Президентът Радев: Езикът е най-силното „оръжие“ на дипломата Държавният глава се срещна с клуба на посланиците, говорещи български език

Лавров на среща при Доналд Тръмп във Вашингтон

Световно известен нефролог консултира безплатно в Бургас

Песните на Pavell & Venci Venc’ се слушат в 78 държави

Невръстен грабител задигна торба с 820 лв. от жена

Работник загина, затиснат от цистерна в Любимец

Пожар лумна от хладилник

Варненският свободен университет въвежда облачна технология на Google Студенти и преподаватели ще общуват по електронен път

Вижте какво откриха полицаи при акцията срещу наркогрупата в Елин Пелин (СНИМКИ)

Евробарометър: Само един от четрима българи вярва, че корупцията ще бъде наказана (ГРАФИКИ)

Серена Уилямс – гъвкава като гимнастичка (СНИМКА)

800 живи елхички дарява ЮЗДП за благотворителната кампания на Министерство на земеделието

Пожарникари и полицаи получиха отличия в категория „Смело сърце“

Шофьор блъсна 8-годишно дете в Бургас

Кейт Мидълтън с български вълнени чорапи (СНИМКИ)

Време е да си поговорим за един зам.-шеф на парламента Марешки реши да добави към популизма с лекарствата и популизъм с евтин бензин

В България има едни обичайни около 300 000 хиляди избиратели, които на всеки нови избори гласуват за новия най-гръмогласен кандидат, обявил себе си за борец срещу мафията и зачеркнал всичко и всички досега като мафиоти и изедници. Също толкова обичайни са техните избраници, които след влизане в парламента веднага започват (открито или скрито) да крепят управляващото мнозинство, което и да е то, дори на цената на собствената си бъдеща политическа смърт. Последният такъв народен „трибун“ и властови „крепител“ е Веселин Марешки. Но за разлика от своите предшественици, Марешки е уникален с едно нещо – той не е продукт на партийни структури, а на бизнес регулиран от държавата.

За да бъдат впримчени гласовете на тези около 300 000 българи, през годините големите партии или създаваха сателитни политически лидери, правейки го само чрез партийни и частни механизми. Или някой популярен политик от традиционна партия а напуска и си прави своя – например Георги Първанов и Татяна Дончева. Тоест, създава се нова партия  и към нея се прикачва PR екип, местни структури, услужливи медии, благоразположени журналисти, заможни спонсори от частния сектор. Вождът на новата партия подема байряка, омайва народните маси и след изборите пристава на създателите си като мис плеймейт на Ицо стоте манекенки. Макар тази схема да изглежда болезнено ориенталска, недемократична и цинична, тя е нещо обичайно дори и в Западните демокрации.

Например, след провала на социалистическото управление на Оланд, бизнесмените с ляво-либерални възгледи във Франция осъзнаха, че няма как да вземат още един мандат с очилатия социалист. Поради това, част от тази прослойка, а именно индустриалци, политици, медийни магнати и финансисти от и около групата „les Gracques“ (Бернард Шпитц, Матю Пигас, Матилде Лемон, Клод Бебеар, Марк Симончини) буквално от нищото създадоха феномена Макрон – изсипаха му пари, структури, наеха му PR-и, и т.н. Според някои анализи, Макрон още преди години е бил поставен в политическия кръг на социалистите и издигнат до икономически министър, който в правилния момент да се разбунтува срещу социалистическото правителство и да набере популярност като алтернатива. Бившият банкер прави именно това през август 2016 г., обявявайки се против предложени нескопосани крайно-леви икономически политики на Оланд и Валс, обирайки симпатиите на хората от бизнеса и по-младите гласоподаватели. С тяхна подкрепа и обирайки лявата периферия на социалистите, след като Оланд „случайно“ се отказва да се кандидатира за нов мандат, Макрон става президент. Макар да се афишира като „нито ляв-нито десен“, имената на политическите съюзници и съветници на Макрон говори, че младият президент е именно продукт на социалистическите кръгове – хора като Герар Колом, Алексис Кьолер, Ричард Феран, Жан-ив ле Дриан, Бенджамин Гриво са с живот и кариери, неразривно свързани с френското ляво.

Подобна схема се играе многократно и в България. Но както казахме, до последните избори това винаги ставаше през добре познатия от западните демокрации сценарий, ползващ частни и партийни ресурси.

Казусът „Марешки“, обаче, е различен, макар на пръв поглед той да се вписва в тази схема. Веселин Марешки уж е един от най-богатите българи, самоиздърпал се за косата от варненската тиня и имащ достатъчно пари сам да си финансира партия, кампания, че даже и статии в Ню Йорк Таймс, обявявайки го за „българския Тръмп“. В дълбочина, обаче, нещата са доста по-различни.

„Българският Тръмп“ натрупва огромното си състояние през търговията с лекарства, която е субсидирана от държавния бюджет и до голяма степен е под пълния контрол на държавата – институциите (НЗОК и държавни и общински банки) решават кой колко лекарства и консумативи да им продаде, кой да чака дълго време да си получи парите и кой веднага след доставката, кой – колко лекарства може да изнесе, кои лекарства до какъв процент да се реимбурсират/субсидират от бюджета, и т.н. В този сектор няма как само с упорит труд и честна дума да се превърнете от квартална аптека в една от най-голямата верига в страната – последното е директна функция на политическите и институционални решения в здравеопазването (на кого – колко, и т.н.).

Преди няколко години, Марешки реши да стане общински съветник във Варна и успя чрез умел ПР, че продавал евтино лекарства (може и да е продавал временно някои лекарства евтино и да го е компенсирал с цените на други лекарства и/или с доставките за държавни болници). После реши, да добави към популизма с лекарствата и популизъм с евтин бензин и обяви, че ще прави верига от бензиностанции в цялата страна. 3 години по късно „веригата“ се състои от 15-на бензиностанции, повечето от които строени отдавна и взети под наем. И нищо не се чува или прави за националното покритие, което обещаваше да продава „евтино гориво“.  Марешки обаче постигна целта си и масирания предизборен ПР с фокус евтини лекарства и горива, нови жилища по 300 евро на м2 и стипендии за студенти в чужбина си свършиха работата – макар и да не стана втора политическа сила в България, както се хвалеше предизборно Марешки, той днес е заместник-председател и поредния владетел на ключовите 300 000 гласа, отреждащи му златен пръст за крепене на парламентарно мнозинство. Най-важните гласувания в парламента го доказват. И не се съмнявайте, че бизнесът му с горива няма да има ръст (между другото не може да намерите финансови отчети за дейността на веригата от бензиностанции на Марешки, каквито има за всички други вериги бензиностанции), докато доставките му за държавни и общински болници и квотите му за реекспорт на лекарства ще растат.

Макар създаването на лабораторни политически проекти с пари на близки до властта бизнесмени и медийната подкрепа на ухажващи управлението медии да е нелицеприятно, това трудно може да се окачестви като недемократично и се случва и извън България. Едни хора дават едни пари и създават една партия. Но когато изпълнителната власт и съответно управляващата партия инжектира милиона лева от джобовете на данъкоплатеца в една нова ГМО партия, то това вече няма нищо общо с демокрацията. И докато Борисов убеждава с право европейските партньори, че няма формални пречки за влизането ни в Еврозоната и Шенген, то европейците забелязват отдалеч подобни зулуми срещу демокрацията и с право се притесняват от интегрирането на държава с подобна политическа система и с подобен заместник-шеф на парламента, в сърцето на Европа.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Каролев, не обиждай! Софийската тиня смърди много повече от нас в твое лице. Поръчковите ти писанийца тук само показват безкрайността на дъното, което можеш да достигнеш. Нечистоплътни и недоказани внушения. Особено ме дразни последното ти изреченийце. М. може да е всякакъв. но отявлените врагове на ЕС и основна спънка за Шенген са малко по-вляво в НС.

  2. Пак е по-добър от герберската и комунистическата сбирщина от тъпи и алчни неграмотници. А, забравих и диагнозата „Волен“! И той същият.

  3. Мошеникът и подсъдим Магарешки е пределно ясен нагъл селски тарикат – и във Варна , както и в София , е пълно със селски тарикати . И забележителното е , че всички такива са патерици на главния републикански селски тарикат . Но в европейските демокрации , е така , е не само – също и отвъд океана .

    1. И особено в Руската федерация…

  4. Всички всичко знаят , но нищо не става – хидрата си трае. Ще станат 30г. има една прослойка , която само лапа и нищо не прави. Най-големите тарикати, учили недоучили, създали едни пробити закончета, сега се спотаъват и лапат с пълни шепи. Пък вие си говорете за Магарешки, Свински, Потурковски и други зализани богаташчета. Важното е делата да се протакат, това носи повече печалба от мъркуча на бензиноколонка ! Важното е да има започнати дела, експертизи, врътки, хора с по 15-20 надвиснали присъди. Това носи паричките на Независимата Съдебна Власт – мафията на държавата. Затова няма ред, няма полиция, няма армия, няма здравеопазване, образование …. Пипалата са навсякъде, каво ще кажеш Каролев ?

  5. Каролев е най-обикновен селски интригант. Фактът, че той се превърна от политик в най-обикновен бла-бла-бла, говори две неща. Първо, че вече никой не му вярва и второ, че има гнили медии, които финансират неговите изявления нещо познато ни от Гочоолу и Дочоолу. Вероятно за Каролев има още хляб в интригантстването и все по-малко хора, които му се връзват на фейк-мръсотиите.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.