставка, инсталиране и монтиране на конгресно-конферентна техника в залите и с продължаващата и към настоящия момент културна програма в НДК.
3. Що се отнася до договора за доставка на озвучителна конгресно-конферентна техника не е констатирано закъснение и се изпълнява в срок и качествено.
По отношение и на двата договора през м. март и април 2017 г. изпълнителният директор на НДК – г-н Боршош е инициирал процедура за анексирането им за увеличение на тяхната стойност и за възлагане на допълнителни дейности до 50% от стойността на всеки от двата договора чрез Междуведомствената работна група до вицепремиера, упражняващ правата на принципала на дружеството. Г-жа Павлова уточни, че в договора за строително-монтажните дейности и ремонт на НДК е предвиден ремонт на помещението, в което ще се помещава пресцентъра и ремонт на помещението, в което ще работят екипите на международния пресцентър и на медиите, но в нито един от договорите не е предвидено закупуването на необходимото оборудване за този пресцентър и в тази връзка са и поисканите допълнителни средства в размер на 1,8 млн. лв.
4. По отношение на договора за осъществяване на строителен надзор не са установени проблеми и нарушения.
По време на служебния кабинет междуведомствената работна група приема искането за допълнителни средства до 50% по договора за проектиране и строителство и договора за доставка и монтаж на конгресно-конферентна техника и допълнително увеличение на капитала, което се потвърждава и от последващото правителство. Прието е и искането за допълнителни средства за сключване на допълнителен договор чрез възлагане на нова обществена поръчка за т.нар. „Единна глобална система за сигурност“ с оглед на повишените изисквания в сигурността – видеонаблюдение, камери, системи за контрол на достъпа. Единствено е прието частично искането за анексирането на договора за проектиране и строителство, тъй като в своето становище Агенцията за обществени поръчки посочва, че не всички предложени дейности, отговарят на дефиницията „непредвидени обстоятелства“ по Закона за обществените поръчки и поради тази причина не следва да бъдат включени в обхвата на новото анексиране на договора с „Галчев инженеринг“.
В резултат на поисканите първоначално от изпълнителния директор на НДК по време на служебния кабинет 34 млн. лева, които стават 36 млн.лева по време на следващото правителство, са удовлетворени само 28 млн. лева.
С 28 млн. лева се увеличава капитала на дружеството в няколко направления:
● Със 7 млн. лева се покрива разликата, призната и потвърдена, която е недофинансирана от първото увеличение на капитала.
● Одобрена е исканата сума за Единната глобална система за сигурност за нова обществена поръчка.
● Удовлетворена е исканата сума за договор за монтаж на оборудване, която касае пресцентъра.
Не са удовлетворени исканията за допълнителни средства за увеличаване капитала на дружеството, касаещи ремонтите на зала „Азарян“, „Перото“ и други съпътстващи дейности, които не касаят ремонта на сградата на НДК с оглед нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
В заключение г-жа Павлова отбеляза, че горепосочените проблеми и нарушения, както и отказът на изпълнителния директор да изпълнява в срок разпорежданията й и поради значителен риск да се забави довършването на ремонтните дейности, са я мотивирали да предложи г-н Боршош да бъде освободен от управителния орган на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ЕАД.

