Викат Цацаров в парламента по афера с лекарства

Комисията за борба с контрабандата на Емил Димитров пита за турската „Хумира” в аптека „Марешки” и паралелния износ на скъпи медикаменти

74-годишната Веска Марешка управлява бизнеса с лекарства на фамилията

Главният прокурор Сотир Цацаров ще разкрие пред депутатите от комисията за борба със сивата икономика и контрабандата докъде са стигнали проверките за контрабандната “Хумира” от Турция открита в аптека “Марешки”, паралелния износ на скъпоструващи лекарства, както и аферата с изчезналите в началото на миналия месец онколекарства за 800 000 лв. от склад в София.

На заседанието в комисията, оглавявана от Емил Димитров, в четвъртък ще бъдат препитани също вътрешният министър Валентин Радев, шефът на Агенция “Митници” Георги Костов, на НАП Галя Димитрова и на Изпълнителната агенция по лекарствата доц. Асена Стоименова. Очаква се да присъстват и спецпрокурори. Поканена е и Валя Ахчиева, от чиито разследвания в “Открито” тръгнаха прокурорските разследвания.

Ахчиева показа, как в България се внася контрабандно от Турция скъпоструващото лекарство “Хумира” и се доставя на пациенти. Доставчикът “Фармнет” снабдява с него аптеки “Марешки”. По този начин се източва НЗОК, която заплаща въпросната “Хумира”.

Механизмът е следният: в опаковката вместо оригинална “Хумира” от САЩ се поставя контрабандна турска “Хумира” и тя се дава на българските пациенти и се заплаща от НЗОК. А извадената оригинална се поставя във фалшива опаковка и отива за паралелен износ. Само 10% от “Хумира” се използва от болни. Останалите 90% заминават за паралелен износ. След “Открито” прокуратурата ведната започна разследване.

След като Ахчиева разкри схемата, най-напред в комисията на Емиил Димитров бе извикана шефката на ИАЛ доц. Асена Стоименова. От изнесените от нея данни стана ясно, че българската агенция по лекарствата има ограничени правомощия – на практика тя е една пощенска кутия, в която търговците пускат бланки с намерения за паралелен износ на скъпоструващи медикаменти.

Миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров е приел поканата на Емил Димитров да бъде изслушан в комисията.

Междувременно стана ясно, че майката на зам.-председателя на НС Веска Марешка не се е явила в прокуратурата. Проверката срещу нея е започнала още през май, след разследването на “Открито” за паралелния износ на лекарства. Към него се добавя и разследването на турската “Хумира”. В понеделник 74-годишната Веска Марешка е трябвало да се яви на разпит като управител на фирмите на фамилията Марешки, които са свързани с лекарствата. Тя управлява фирмата, която дистрибутира лекарства “Фармнет”. Тя е и управител на фирма “Лита”, която притежава аптека “Марешки” в Бургас, продала контрабандната турска “Хумира”. Марешка и пълномощник на рускинята Нина Катченко, на която е прехвърлена “Трейднет-България”.

“Труд” научи, че в момента службите разследват изчезването на лекарства за онкоболни на стойност 800 000 лева. Обирът бил извършен в нощта на 6 срещу 7 октомври от склад на Околовръстното шосе в София. По първоначална информация ударът бил извършен от трима маскирани. Изяснява се чие дело е кражбата – на най-обикновени обирджии или е поръчана от конкуренти. Според запознати има и версия за инсценировка, която е дело на вътрешни хора от фирмата. Ще се проверява дали не става въпрос за прикриване на липсата на лекарствата, които преди време са били заминали като реекспорт за чужбина. На записи от охранителни камери се виждало, че маскираните въобще не се лутали из склада, а директно се насочили към скъпите медикаменти. Заради това служители от компанията ще бъдат привикани на детектор на лъжата, казаха близки до разследването.

 

Въпросите към главния прокурор

    • Ще може ли държавата да създаде работещ и ефективен механизъм за контрол на паралелния износ на лекарствени продукти и да реши въпроса с недостига им за българския пазар?
    • Ще се предприемат ли мерки и какви за взаимодействие и тясно сътрудничество между институциите, за да се пресече криминалната дейност съпътстваща паралелния износ на лекарствени продукти?
    • Налага ли обществения интерес и степента на обществен опасност криминализирането на деяния, осъществявани с лекарствени продукти (фалшифицирането на лекарства)?
    • Ще има ли най-после ефективен контрол върху незаконната търговия на лекарствени продукти, осъществявана извън обектите и лицата, които контролира Изпълнителната агенция по Лекарствата (продажба на анаболи във фитнес зали; продажба през сайтове в интернет)?
    • Налагат ли се законодателни промени за едноинституционална и независима регулация в областта на лекарствата взаимствани от другите страни членки на ЕС?

