На 24 май 2019 да почерпят

Жълт код за дъжд и гръмотевици в 16 области утре

„Труд“ сезира прокуратурата за проекти на „зелените“

Заместник-кметът Христина Шопова: Нека не се делим! Благоевград се гордее с художниците си

Зеленски заяви, че няма да преговаря с Русия

Саудитска Арабия свали зареден с експлозиви дрон

Великобритания и Холандия откриха евроизборите

И вселенският патриарх Вартоломей предупреди за фалшивите новини

Локомотив на пътнически влак се е запалил край Роман

Последният робовладелски кораб открит в САЩ

Късметлия от Стара Загора спечели джакпота в „6 от 42“

Без камери в изборните помещения в деня на вота

Спасяват уникална църква с пари от ЕС

Всичко, което вярвате за отслабването, е погрешно Дебел си? Яж по-малко! - Да, ама не

Когато ендокринологът ви погледне с неодобрение и отсече: “Трябва да отслабнете!”, той би следвало да знае, че понякога това е невъзможно. Пълнеенето често не зависи нито от това с какво се храните, нито дали спортувате. Причината е хормонална.
Нова книга на българския пазар разбива на пух и прах всички теории за причините за затлъстяването и всевъзможните препоръки как да отслабнем. “Код: Затлъстяване” на д-р Джейсън Фънг разглежда централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и описва изключително важната роля на инсулиновата резистентност. Не можете да постигнете трайно отслабване, ако не отстраните истинската причина за трупането на килограми.
Авторът представя своята научно доказана теория за затлъстяването и дава удивителни идеи как да се храним правилно. Освен петте основни стъпки – набор от навици за цял живот, чрез които ще подобрите здравето си и ще контролирате нивата на инсулина си, д-р Фънг разкрива и как чрез периодично гладуване може да се прекъсне цикълът на инсулиновата резистентност и да се постигне здравословно тегло – и то завинаги.

ЗАБЛУДИ

Изкуството на медицината е доста странно. За някои медицински практики отдавна се знае, че не работят, но въпреки това се предават от поколение лекари на следващото по инерция и макар и да са напълно неефективни, оцеляват изненадващо дълго време. Такива са например лечението с пиявици (кръвопускане) или да кажем махането на сливиците.

За съжаление, и лечението на затлъстяването е такъв пример. Затлъстяването се определя по индекса на телесната маса, който се изчислява, като килограмите се разделят на квадрата на височината на човек в метри. При индекс на телесната маса над 30 говорим за затлъстяване. В продължение на повече от трийсет години лекарите препоръчваха нискомаслена нискокалорична диета за лечение на затлъстяването. Въпреки това обаче епидемията от затлъстяване се разрастваше. От 1985 до 2011 г. честотата на затлъстяването в Канада се утрои – от 6% на 18%.1 Това обаче се случва не само в Северна Америка, а в повечето страни по света.

Всички – здравните работници и самите пациенти – разбират, че коренната причина за диабет тип 2 е в наднорменото тегло. Има редки случаи на силно мотивирани пациенти, които свалят значително количество килограми. Техният диабет тип 2 също обръща своето развитие. Логично, щом наднорменото тегло е подлежащият проблем, то заслужава специално внимание. Въпреки това обаче като че ли специалистите по здравеопазване не се интересуват ни най-малко от лечението му. И аз трябваше да си призная вината. Макар и да работех повече от двайсет години в сферата на медицината, установих, че знанията ми за храненето бяха доста елементарни – в най-добрия случай.

58-koritsaЛечението на тази ужасна болест – затлъстяването – бе оставено на големите корпорации като “Уейт Уотчърс”, както и на различни измамници и шарлатани, интересуващи се най-вече от изобретяването на най-новото “чудо” за отслабване. Лекарите не се интересуваха от хранене. Вместо това се бяха вманиачили по намирането и предписването на следващото ново лекарство. Ние се опитвахме да лекуваме проблемите, произтичащи от затлъстяването, вместо самото затлъстяване. В опитите си да установя подлежащата причина за затлъстяването в крайна сметка основах Клиниката за интензивен диетологичен контрол в Торонто, Канада.

Нямаше логика в разпространената теза, че затлъстяването е дисбаланс между приема и разхода на калории. Поне от петдесет години се предписваше ограничаване на калориите, но ефектът беше нулев.

Четенето на книги за хранене не помагаше. Не ставаше с “той каза, тя каза”, като се цитират “авторитетни” лекари. Например д-р Дийн Орниш казва, че хранителните мазнини са лоши, а въглехидратите – добри. Той е уважаван лекар, затова би трябвало да го слушаме. Но д-р Робърт Аткинс казва, че хранителните мазнини са добри, а въглехидратите – лоши. И той е уважаван лекар, така че и него трябва да слушаме. Кой е прав? И кой греши? В науката за храненето рядко има консенсус за каквото и да е:

• Хранителните мазнини са лоши. Не, те са добри. Има добри и лоши мазнини.
• Въглехидратите са лоши. Не, въглехидратите са добри. Има добри и лоши въглехидрати.
• Трябва да ядете по-често през деня. Не, трябва да ядете по-малко пъти на ден.
• Изчислявайте калориите, които приемате. Не, не ги изчислявайте.
• Млякото е полезно. Не, млякото е вредно.
• Месото е полезно. Не, месото е вредно.

За да намерим отговорите, трябва да се обърнем към основаващата се на доказателства медицина, а не на мъгляви твърдения.

Буквално хиляди книги са посветени на храненето и отслабването, като обикновено са писани от лекари, диетолози, лични инструктори и други “експерти по здраве”. С малки изключения обаче рядко някоя от тях разглежда истинската причина за затлъстяването. Защо качваме килограми? Защо дебелеем?