В краткото си експозе г-н Боил Банов – министър на културата, подчерта, че упражнява правата на едноличния собственик на капитала на дружеството „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ЕАД само от осем дни. И на тази база, той очерта два основни приоритета в дейността си по отношение на НДК, а именно:
● да приведе сградата качествено и по законосъобразен начин в готовност да приеме голямото предизвикателство – Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и.
● да подсигури в краткосрочен и дългосрочен план продължаването на работата на НДК като културен, но и в много по-голям аспект, вече след ремонта на сградата и като конгресен център.
След кратките експозета народните представители имаха възможността да зададат своите въпроси, свързани с предмета на дейност на Комисията, към всяко едно от изслушваните лица, които могат да бъдат обощени както следва:
■ към г-н Томислав Дончев бяха поставени следните въпроси: кое е наложило връщането на НДК под шапката на Министерство на културата (ГЕРБ); защо не е уволнил незабавно г-н Боршош, който носи по 10 милиона лева загуби на държавата през последните няколко години (БСП); защо се увеличава капитала на дружеството с 17 000 000 лева при положение, че Междуведомствената работна група е приела, че за подготовка на сградата на НДК са необходими 20 млн. 962 хил. лева и договорът, който се сключва в края на 2016 г. при първата голяма процедура за проектиране, преустройство и адаптация на сградата е за 19 млн. 859 хил. 997 лв. (БСП); дали има информация от преведената сума за увеличаване капитала на дружеството да са преведени на 23 август 2016 г. 482 хил. 615 лв. за изразходвана от НДК електрическа енергия и 2 милиона лева в изпълнение на договор от 10 октомври 2015 г. за театър „Азарян“; къде са разходвани парите от увеличението на капитала на дружеството, възложено ли проследяването на техния път; кой кога и как успя да създаде внушението, че НДК е културен институт (ДПС); какви мерки е предприел в рамките на една година след като четири пъти не му е предоставян бизнес план от изпълнителния директор на НДК. (Воля);
■ Към г-жа Лиляна Павлова бяха поставени следните въпроси: дали има опасност на България да бъде отнето председателството на Съвета на Европейския съюз във връзка с ремонтните дейности в НДК (ГЕРБ); при тези незаконосъобразни договори ще може ли да бъдат изпълнени строително-монтажните дейности (БСП); дали има информация, че целевите средства отпускани за подготовката на сградата на НДК за председателството са се харчили за други дейности; тъй като към настоящия момент изпълнението на дейностите по договорите е частично преустановено, какво се случва с НДК сега (БСП); дали има яснота дали извършените строително-монтажни работи надхвърлят заплатения аванс на изпълнителя; упражняван ли е натиск от нейна страна спрямо г-н Боршош за обществени поръчки.(Воля)
■ Към г-н Боил Банов бяха поставени следните въпроси:на какъв етап са ремонтните дейности и дали ще завършат в срок до края на годината и дали може да потвърди, че г-жа Златева е освободила от отговорност за 2016 г. Съвета на директорите на дружеството, чийто член е и г-н Боршош (ГЕРБ);; дали е запознат със структурата на приходите на НДК и задълженията, които ежегодно генерира и има ли визия какво ще се прави с това съоръжение след приключване на председателството; кой контролира изпълнението на текущите ремонти сега, при положение, че няма екип за инвеститорски контрол (БСП); какво ще промени в работата си, за да може да се довърши ремонта на НДК до края на годината (Обединени патриоти).
В отговор на поставените към него въпроси г-н Томислав Дончев отбеляза, че неговото принципно становище е, че мястото на НДК е в Министерство на културата. Що се отнася до неговото отношение към ръководството на НДК той заяви, че за решението си да не предложи отстраняване и да остави ръководството той носи своята отговорност, като се е съобразил с всички нюанси – от това какво прави дружеството, в какъв момент се намира, как стои публично и с финансовите резултати. Относно критерия, че дружеството е на загуба следва да се има предвид, че това не е единственото държавно дружество, което е на загуба (н-р в сферата на енергетиката). Това ще означава, че всяка година на тези дружества трябва да се сменя ръководството им. И тук според него проблемът не е персонален, а структурен. В момента НДК се държи до голяма степен като доставчик на културна продукция, а не като държавно дружество, което трябва да се самоиздържа или да формира дори печалба от предоставянето на активите си под наем или други свързани с тях услуги. Желанието на ръководството е НДК да бъде доставчик на културна продукция. Оттук идва и конфликтът. Неговото колебание как да постъпи, е било на база неразрешения за него структурен конфликт – как трябва да бъдат уредени нещата. Действително загубата е проблем, но в същото време до него са пристигнали десетки и повече писма от редица творчески кръгове, които изразяват задоволство от дейността, която се развива в НДК. Ако той има вина то това е, че не е намерил разрешение на този структурен конфликт или проблем, който е съществувал преди това, а вероятно ще съществува и след това, ако не се намери адекватно и принципно решение.
По отношение на поръчката за изработване на идеен проект г-н Дончев отбеляза, че не си спомня детайли около нея, но по принцип не се намесва в работата на държавните дружества относно каква обществена поръчка е провел, а още по-малко им дава инструкции кой да бъде избран като изпълнител по нея. В случая дружеството се е ползвало с цялата необходима подкрепа от него и неговите колеги – преглеждане на документация, стари проекти, създаване на Междуведомствена работна група, организиране на всички ведомства да оказват необходимото съдействие и помощ. Той подчерта, че с ръководството на дружеството са водили спор кои части от НДК следва да бъдат ремонтирани за целите на председателството. Неговото виждане е, че председателството трябва да протече по най-добрия начин, но е против излишното разходване на средства. Освен това трябва да се търси синергията – това, което се ремонтира за целите на председателството, трябва да може да се използва и след това. Председателството е 6 месеца и ако държавата налива милиони, тя трябва да е убедена, че след това резултатът от ремонтните дейности ще генерира приходи в бъдеще.