 

АБВ със законодателна инициатива

Половин милиард лева годишно изтичат с паралелен износ

Единна информационна система да проследява медикаментите по номер предлагат от АБВ. Това ще попречи на лекарство, изписано в България да бъде таксуван на касов апарат в Германия, например, каза на пресконференция доц. Георги Кючуков, зам.-председател на здравната комисия в 43-тото народно събрание. Необходими са законодателни промени, които да позволят на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да контролира реекспорта, тъй като в момента ИАЛ е само регистриращ орган, каза още доц. Кючуков.

Повечето разследвания по тези случай имат резултат “глас в пустиня”, каза председателят на АБВ Константин Проданов. Според неофициални данни, паралелният износ ощетява българския гражданин с близо половин милиард лева годишно. Близо половината от този реекспорт минавал по незаконни пътища, стана ясно още от изявленията на АБВ. Румен Петков, член на изпълнителното бюро на АБВ припомни, че има 15 компании, които активно се занимават с реекспорт на лекарства. Нека се извади списъка с тези 15 компании, да се знае чия собственост са, призова Петков. И отбеляза, че от утре от АБВ започват разговори и с парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, тъй като вероятно част от този износ се случва в сивата икономика и контрабандата. Реекспортът влияе пряко върху живота и поддържането на здравето на редица пациенти, тъй като обикновено касае животоспасяеми и животоподдържащи медикаменти, отбелязаха още от АБВ.

 

Челен опит от Словакия

Спряха търговците с глоби до 1 млн. евро и отнемане на лиценз

Проблемът с паралелния износ се разрасна не само в България, но и в много от страните на т.нар. Източен блок. Но срещна сериозен отпор в Словакия, където влязоха в сила драконовски мерки, които регламентират търговията с лекарства. Благодарение на тях паралелният износ е намалял драстично. Така например в словашкия закон за лекарствата и медицинските изделия е записано, лекарствата, обект на паралелен износ са в специална електронна система. Така медикаментите влизат в нарочен списък. Достъп до системата имат фармацевти, производители и дистрибутори, а Поддържането й се прави от производителите на медикаментите в списъка. Системата трябва да дава възможност на фармацевтите да правят спешни заявки за лекарствата, които искат пациентите им. Производителят има право да откаже доставка, ако заявките на аптеката превишават двойно тези, които е имала за изминал период. Ако реши да достави все пак подобно лекарство, той трябва да е сигурен, че то ще се използва за продажба в аптека в Словакия. Дистрибуторите имат право да доставят лекарства само до аптеки, спешна помощ, армията, амбулатории в определени области на страната и до друг дистрибутор, но само с изричното условие, че медикаментът ще отиде в аптека. Нарушителите на новите правила ги заплашват глоби от 100 000 до 1 млн. евро. А при повторни нарушения и се стига до отнемане на лиценз.

 

СХЕМИТЕ

Законна, но укорима

Първата схема е законна – внасяне на по-големи количества и изнасяне на част от тях. Когато този реекспорт касае 15-20 процента от внасяните медикаменти, това пряко не влияе върху здравната ни система. Но съществуват редица експертни данни, че до 70 процента от внесените медикаменти се рееекспортират в страни, където цените са по – високи.

Прекупуват от търговците на дребно

Прекупуване от страна на дистрибуторите от търговците на дребно (от аптеките). Това е категорично забранено в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Според проучване, за първите 5 месеца от търговската мрежа са изкупени от дистрибутори медикаменти за 4,4 млн. лв.

Фиктивни пациенти и рецепти

Още по-ощетяващ не само пациентите, но и НЗОК е механизмът, при който чрез фиктивни пациенти и фиктивни рецепти от аптеките се изнасят медикаменти, които се заплащат и от здравната каса. Факт е, че разликата в цената при реекспорта на медикаменти за други държави е 4-5 пъти.

Отклоняване на медикаменти от болниците

Чрез отклоняване на медикаменти от болниците. Първи случай бе регистриран миналата година във Варна, където управител на болнична аптека бе призната за виновна на първа инстанция по обвинение в длъжностно присвояване в големи размери на лекарствени медикаменти за близо 43 000 лева.

Коментари

Задължително поле