Натрупаните средства на всеки осигурен са с 335 лв. по-малко

Средствата в частните пенсионни фондове са намалели с 1,26 млрд. лв. за девет месеца

Фондовете отчитат печалба

Работещите българи, родени след края на 1959 г., внасят пари в частните пенсионни фондове за втора пенсия, но вместо натрупаните средства по сметките им да нарастват, те намаляват. Въпреки това обаче, пенсионните фондови събират такси от осигурените и отчитат печалба в размер на 54,56 млн. лв. само за първите девет месеца от годината.

Средният размер на натрупаните пари на един осигурен в универсалните пенсионни фондове към края на септември е 3973,45 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В края на миналата година натрупаните средства на един сигурен са били средно по 4308,99 лв. Оказва се, че въпреки всичките удръжки за втора пенсия, които са събрани от заплатите на осигурените през първите девет месеца на годината, средствата по индивидуалните им партиди са намалели средно с 335,54 лв. Това намаление е факт, въпреки че всеки месец от заплатите на осигурените одържат средно по около 80 лв. за втора пенсия. За период от девет месеца направените от осигурените вноски средно са в размер на 743,47 лв., показват данни на КФН. А загубите на работещите граждани, осигурени в универсалните пенсионни фондове, реално надхвърлят 1000 лв. за деветте месеца. Като в тези изчисления не отчитаме инфлацията, която допълнително изяжда парите на осигурените. Само за периода от януари до септември инфлацията е 14 на сто.

Причината за това е, че частните пенсионни фондове инвестират голяма част от средствата на осигурените в акции, търгувани на международните капиталови пазари, и в облигации на частни компании и правителства. Индексът Дау Джонс на фондовата борса в Ню Йорк се понижи с 20% от началото на годината до края на септември. От тогава насам той се покачва, но все още не може да достигни нивото от началото на годината. Подобна е ситуацията и с германския индекс DAX на фондовата борса във Франкфурт, който от януари до септември се понижава с 23,7%. От септември насам той нараства, но не може да достигне нивото от края на миналата година. Заради покачването на лихвите от страна на Европейската централна банка инвеститорите искат по-висока доходност от държавните ценни книжа и затова цените им намаляват. В резултат пенсионните фондове отчитат загуби и от инвестициите си в държавни ценни книжа.

Общата стойност на управляваните от всички частни пенсионни фондове активи към края на септември е 18,36 млрд. лв. Това е с 1,26 млрд. лв. по-малко спрямо края на миналата година. Само активите на задължителните за работещите, родени след края на 1959 г., универсални пенсионни фондове намаляват с над 1 млрд. лв. през първите девет месеца на годината и достигат 15,4 млрд. лв. При положение, че брутните постъпления от осигуровки в тези фондове от януари до септември са в размер на близо 1,44 млрд. лв. Оказва се, че за девет месеца загубите от управление на парите на осигурените в частните пенсионни фондове са над 2,5 млрд. лв. Реално парите на осигурените за допълнителна пенсия, извън тази, която ще получават от държавния бюджет, вместо да нарастват, намаляват.

Въпреки този резултат частните фондове събират такси от всяка вноска на осигурените. Така след всичките разходи за дейността си отчитат и печалба за деветте месеца в размер на 54,56 млн. лв.

Намаляват парите не само в задължителните универсални пенсионни фондове, а и на осигурените за трета пенсия в доброволните фондове. Средната натрупана сума на осигурен в доброволен фонд към края на септември е 1905,65 лв., при 2122 лв. в края на миналата година. Средствата на всеки осигурен са намалели средно с 216 лв. Общата стойност на управляваните от доброволните пенсионни фондове активи за девет месеца са намалели с 146 млн. лв., въпреки че всеки осигурен внася средно по 90 лв. на месец във фонда си.

Мъжете имат по-големи суми от жените

Натрупаните средства стигат за година

Младите имат най-малко

Мъжете имат повече натрупани пари за втора пенсия от жените.

Натрупаните пари по личните партиди на осигурените в универсалните пенсионни фондове зависят от това колко години са работили и от размера на осигурителния им доход. Затова, хората, които започват трудовата си кариера, имат най-малко пари, а тези с по-дълъг трудов стаж имат повече.

Средният размер на средствата на един осигурен в задължителните универсални фондове е 3973,45 лв., показват данните на Комисията за финансов надзор. Тези пари са достатъчни за изплащането на сегашната минимална пенсия от 467 лв. в продължение на осем месеца и половина.

В универсалните пенсионни фондове се водят осигурени много хора, които отдавна са напуснали страната, работят в чужбина и не разчитат на пенсия от България. Осигурени се водят и чужденци, които са работили в страната ни в продължение на няколко месеца през лятото. Ако тези хора бъдат извадени, данните за средния размер на средствата на осигурените ще бъдат по-точни за реалната ситуация в страната.

Средният размер на натрупаните средства на осигурените, по партидите на които през последните 12 месеца е постъпила поне една вноска, е 5348 лв., показват данните на КФН. Тези пари са достатъчни за изплащането на минималната държавна пенсия в продължение на 11 месеца и половина.

