Време е от доларите да се махнат портретите на робовладелците

Само президентът Грант върху 50-доларовата банкнота е безгрешен, дори и Линкълн (5 долара) вече е обвинен в расизъм

Сриването на идолите е отколешно забавление на човечеството. В древен Рим борбата с идолите е била свързвана с наследяването на властта. Всеки управляващ император бе превърнат в божество и поставен като статуя.

Но след това се оказа, че бившия цезар в никакъв случай не е бил божество, а долен мерзавец и тогава неговата статуя беше разбивана. Или се заменяше главата на тиранина с главата на управляващия император, което е по-икономичния вариант.

През 1961 г., след XXII конгрес на КПСС, сриването на статуите на другаря Сталин бяха в типичен древноримския дух. И между другото, се практикуваше и икономичния вариант. Фоайето, отворено през 1950 г. на метростанция «Серпуховская» (от 1961 г. вече е «Добрининская»), беше украсена с мозаечно пано, изобразяващо спортисти, носещи портрета на другаря Сталин. След култа към личността и последствията от него, спортистите от парада през 1950 г. започнаха да носят портрета на космонавта Гагарин, който вместо Сталин стана най-добрият приятел на физкултурниците.

В късната античност бяха свалени не толкова статуи на божествените императори, колкото статуи на небесните богове, защото новопокръстените християни не понасяха скулптурните изображения на демоните - Меркурий, Венера, Юпитер и т.н. През 988 г., когато княз Владимир кръщава Русия, на поругаване с последващо удавяне в езеро бе подложен бог Перун. Хиляда години по-късно, в Ричмънд, Вирджиния, съдбата на Перун бе повторена с идола Колумб.

Обилен тиранопад в новото време се случи и по време на Френската революция. Унищожаването на символите на тиранията започна на 14 юли 1789 г. със завземането на затвора Бастилията, чийто военно значение беше близо до нулата, но символично възпламени революционната тълпа. Но истинският тиранопад започва през 1792 г. със свалянето на монархията. Луи XVI отиде на гилотината, а паметниците на всички предишни Бурбони - Хенри IV, Луи XIII, XIV и XV бяха тържествено изхвърлени. Какво тиранично имаше в добрия крал Хенри IV и неговия безсмислен син Луи XIII, сега е трудно да се разбере, но очевидно те паднаха служебно, защото кралят не може да не бъде най-злият тиранин.

Според тази логика гробницата на кралете, управлявали Франция от VII век, е разбита в Сен Дени, въпреки че едва ли някой от санскюлотите можеше да формулира някакви претенции към добрия крал Дагоберт. От невежество те разбиваха наред не само френските монарси. На фасадата на катедралата Нотр Дам е имало статуи на царете Израелеви, но и те бяха разрушени.

Украинският ленинопад, който се случи след майдана, е известен на всички, тъй като се случи съвсем наскоро, и кой ли не писа за подвизите на украинските въстаници? Руските им колеги от 1991 г. бяха по-скромни в това отношение и се ограничиха до Дзержински, Свердлов и някои провинциални паметници на Ленин. Но нещо, което предизвика всенародно ликуване, имаше само по време на събарянето на Железния чекист Феликс.

След 1917 г., разбира се, също имаше разрушаване на паметници. Самият Ленин подписа указ за монументалната пропаганда, в който се изискваше премахването на паметниците на царете и техните слуги и лично участва в събарянето на паметника на Александър II в Кремъл. Разрушиха, разбира се, доста, но в Петроград-Ленинград имаше и доста очевидни недостатъци, ако не и директен саботаж. И останаха два паметника на Петър, направени от Растрели и Фалконети, на Николай I, направен от Клод, и на Екатерина - направен от Опекушин. Вероятно Марат не успя да се разбере с Робеспиер.

Ако оценим настоящия тиранопад в САЩ, Англия и Белгия (плюс интересните дебати по тази тема в Швеция, където вече предложиха да се постави статуя на девойката Тунберг вместо Карл XII), най-подходящо е той да бъде сравнен с украинския ленинопад. Както в богатите западни страни, така и в бедна Украйна те минаха под лозунга „Баба си спомни срама на девойката“.

Тоест, положителните и отрицателните черти на Колумб, на генералите на Конфедерацията, на бащите-основатели, на Ленин и неговите сътрудници, както и на Юлий Цезар (до него стигнаха в Белгия) бяха известни от много отдавна, но революционната ярост избухна внезапно, и тя бе страшно нетърпелива.

В този смисъл буйствата на френските и руските революционери са по-логични: те свалят стария режим, изграждат новия и веднага започват да събарят символите на тиранията. Въпреки че американо-украинският модел не предполага (поне засега) преучредяване на държавността и подмяната на знаци и символи, а просто там гражданите се разбесняха.

Тук, разбира се, става много интересно какво ще прави Федералният резерв на САЩ с банкнотите. В края на краищата портретите върху тях са и държавни знаци, датиращи от времето на изсечените профили на монарсите (луидори, наполеонодори, фридрихсдори и други). Но ако споменът за расизма е толкова непоносим, какво ще правим с портретите на Вашингтон (1 долар), Джеферсън (2 долара), Хамилтън (10 долара), Джаксън (20 долара) и Франклин (100 долара)? В крайна сметка само Грант (50 долара) е безгрешен в това отношение, а дори и Линкълн (5 долара) вече е обвинен в расизъм.

Освен ако напълно не се премине към система за безналични плащания и тогава портретите на президентите-робовладелци от само себе си ще излязат от употреба.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения