Всеки вече е социалист. Но не и партиец Светът е какофоничен поради вероучението на неолибералната религиозна секта

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Възходът на световната десница, олицетворявана от Тръмп; придружена от европейската й посестрима, фокусирана в триото МММ (Меркел-Макрон-Мей), а също и от българския й вариант „Борисов 3.0 + ОП“, илюстрират един простичък факт. А именно, че „социализмът е мъртъв“, както твърдят неолибералите.
Дали наистина социализмът е покойник, сянка от миналото, нещо като Хеопсовата пирамида или наклонената кула в Пиза, които всички гледат с удивление?

Неолибералите (да не се бъркат с либералите в Америка), следвайки логиката на тяхната библия, разписана от пророците им Хайек, Мизес и Фридман, акцентират върху „свободата на личността“, „свободата на пазара“, „частната инициатива“, „икономическия растеж“, „демокрацията“. В центъра на вселената им стои „Аз“, „частната собственост“ и числото 1.

Социалистите, от Сандърс до Корбин, без да поставят под съмнение „свободата“, оценяват като съществени и други факти: „обществото е система“, още по-точно, подсистема на суперсистемата „природа – икономика – общество – личност“. Затова у тях природата е общо благо (обща, в смисъл на общо обитание и за всички живи същества; и за бъдещите поколения), икономиката трябва да бъде всепроникваща като резултати (справедливи и солидарни); обществото следва да е демократично и солидарно, а общото развитие трябва да води до развитието на всеки гражданин. Затова социалистите акцентират върху „системното развитие“, „общото сътрудничество“, „равенството на достъпа“, „солидарността“, „справедливостта“, „икономическото развитие“ (растежът не винаги е развитие), „консенсуса“ (а не върху аритметиката на изборите). В центъра на вселената им стоят: „Ние“, „общите блага“, числото ∞.

Образно казано, неолибералите са нещо като Клавдий Птолемей, в чиято система централно място заема „частникът“, а социалистите – като Николай Коперник, в центъра на която система е „общото благо“.
Затова твърдим, че днес всеки (вярва или не вярва) е социалист! Доказателства – колкото искате:
Погледнете например, отношението на модерния социален човек към природата. Местообитание или хабитат (от латински in inhabitas) е естествената околна среда, в която индивидите от един конкретен вид или популация живеят, но хабитатът зависи от господстващите възгледи на обществения строй. Преди време хората си въобразяваха че са „господари на природата“, или (в по-тесен неолиберален смисъл), че природата е просто парче, ресурс на частника за неговата „собствена“ икономическа система, насочена съм „безграничен“ икономически растеж и печалба. Демодираният човек ще „усвои“ парковете и междублоковите пространства в София, за да издигне поредния грозен небостъргач; ще „усвои“ крайбрежието на Черно море, за да си печели чрез продажба на шумотевица, вакханалия и простотия; ще „усвои“ поредния еврофонд, като бутне на корумпирания политик. Колкото и да не иска Тръмп да признае, че климатичните промени са убийствени, „Катрин“ и „Ирма“ му напомнят, че това е точно така.

Обратно, модерният човек осъзнава, че всяко въздействие на икономиката и обществото може да има катастрофални последици върху природата; а самата природа, увредена от човека, може да има смъртоносни последици върху самия човек. Затова той я „социализира“ и предоставя необходимата свобода (в необходимите пропорции) както на самата себе си, така и на обществото, за да се възползва от благата й и последният гражданин. Нещо лошо от „общото благо“, което поставя рамки на „частната“ свобода? Ако вълците (заедно) могат да променят реките, ако китовете и делфините (заедно) „стопанисват“ общите морета и океани, ако дърветата (заедно) в амазонската джунгла сами си правят облаци и дъжд преди да е настъпил дъждовният сезон, какво по-естествено има от това, хората (заедно) да стопанисват общата природа? Нали ако моят автомобил без катализатор съсипва околната среда, ще страдам не само аз – собственикът – но и всички?