Що се отнася до въпроса защо се е пристъпило към сключване на договор на по-висока стойност, отколкото е била целевата субсидия за увеличаване на капитала на дружеството г-н Дончев уточни, че сключването на такъв договор е оперативен ангажимент на ръководството и то преценява какво да ремонтира и ако може да осигури необходимите средства, то може да сключи договор и за 30 млн.лв. Но предвид финансовото състояние на дружеството сключването на такъв договор не е особено разумно.
Що се отнася до големия въпрос – къде са парите г-н Дончев изрази надежда, че те са вложени в строителни материали и подобряване на състоянието на сградния фонд на НДК. Той изрично подчерта, че към настоящия момент тече разследване на компетентните органи, тъй като той нито казва кого да бъде избран за изпълнител, нито издава присъди дали дадена обществена поръчка е законосъобразна. Той уточни, че за периода, в който той е представлявал държавата в дружеството, има възложена една финансова инспекция на база конкретен сигнал и тя е завършила с констатации за относително маломерни суми, но те нямат връзка с ремонта на сградата на НДК.
По отношение на въпроса дали на дата 23 август 2016 г. е платен ток г-н Дончев посочи, че е следял относително регулярно плащанията на тока от дружеството, тъй като представители на левицата често са му задавали в пленарна зала въпроса дали е платен токът на дружеството. Сериозно е обмислян от негова страна въпроса за създването на специална сметка за целите на ремонта, по която да се преведат средствата от Министерски съвет. С колегите от Министерство на финансите е обсъждано назначаването на финансов контрольор, но за съжаление няма подобна практика, което не доведе до реализирането нито на едната, нито на другата мярка. Тяхното становище по отношение текущото управление на финансите, от кой приходоизточник средствата за кой разход отиват, е въпрос на оперативни ангажименти и отговорности на управлението на дружеството. Въпросът е на финала на отчетния период, ако са дадени 17 млн. лв. за строителство, да бъдат изхарчени 17 млн.лв. за строителство. Не по-малко, и не повече! Не за сметка на тези средства да бъде покрит друг разход. Но това може да стане известно, когато е настъпил края на отчетния период т.е. когато е приключило строителството.
В отговор на поставения към г-жа Лиляна Павлова въпрос за отнемането на Българското председателство тя категорично заяви, че такава процедура не съществува и тази тема не е била обект на обсъждане. На България не може да й бъде отнето председателството. Единствено на Обединеното кралство е отказано председателството, поради излизането му от Европа. Следва да се има предвид, че българското председателство не е НДК и неговият ремонт. Всички официални заседания на Европейския съвет, всички формални заседания на съветите на министрите и всички над 300 на брой работни групи ще заседават по време на Българското председателство или общо над 1500 заседания на брой ще бъдат провеждани в Брюксел, в Люксембург и Страсбург. В България ще бъдат проведени една среща на високо ниво, 12 неформални срещи на министрите и около 30 заседания на високо ниво в рамките на министерски конференции и други, съпътстващи работни групи и подготвителни конференции около 200 на брой.
По отношение въпроса за пороците в процедурата г-жа Павлова изрично подчерта, че одитът е установил незаконосъобразни действия по време на провеждането на процедурата, които водят до пороци в процедурата, но това не означава, че сключените договори не могат или не трябва да бъдат изпълнявани. Ако са налице пороци в процедурата в резултат на незаконосъобразни действия лицата, които са ги извършили могат да бъдат санкционирани от компетентните органи. Но договорите са законни и влезли в сила – имат своя изпълнител, своя възложител, своя срок, санкции при закъснение или неизпълнение.
Що се отнася до архитект Станиславов, който е с отнета правоспособност на 30 май 2017 г. г-жа Павлова отбеляза, че решението на Камарата не е влязло в сила, тъй като се обжалва от негова страна. Но дори и да бъде потвърдено, то няма ретроактивно действие и действа занапред. Проектите по отделните части си имат проектант, който е с отделна специфична правоспособност: по част Отопление, вентилация и канализация (ОВК), по част „Архитектурна“ и т.н. В този смисъл изпълнението, финализирането и одобрението на работния проект не следва да бъде компроментирано.
В отговор на въпроса за плащанията г-жа Павлова обясни, че има изплатено от НДК авансово плащане по договора за строително-монтажните работи, по договора за проектиране и строителство, има извършени плащания за монтаж на оборудването. Плащания по договора за строитетелен надзор по време на упражняваните от нея права на едноличния собственик на капитала не са извършвани.
На въпроса дали са целево или нецелево изразходвани средствата г-жа Павлова посочи, че не е в състояние да отговори, тъй като не е получила тази информация. Освен това не e редно да се коментират такива данни, доколкото в момента се извършва проверки от Прокуратурата.
Г-жа Павлова уточни, че в резултат на съвместния й доклад с министъра на финансите – г-н Владислав Горанов е налице преустановяване на дейностите, свързани с основния ремонт, до одобряването на работен проект и и издаването на необходимото разрешение за строеж. Що се отнася до дейностите по текущия ремонт те не са спирали.
Г-жа Павлова посочи, че са налице количествено-стойностни сметки за дейностите за текущ ремонт. Частично разполагат с информация за одобряване на влаганите материали. Тя изрично подчерта, че по времето, когато упражнява правата на едноличния собственик в НДК не са провеждани обществени поръчки и следователно не е оказван натиск от нея за избор на изпълнител и няма как да бъде оказан такъв при положение, че обществените поръчки са проведени много преди тя да представлява държавата в дружеството.
В заключение отбеляза, че единствено е изисквала от изпълнителния директор да изпълнява функциите и задълженията си като директор, и възложител максимално бързо, спазвайки закона и спазвайки указанията на Агенцията за обществени поръчки, да пристъпи към сключване на необходимите анекси към действащите договори и където е необходимо да проведе процедурите за избор на изпълнител, да отговаря на писмата й. Тъй като такова не е предприето от страна на г-н Боршош, това води и до решението й поиска да бъде освободен от длъжността изпълнителен директор и член на Съвета на директорите.

