„Барселона“ плаши „Лион“ с Малком

На 19 февруари 2019 да почерпят

Възход на крайнодесните на изборите за ЕП (обзор) Десницата и левицата остават първи сили, сочи проучване на Европарламента

Над 1000 души почетоха паметта на убития Валери Дъбов в Кюстендил

Борисов измъква ГЕРБ от капана, който сами си заложиха Преференциите остават 5% за избори за ЕП и 7% за парламентарни избори

Инспектираща група от Руската федерация е на посещение у нас

Бързите кредити намаляха с 11% Хората се обръщат за финансиране към банките

Александър Симов: БСП няма да сключва предизборна коалиция с АБВ

Търсят още над 300 тол полицаи Средната заплата за длъжността е между 1100 и 1300 лв

Шефовете нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина

Ексдепутатът от ДПС Хасан Хаджихасан осъди прокуратурата за 10 800 лева Бившият народен представител бе съден и оправдан по дело за обществена поръчка в Благоевград

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 19 февруари 2019

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Пророческите слова на Апостола изискват отговор с дела, не с празни думи

19-годишният Алекс от Гольовците се предаде (обзор) Каракачанов: Кой възпита безнаказаност у убийците?

41-годишен катастрофира в дърво след преследване с полицията

Враг на популизма е самият популизъм

Президентът Росен Плевнелиев (Снимка: President.bg)

Популизъм е най-често употребяваната дума от началото на кандидатпрезидентската кампания, като набира в последни дни стремителна скорост. Няма политик, който в публичните си изяви да не уличи в популизъм опонентите си поне веднъж. Думата лепне на устите и на коментатори и анализатори, което е тревожен симптом. Изглежда пак кроят шапка на своя „популус“ – от тоя модел, на който народът му вика „стяга го шапката“.

Или както се изрази премиерът в оставка при връчване на наградите „Мистър и мисис икономика“: „Популистката вълна в България е страховита.“

Вярно е страховита, що се отнася до политическото говорене. Характерното при нея, че има едно странно заиграване със значението на думата, която се употребява в обвинителния й, негативен смисъл. А тя има и друг – положителен. Като идейно-политическо течение от радикален характер, чиято цел е да следва „волята на народа“, като осъществява преки контакти с него, а не както се наложи в употребата й със значението на демагогски похват на неизпълними обещания, залъгване на народа с благи приказки. Има и куриозни случаи, когато обвиненията в популизъм са някак изпреварващи доказателствения материал.

Примерно кандидатпрезидентската кампания на ген. Румен Радев бе определена от премиера Борисов като популистка, понеже изразил намерение да изпрати сухопътни войски на границата с Турция. Демек казва нещо неизпълнимо, за да се понрави на народа. Добре, ами ако щом влезе в длъжност, генералът си удържи на думата и прати войските? Значи не е популист? А от друга страна, сигурно ли е, че струпването на военни части на границата ще се хареса на народа? Не е сигурно. Затова в някои високоцивилизовани страни се правят референдуми. Видяла жабата, че подковават вола, и тукашните власти решиха да се допитат до народа и като се вдигна една олелия – ама какви били въпросите, ама сбъркан бил, защо парламентът гласувал за провеждането му, що за популизъм по никое време. Премиерът пожела „в един момент политическата класа да разбере, че е изпратена тук да взима и някой път непопулярни и тежки решения, но действително да се опази държавата“.

Такива решения – непопулярни – са комай всичките решения.

„Популизмът“ е най-любима мантра на президента Плевнелиев. По предизборно време не му слизаше от устата. А пред ректорите на най-авторитетните висши училища у нас разсъждава: „Тероризмът, криворазбраният национализъм и популизмът намират своето обяснение там, където образованието се е провалило и където има ненаучени уроци.“ А като трябва да се предвидят повече пари за образование и наука, най-мощните оръжия срещу популизма – сакън, не може! Било популистки ход. Така излиза, че най-големият душманин на популизма е самият популизъм. Или както правилно отбелязва сам президентът Плевнелиев: „България няма как да просперира в режим на популизъм.“ Вярно е, при такъв режим за никакъв просперитет не може да става дума, а само за постоянен регрес и стабилни последни позиции в социологическите проучвания.

Даже и Цветан Цветанов е категоричен по въпроса, че „популизмът и лъжливите обещания са вредни за държавата и за бъдещето на поколенията след нас“. И тъкмо защото усещат въпросната заплаха, поколенията бягат зад граница, където „популизмът“ се шири в по-безвредни, даже бихме рекли полезни, съзидателни форми, при които властите уважават своя „популус“, зачитат потребностите му и се грижат за настоящето и бъдещето му.

Навярно подобна загриженост е тласнала Мустафа Карадайъ, лидера на ДПС: „Призовахме към консенсус, само че наблюдаваме липса на диалог а камо ли консенсус. Наблюдаваме ярки прояви на популизъм. Ние осъждаме всякаква проява на популизъм и определяме това като евтин начин на заблуда.“ Допуснатият до бюджета за 2017 г. популизъм щял според колегата му Алиосман Имамов да ни задържи в положението на „най-стабилните бедняци в Европа“.

Като вицепремиер и министър на образованието Кунева също вижда противник в лицето на популизма и даже е открила чалъм за неутрализирането му. „Единственият отговор срещу популизма е свършената работа – писа тя във Фейсбук. – Министрите на Реформаторския блок поехме трудни, непопулярни ресори, в които имаше отчетлива нужда от реформи, и имахме смелостта да ги започнем и да ги проведем.“

И като видяхме каква работа свършиха, комай по-добре популизмът да бе взел надмощие.

Така че оттук нататък по-внимателно с популизма, че поставя вълчи капани. И преди да хвърляте камъни по него, потърсете го в себе си.

 

Суверенът няма толкоз акъл

Когато „популизмът“ под формата на референдум се проявява в положителното значение на думата, изведнъж става опасен. Въобще демокрацията в чист вид – сиреч народовластие – е опасно явление. Като е да гласува за управляващите – ах, волята на суверена е свещена! Като е да се произнесе суверенът по съдбовен за него въпрос – ааа, не може! Няма суверенът толкоз акъл, че да взема решения.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. „Добре, ами ако щом влезе в длъжност, генералът си удържи на думата и прати войските? Значи не е популист?“ Броени дни останаха. Поживем – увидим!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.