Какво наблюдаваме в икономиката на днешния глобален свят?

Принципите, според които „свободната ръка на пазара“ е панацея за всички „болести“ на съвременното „пазарно“ общество, отдавна скрибуцат дотолкова, че дори мейнстримските икономисти вече не смеят открито да ги проповядват. Да си припомним, че в годините след първия етап на глобалната икономическа криза от 2008 г. най-развитите индустриални държави тихомълком наляха трилиони (1 трлн. =1000 млрд.) долари, евро, йени и юани в спасяването на своите стопанства, които странно защо не пожелаха да се „саморегулират“ и „цивилизовано“ да изхвърлят от пазара неефективно функциониращите си субекти! Наложи се обществото да покрива (някой питал ли го е дали го иска?!) загубите на безброй „честни частници“ (най-вече от финансовия сектор, но не само), които изведнъж заговориха за солидарност и за необходимост от държавна намеса. А според общоприетата идеология, която активно се преподаваше в университетите само няколко години преди това, същата тази държава трябваше да бъде единствено „нощен страж“, охраняващ бизнесите на „свръхпредприемчивите“ капиталисти, които в годините на разцвет на западния капитализъм след капитулацията на източния блок в Третата световна война категорично не желаеха „някой да им се меси в дейността“!

Впрочем, защо да ходим толкова далеч? За всеки българин е христоматийна истина, че ако нашенска фирма не е на държавното кранче чрез „спечелване“ (най-често – корупционно) на обществени или европейски фондове (и едните, и другите – с общи средства от данъкоплатците!), то дните й са преброени. Задаваме си резонния въпрос, а защо тогава са ни необходими частни предприемачи, след като за своето оцеляване те изцяло ще разчитат на нашите обществени и европейски средства, и какъв е проблемът същите реализирани от тях функции да се изпълняват от обществени структури, които отгоре на всичко биха отчитали колосални икономии от мащаба, заради много по-широкото пространство, на което разпростират дейността си. Дали има „социализъм“ в подобна логика на разсъждения?

За всеки реалистично мислещ икономист съвременният модел на глобален капитализъм, черпещ ресурсите си за растеж по пътя на екстензивната динамика, е достигнал тавана на своите възможности за прогресивно движение напред и нагоре. В съвременните условия на безпътица, дали го искаме или не, ще се наложи не само теоретично да възприемем, но и да претворим на практика общочовешките принципи за социална справедливост и солидарност, които някои наричат социализъм (но пък други приемат тази идея за продукт на различни религиозни идеологии).

Че светът е какoфоничен именно поради вероучението на неолибералната религиозна секта, е повече от очевидно. Кое е по-печелившо: отглеждането на три деца или продажбата на три бойни самолета? Кое е в центъра на усилията на частника: да изтръгне колкото може повече печалба, намалявайки относителния дял на работната заплата в добавената стойност, или да спази принципа „от всекиму според способностите, всекиму според труда“? Кое е по-добро общество: това, в което има нарастващо неравенство, или това, което има все по-голямо равенство? И т.н. Затова повечето хора са по убеждения „леви“ и „социалисти“, даже да не го знаят или да не го казват открито. Ако не се досещаме че има гравитация, тя ще изчезне ли?

Но защо, при положение че в почти всички страни по света са налице социалистически партии, повечето избиратели (по дух социалисти) не са членове на социалистическа партия или не подкрепят такава партия на изборите?! Защо и в България БСП и сателитите й не печелят лесно избори?
Причините може да се концентрират в три посоки.

Първо, макар че социалистическите партии притежават силен избирателен потенциал, общественото доверие в тях остава традиционно ниско. Основни фактори за това са както неясната трактовка на идеята за модерен социализъм, така и одесняването, корумпирането и обуржоазяването на „левите“ елити. Вижте например, българската практика: плосък данък, приет от управляващите социалисти; участие в корумпирани управления със силен аромат на нечистоплътност; глутници от олигарси и „наследствени“ партийци в централата и парламента.