В края на миналата година средната сума на един осигурен в универсален фонд, за който през последните 12 месеца е направена поне една вноска, е била 5805,67 лв., но минималната пенсия беше 370 лв. Така парите на осигурените са били достатъчни за изплащането на минималната пенсия в продължение на 15 месеца и половина. Докато държавните пенсии бяха увеличени, средствата на осигурените в частните фондове през първите девет месеца на годината намаляха. От края на септември насам има ръст на индексите на фондовите борси, което ще промени резултатите от дейността на частните пенсионни фондове за цялата 2022 г. Но дали реализираните досега загуби ще бъдат покрити предстои да видим.

Средният размер на средствата на осигурените в универсалните пенсионни фондове на възраст 15-19 години, които сега започват кариерата си, е само 527,43 лв. Но осигурените на възраст 60-64 години, на които скоро им предстои пенсиониране, имат средно по 4237,92 лв. (без да бъдат отчетени хората, които отдавна са напуснали страната). Тази сума не се различава съществено от средния размер на средствата на всички осигурени. Мъжете имат повече натрупани пари в универсалните пенсионни фондове от жените.

Средният размер на средствата на мъжете, осигурени в универсалните фондове, е 4151,75 лв., а на жените - 3781,97 лв., показват данните на КФН. Мъжете на възраст 60-64 години, имат средно по 4633,96 лв. в универсален пенсионен фонд, а жените на тази възраст имат средно по 3826,40 лв. Причината за това е, че в повечето случаи мъжете имат по-високи заплати от жените. Освен това жените често се грижат за децата в семейството или за болен роднина, вместо да работят и да трупат пари за пенсия.

За период от две години

Реализират отрицателна доходност

При доброволните има големи разлики

Комисията за финансов надзор публикува данни за годишната доходност на частните пенсионни фондове за период от две години. Последните данни са за годишната доходност за периода от края на септември 2020 г. до края на септември 2022 г.

Причината за това да се отчитат резултатите на фондовете за по-дълъг период от време, е да се избегнат временни негативни резултати, причинени от временни спадове на фондовите борси. Данните на КФН обаче показват, че и за период от две години почти всички универсални пенсионни фондове имат отрицателна доходност. Само един от универсалните фондове има минимална положителна годишна доходност средно за последните две години.

При доброволните пенсионни фондове ситуацията е много по-различна. Четири от деветте доброволни фонда имат положителна доходност, а останалите са с отрицателна. А постигнатите резултати варират в много широки граници - от -4,46% до 5,93%. Причината за това е различната инвестиционна стратегия на доброволните фондове.

Повечето взимат определен срок

Изплащат пожизнени пенсии по 76 лв.

По-големи суми в началото

Повечето хора, които вече получават вторите си пенсии, не са имали достатъчно пари за пожизнена пенсия.

Хората, които вече получават пенсии от частните универсални пенсионни фондове, към края на септември са общо 10 150, показват данните на Комисията за финансов надзор. От тях само 966 пенсионери са с пожизнени пенсии, а 9184 души са с разсрочени плащания. Това са хора, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания.

През деветмесечието на 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени малко над 1 млн. лв. за пожизнени пенсии, 13 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери, получавали разсрочени плащания.

Оказва се, че средният размер на пожизнените пенсии е 76,21 лв. Тези пари са достатъчни за покупката на 2-3 килограма кашкавал. Достатъчно пари, за да получават такива пожизнени пенсии по личните си партиди, са имали само 20 души. Повечето хора, които вече получават вторите си пенсии, не са имали достатъчно средства, за да получава пожизнени пенсии, а ще получат парите си разсрочено в рамките на няколко години.

От тези, които вече получават пожизнени пенсии (общо 966 души), преобладават тези, които предпочитат сега да вземат по-големи суми, а след няколко годни да получават по-малки. Пожизнените пенсии от универсалните фондове може да бъдат три типа: пожизнена пенсия без допълнителни условия; пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане; пожизнена пенсия, включваща разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст. При втория тип пожизнена пенсия, ако пенсионерът почине до определена възраст, наследниците му ще получат пенсията му за гарантирания период на изплащане. А при третия вариант на пенсиите хората могат в началото на пенсионирането си да взимат по-големи суми, а след няколко години ще получават по-малко всеки месец. Именно към този вариант на пожизнените пенсии е най-предпочитан. 800 души са избрали така да получават вторите си пенсии, като средно на месец сега взимат по 240 лв., показват данните на КФН.

Оказва се, че повечето хора нямат достатъчно пари, за да получават пожизнена пенсия и трябва да вземат парите си разсрочено. Пожизнена втора пенсия може да получи този, който има натрупани пари, достатъчни за изплащането на пенсии в размер на поне 15% от минималната пенсия за страната. При сегашната минимална пенсия от 467 лв. това означава втората им пенсия да бъде поне 70 лв. Но през миналата година минималната пенсия беше 300 лв., а през първата половина на настоящата година беше 370 лв. Въпреки това, повечето хора, които вече взимат вторите си пенсии, не са имали достатъчно пари за пожизнена пенсия. Затова 9184 ще получат парите си от универсалните фондове разсрочено за няколко години, а след това ще трябва да разчитат само на държавната си пенсия. Сега те получават средно по 341 лв. на месец.