Преди да отговори на поставените му въпроси г-н Банов уточни, че в никакъв случай не е казвал, че няма проблеми в НДК. Това, което е казал, че качествено в срок и законосъобразно ще бъде свършено всичко. Впоследствие той уточни, че основанията му за това твърдение, произтичат от факта, че към момента строително-монтажните работи са изпълнени в рамките на 60%. Спрени са дейностите до получаване на разрешително за строеж (очакват в рамките на дни да получат разрешението за строеж от Дирекция „Архитектура и градоустройство“ към Столична община) по трите обекта: изграждане на тоалетна, изграждане горе на кухня и има ОВИ системи, които трябва да минат и се подменят в момента. Системите представляват по-малко от 5% от всички строително-монтажни дейности. Ето защо според него не следва да се драматизират нещата. Освен това допълни, че в момента има инвеститорски контрол от един човек, но той е назначил Съвет на директорите, който е целият инвеститорски контрол. В него влизат само строителни инженери и юристи. Той увери народните представители, че денонощно, без събота и неделя се проверява плочка по плочка, квадрат по квадрат какво и как се извършва, какви спецификации, на какви цени.
В интерес на истината той отбеляза, че разрешението за сключване на 50% допълнителни договори по строително-монтажните работи и по другия договор за техниката се прави отново по времето на г-жа Деница Златева. Четирите милиона разходи, които не са по строително-монтажни работи, а по други дейности, отново са по времето на Деница Златева – изготвено предложение от работна комисия да бъдат признати като част от строителните дейности. Това са фактите. Дали са съвпадения, случайно или не, но са факти.
Той потвърди, че на 2 май 2017 г., няколко дни преди да приключи работата на служебното правителство и да бъде избрано новото правителство на 4 май 2017 г. заместник министър-председател Деница Златева е освободила от отговорност за финансовата 2016 г. Мирослав Боршош и другите двама членове на Съвета на директорите и е приела финансовия отчет за същата година.
Г-н Банов посочи, че наемите, които влизат в дружеството, възлизат на 420 000лева, а заплатите са 460 000лева т.е. налице е приблизително паритет между заплати и наеми. По отношение на тока нещата са по-драматични, тъй като през зимните месеци разходите за ток надвишават 300 000лева, а през лятото със строително-монтажните работи разходите за ток са 200 000лева. Следователно приходите от наеми не са достатъчни за издръжката на НДК.
В отговор на въпроса за бъдещето на НДК г-н Банов категорично заяви, че е въпрос на политика дали НДК да произвежда културен продукт или това да бъде сериозен конгресен център, или да наема сериозни културни продукти. Всеки от посочените тип политика може да се защити – въпросът е защо се прави, с какви пари и с какъв план. Той посочи, че докато културните институти могат да си позволят да направят нещо, за да привлекат нова публика, дори да носи финансова загуба с оглед политиката на Министерство на културата, то търговското дружество трябва да обоснове защо прави едно или друго. Не му е забранено да произвежда културна програма. То може и има право да заработи пари и да си направи визия за културна програма, включително и негова, но това трябва да става под строг режим, под строг контрол. Търговското дружества трябва да има ясна визия какви разходи се дават за производството на културен продукт и какви приходи се очакват, трябва да има ясен бизнес план. В заключение г-н Банов увери народните представители, че със сигурност НДК ще продължава да изпълнява сериозни културни функции, дали в посока на по-голяма тежест на наем на сериозни културни продукти, или на балансирана тежест на собствен производствен наем, е въпрос на решение, което ще бъде взето в най-скоро време.

С писмо изх. № 33-00-347/17.07.2017 г. на Министерство на културата на народните представители е предоставена цялата официална кореспонденция и документация, свързана с преустройството и адаптирането на сградата на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., като в нея се съдържат и докладът на Дирекцията за национален строителен контрол, Окончателния одитен доклад, становището на Агенцията за обществени поръчки.

С писмо изх. № 03-904#1/17.07.2017 г. на Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. е предоставена документацията, на която се позовава г-жа Лиляна Павлова по време на изслушването й от Комисията.
На закрито заседанието на Комисията, проведено на 18 юли 2018 г., народните представители изслушаха г-н Сотир Цацаров – Главен прокурор на Република България, г-н Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция за „Национална сигурност“ и г-н Георги Начев – директор на Агенция за държавна финансова инспекция, по въпроси, свързани с предмета на дейност на Комисията, като резултатите от изслушването не могат да бъдат оповестени съгласно разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

На заседание на Комисията, проведено на 24 юли 2018 г. народните представители изслушаха г-жа Деница Златева – бивш заместник министър-председател на ……………..

II. Изслушване на лицата, заемали длъжността изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София”ЕАД за периода 2016 -2017г.
…………………………………………………………

Народните представители се обединиха около идеята да се препоръча на Сметната палата да включи в годишната програма за одитната си дейност за 2018 г. „Одит за съответствието при финансовото управление на НДК за периода 2015 – 2017 г.“ Този одит ще направи анализ на цялостната дейност на НДК, а не на отделни факти. Ще провери начина на управление и усвояване на ресурсите, как се изпълняват бизнес-плановете, имат ли цели и приоритети, и ще даде препоръки за подобряване на дейността на дружеството. Не на последно място това ще подпомогне ръководството в усилията му за добро финансово управление и стабилизиране на НДК.

В заключение, народните представители се обединиха около констатацията, че въз основа на проведените изслушвания, както и въз основа на представената документация от извършени проверки на компетентни органи са налице съмнения за извършени нарушения, но по този въпрос следва да се произнесат съответните компетентни органи. Народното събрание по Конституция е законодателен, а не разследващ орган.
Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Е приоритетен въпрос и възможност, която следва да използваме разумно. За всеки един от нас е изключително важно работата по адаптацията на НДК да завърши качествено и в срок, но в същото време всички изисквания на закона следва да бъдат спазени. Това бе водещият принцип в нашата работа през изминалия период, като вярваме, че със своите въпроси, мнения и становищасме допринесли за по-доброто изпълнение на дейностите по привеждане на сградата на НДК във вид отговарящ на изискванията за представителност и функционалност.
На заседание, проведено на 25 юли 2017 г., Докладът за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз беше приет с ….. гласа „за”, …. ”против” и ….. ”въздържали се” и предлага на Народното събрание да приеме следния проект за решение:

ПРОЕКТ!

Р Е Ш Е Н И Е

по Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Приема Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Диана Иванова ЙОРДАНОВА………………………………………..
Председател
Членове:
Снежана Георгиева ДУКОВА …………………………………..

Диана Димова САВАТЕВА…………………………………………

Младен Николов ШИШКОВ ………………………………………….

Петя Цветанова АВРАМОВА……………………………………………

Георги Запрев ДИНЕВ……………..…………………………………….

Дилян Станимиров ДИМИТРОВ…………………………………………

Тома Любомиров БИКОВ………………………………………………….

Атанас Петров КОСТАДИНОВ ………………………………………………..

Румен Василев ГЕЧЕВ………………………..…………………………….

Жельо Иванов БОЙЧЕВ …………………………………………………….

Никола Илиев ДИНКОВ…………………………………………………….

Любомир Бойков БОНЕВ…………………………………………………….

Димитър Величков ГЕОРГИЕВ ………………………………………………….

Йордан Апостолов АПОСТОЛОВ……………………………………………….

Маргарита Николаева НИКОЛОВА…………………………………………….

Велислава Иванова КРЪСТЕВА…………………………………………….

Адлен Шукри ШЕВКЕД…………………………………………………………

Дора Стоянова ХРИСТОВА…………………………………………………

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.