Второ, мощен шум и стрелба по управляващите „десни“, но трудно разработващи и убеждаващи с нови „леви“ идеи и проекти. БСП често прилича повече на партия „Анти-ГЕРБ“, отколкото на партия на модерния социализъм. Да си критикуващ, не значи че си винаги по-умен. На умния човек мълчанието му пасва като ръкавица. Освен това, БСП даже когато печели, след това излъчва сигнали на загубил. Така например, даже при уж „спечелено“ президентство, ролята на „острие“ се отрежда (само от време на време) на вицето.

Трето, дефицитът на лидери. Оскъдицата на интелектуална база – в някои социалистически партии – позволява понякога начело да застават личности, които не се превръщат във водачи и лидери. Началникът има една глава и две ръце, които не стигат за нищо; лидерът притежава една глава, но има около себе си главите на сто интелектуалци и хиляди ръце на феновете си. Обратно казано, Маркс и Енгелс имат 50 дебели тома събрани съчинения, които се изучават и сега; някои от сегашните социалистически лидери издават брошурки, в които обясняват „защо са социалисти“, но не могат да напишат и една монография, с която да убеждават другите.

Заключение: когато лявата идея е обективна необходимост на развитието, или тя ще проникне в ума и тъканта на управляващата система, или нещата ще стават от зле по-зле.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (32)

  1. Не е вярно. Плевнелиев може да не е социялист но е партиец… на повикване.

    1. Да. Добре, че беше той, че да не допусне руските олигарси да ни лъжат със социализма под предтекст като ни ограбват. Та сега руските тролове като комент газ пикаят и имат нощни напикавания като го чуят.

      1. Хахаха… плевнелиев спрял нещо… точно толкова, колкото пускането на над 300 000 руснаци да си направят колония у нас.

        1. Няма лошо. Всеки с пари и акъл е добре дошъл при нас. Пък и тея 300 000 са сигурно първите усетили се, че кораба потъва.

          1. Тия са риска да станем крим 2.
            Но за евроатлантическото безродно говедо това не е важно. То е готово и гъ3ъ на майка си да продаде за пари.

  2. Пише се мейнстрийм професори, не мейнстрим. Правителствата наливаха милиарди за да спасят от колапс банките, които оставени щяха да повлекат големи дялове от икономиката, а от там правопропорционално и работната ръка щеше да стане безработна. Така, че по този начин намалиха щетите и затегнаха контрола върху отпускането на заеми и пр. И на въпросът ви защо хората не харесват социализма…не търсете под вола теле, а се вгледайте в сбъркания режим при които всеки получава еднакво за различните си възможности, а властта се унаследява. И пак да повторя при положение, че двама професори не могат да напишат мейнстрийм, седнали да люпят социализма наново и да измислят топлата вода от кризата през 2008ма.

    1. Туй еднаквото заплащане за различните възможности ми напомня данъчните ставки от над 50% в демокрациите сочени най често като най добри. Наследяването … също за най добрите но по друг начин :).

    2. Моля за извинение за печатната грешка. За нея сте прав! Но че десните са десни само когато са на печалба, е факт: приватизация на печалбите, социализация на загубите.

    3. Провери собствения си правопис (очевидно някога са те излъгали, че си завършил българска филология)! От първо прочитане на краткия ти коментар попаднах на поне десетина очевидни правописни грешки!

    4. Икономистите използват термина „работна сила“, а не „работна ръка“!

      1. За „бизнеса“ терминът „работна ръка“ е често връх на знанието.

  3. Велемире, ти си пълен тъпак!
    Тази статия е написана за теб. Цитирам: „Да си критикуващ, не значи че си винаги по-умен“!!!
    Още един цитат, следващото изречение: „На умния човек мълчанието му пасва като ръкавица“.
    Имаш много информация, обаче си тъп и не можеш да я използваш както трябва.
    Тук не се говори за БСП, а за социализма като идеология. Ти явно си от тези – „аз“, „частната собственост“ и числото 1, така че няма как да го разбереш.. То е за кадърни хора.

    1. Тъй де, тъй. Аз съм тъпака, ама и ти не падаш по-доло. Или си мислиш, че щото ме припозна и тази статия не важи за теб? А и като се замисля отдавна спрях да се интересувам какви клишета използват в тази или онази статия. Особенно във в.Труд.

  4. Аз мога да потвърдя, че за социалистите безкрайноста е много важна. На безкрайната неинформираност и тъпота на привържениците им се крепи самата партия – БСП. Партия социална, насочена към правата на бедните, но в същото време партия, в чието ръководство няма нито един, който да не е милионер… Все едно стадо кошути да тръгнат след ловджия…..
    Друго безкрайно нещо, което видях с очите си у социалист беше безкрайният страх и ужас на Младенов, когато искаше да викне на помощ танковете… Друго безкрайно е наглоста на Станишев, който след като загуби 11 поредни избора се кандидатира за евродепутат, като предварително обеща, че ще отстъпи място на следващия. Само че наглец – не отстъпи… Друго безкрайно са лъжите на мадам Лъжа. Няма спирка тая жена, бре! Нямам достатъчно място тук за да опиша изумлението си от неините политически лутания, докато най-накрая захапа дебелия колал. А сега лъже и маже, че много други чакат на опашка… Абе безкрайни са социалистите главно в обещания. При тях „ЩЕ“ е издигнато в безкраен култ. А те са спецове по култовете. Безкрайни! И безкрайно! За това се опитвам да ви обясна, колко са вредни в безкрайните си опити да се натикат отново във власта. За сега губят изборите. Дано и това продължи безкрайно!

    1. В психологията има „раздвоение на личността и психиката“. Както точно посочвате, психологическите очаквания на електората на БСП са вляво; личностите на повечето професионални партийци залитат вдясно. Ето го раздвоението. И сривът на доверието.

      1. Razdvoenie na lichnostta tuk nema – liudete sa lagani ot koristoliubivi individi. Chest pravi na prof Durankev che se vkliuchva vo foruma!

    2. Прав си. Единственото което мога да добавя, че най вярващите в евроатлантизъма са същите диваци.

      1. На фона на смислените диалози, безпардоннното ти, омръзнало на всички до втръсване пропагандно клише за ЕС, НАТО и САЩ е напълно безмислен пауърк.
        Ние живеем в Европа, драги. Искаме да живеем по-добре и това от година на година става. Няма как да стане за 5, 10 или 15 години. Нормалните хора по 200 години градят демокрация и пак не са се изчистили от отрицателни наслагвания…
        Апропо, славославената от теб Русия не само, че е по-зле от всички останали. Самият факт /признаван и от теб/, че в България живеят над 300 000 руснаци е ярко доказателство КЪДЕ ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ НОРМАЛНИТЕ ХОРА! Колко българи, според теб са избягали от България в Русия? Нула, драги. Кръгла нула. Точно толкова, колкото е интелектуалния ти потенциал.

        1. В България НЕ живеят 300 000 руснаци. Толкова, че и повече са си купили къщи/апартаменти, но могат да заживеят при необходим натиск. Това е заплаха.
          Он топик: явно те боли истината, че най верващите в евроатлантизъма са и най големите простаци (също както и най-големите лумпени в тълпата правеща революции). Подозирям, че защото си част от тях.

  5. E, не всеки – Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Красимир Велчев, Ирина Бокова, Калин Митрев са комунисти.

    1. Много комунисти извършиха собствен „възродителен процес“: от комунисти днес са първи антикомунисти. Утре, ако се наложи, ще станат и китайци.

    2. Пропусна плевнелиев, макар че той по скоро е партиец… от тия дет за парата продават си и душата.

  6. В света няма дьржава която да функционира по описания модел това ,че в Бьлгария нямаме капитализьм с пазарни условия ,а обвиняваме неолиберализма си е наша трагедия .Левите партии за да оцелеят трябва да се превьрнат в модерни профсьюзи-трейдиниодни като в Англия идеологията е изчерпана .Така описани старите комунисти до 89г са наполовина неолиберали – усвояването на природата и безграничния икономически растеж-годишните планове и на края УКАЗ 56 ЗА ФИРМИТЕ разликата е, че липсва частния интерес заменен от обществен. Вдругата си половина се приближават до новите социалисти-дьржавна намеса в икономиката, справедливо разпределение на общото благо и т н. Нашето общество е общество без истински предприемачи – нито преди 9 09 1944, нито след 92-93г, защото са хванати и назначени за бизнесмени, за престьпници ,за политици, за депутати – без никога да не се тьрси отговорност и затова винаги ще се врьщаме назад и започваме отначало-понякога с крьв ,понякога с глад Бьлгария макар и членка на ЕС не се движи в правилната посока. За сьжаление т. нар предприемач -плевналиев е инженерче, което беше цар да мести пари от сметки в сметки -офшорни и така пропуснахме шанса си, такьв е и борисов -пред народа обясняват, че искат ама не могат а са ИДИОТИ – считат ,че народьт им е неук и слабоумен ,а всьщност те са такива .

  7. Imotnoto ravenstvoto e iliuzoren ideal ! Primer- prvite Hristiani prodadoha sichko i zazhiviaha v komuna . Te obache ochakvaha skoroshnoto Prishestvie na Gospoda Iisus Hristos ! Po setne Apostol Pavel redovno sobira darenia za crkvata v Ierusalim , a dori kazva v pismoto do Korintianite za tezi vervashti , koito ne rabotiat , no se hraniat ot trudeshtite se hristiani – Koito ne raboti , ne trebe da iade ! A Iisus ni kaza – Ako imash dve rizi- dai adnata na bliznia si / ednata da e za tebe, za tezi vo doma ti, a ot izobilieto da davash /. S dve dumi BLAGODETELNOSTTA e nachina, a ne zakonovoto razpredelenie na blagata.

  8. Prof Durankev, zoshto ne priehte posta sluzheben premier? Covek s ubezhdenia trebe da e vo vlastta za da ni vduhnovi I da se dokazhe, dori I da ne uspee. Dostoinstvo I chest. Ne vi vizhdame i sred kandidatite za prime minister, mozhe i bezpartien.

  9. Др. Дуранкев, я започнете да ни разяснявате трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин и как трябва възобновим призива „Пролетари от всички страни съединявайте си“, за да възстановим диктатурата върху ПРОЛЕТАРИАТА и да построим капитализма за водачите му. Живяно е др.Дуранкев и както показва историята не проработи. Видяхме и управленските способности на колегата Ви „Икономов“. Апропо, не ми е известно някоя партия да е припознала безценните Ви идеи!

    1. И защо не? Или малко повече знания ще ти пречат?!
      Ми не чети бе, олихофрен плоскочел.

    2. За незнаещите: основните трудове на К. Маркс и Фр. Енгелс се изучават задължително в десетки западни университети в икономическите специалности. У нас – естествено, не – България е винаги вярна на властващата идеология.

  10. Социализми разни, в понятието се влагат различни и нерядко противоречиви смисли, предполагам в този контекст авторите пише, че всеки днес е социалист и така е коректно според мен. Статията е добре аргументирана, затова и убедителна. Сред политолигархията наша дори и партийците са рядкост, включително и в БСП, където отдавна силно преобладават клиентелистите.

  11. Vo Vehtia Zavet Bog e kazal na svoite si- sichki zapochvat s ravni vozmozhnosti / zamiata e razdelena na ravni delove I seki pravi biznes/targovia. Seka 50 godina / jubileina / zamognalite se TREBE da otkupiat faliralite si rodnini , zemiata se vrashta obratno I taka do sled novi 50 godini, s edna duma seko pokolenie ima vozmozhnost da se dokazhe I obshtnostta kato celo prosperira. Classic liberalism , neoliberalism, centralised economy…….sa nesoversheni ikonomicheski modeli

Отговорете