Основният проблем е, че за затлъстяването няма теоретична рамка. Настоящите теории са силно опростени и често половинчати:

• Излишъкът от калории причинява затлъстяване.
• Излишъкът от въглехидрати причинява затлъстяване.
• Излишъкът при консумацията на месо причинява затлъстяване.
• Излишъкът на хранителни мазнини причинява затлъстяване.
• Липсата на движение причинява затлъстяване.

Всички хронични заболявания обаче са многофакторни, като тези фактори не се изключват взаимно. Всички те имат влияние в различна степен. За сърдечните заболявания например има редица фактори – фамилната анамнеза, полът, тютюнопушенето, диабетът, високият холестерол, високото кръвно налягане и липсата на физическа активност са само някои от тях и са повсеместно признати. Със затлъстяването обаче случаят не е такъв.

Другият голям проблем при обяснението на затлъстяването е това, че преобладават краткосрочните изследвания. Затлъстяването обикновено се развива за десетилетия, а ние често правим изводи на базата на данни от изследвания, продължили едва няколко седмици. Ако изучваме процеса на образуване на ръжда, трябва да наблюдаваме метала в продължение на седмици и месеци, а не на часове. По същия начин затлъстяването е заболяване с давност. Краткосрочните изследвания не са достатъчно информативни.

Макар и да разбирам, че научните изследвания невинаги са убедителни, се надявам тази книга, написана на базата на моите 20-годишни усилия, да помогне на пациенти с диабет тип 2 да отслабнат, за да се справят с болестта, и да даде основата, върху която да стъпите.

58-1Базираната на доказателства медицина не означава да се вярва на всяко доказателство със съмнително качество. Често чета твърдения като “бе доказано, че нискомаслената диета напълно обръща хода на сърдечните заболявания” и се цитира изследване, проведено върху пет лабораторни плъха. Това не може да се нарече доказателство. Моите референции са само изследвания, проведени с хора и публикувани в авторитетни рецензирани списания. В тази книга не цитирам нито едно изследване върху животни.

Причината за това решение може да се илюстрира в “Притчата за кравата”:

Две крави обсъждали най-новото нутриционистично изследване, проведено върху лъвове. Едната крава казала: “Чу ли, че сме били в грешка през последните 200 години? Най-новото изследване показва, че пасенето на трева е вредно, а яденето на месо е полезно.” Двете крави започнали да ядат месо. Скоро след това се разболели и умрели.

И каква е поуката от притчата? Ние не сме мишки. Не сме плъхове. Не сме шимпанзета или паякообразни маймуни. Ние сме човеци и затова трябва да се съобразяваме само с изследвания, проведени с хора. Аз се интересувам от затлъстяването при хората, не от затлъстяването при мишките.

Част първа на тази книга – “Епидемията”, разглежда хронологията на епидемията от затлъстяване и значението на фамилната анамнеза и посочва как двете хвърлят светлина върху причините, лежащи в основата на болестта.

Част втора – “Калориите: голямата заблуда”, резюмира сегашната теория за калориите, включвайки темата за спортуването и прекомерното ядене. Показани са слабите места в сегашното разбиране за затлъстяването.

Част трета – “Новият модел на затлъстяването”, представя хормоналната теория за затлъстяването, едно стабилно обяснение на затлъстяването като медицински проблем. Главите в тази част разглеждат централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и описват изключително важната роля на инсулиновата резистентност.

Част четвърта – “Затлъстяването като социално явление”, разглежда хормоналната теория за затлъстяването и обяснява някои отношения между затлъстяването и социалния статус. Защо затлъстяването се свързва с бедността? Какво можем да направим за детското затлъстяване?

Част пета – “Къде грешим при храненето?”, разглежда ролята на мазнините, белтъчините и въглехидратите – трите макронутриента – при наднорменото тегло. Наред с това ще изследваме и една от основните причини за надебеляването – фруктозата, както и ефектите на изкуствените подсладители.

Част шеста – “Решението”, предоставя ръководство за продължително лечение на затлъстяване чрез справяне с хормоналния дисбаланс на високия инсулин в кръвта. Диетологичните съвети за намаляване на нивата на инсулина включват намаляване на добавената захар и рафинираните зърнени продукти, поддържане на умерен прием на протеини и добавяне на полезни за здравето мазнини и баластни вещества. Периодичното гладуване (intermittent fasting) е ефективен начин да се лекува инсулиновата резистентност, като се изключат негативните ефекти на диетите, намаляващи калориите. Управлението на стреса и подобряването на съня могат да понижат нивата на кортизола и да контролират инсулина.

“Код – затлъстяване” поставя фундамент на разбирането на заболяването затлъстяване при хората. Макар и да има много прилики и разлики между затлъстяването и захарния диабет тип 2, тази книга е предимно за затлъстяването.

Процесът на оспорване на актуалната нутриционистична догма обикновено е труден, но последиците за здравето са твърде сериозни, за да не се направи тази промяна. Каква всъщност е причината да надебеляваме и как можем да се справим с това? Този въпрос е основната тема на книгата. Представената в нея нова рамка на разбирането и лечението на затлъстяването дава надежда за едно по-здраво бъдеще.

ЗА АВТОРА

Д-р Джейсън Фънг е канадски нефролог. Той е водещ световен ексерт-диетолог, признат за специалист при лечение на хора с диабет тип 2. Автор е на три бестселъра на здравна тематика и основател на собствена програма за отслабване. Д-р Фънг е завършил университета в Торонто, както и Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Живее и работи в Торонто, Канада.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Олеле мале!!!! Тоя разби на пух и прах шефката на „дебелариума“ д-р Емилова!!!!!!

  2. Теории, приказки на учени, а още преди 80 год. е доказано (жесток експеримент) в Освиенцим: В лагера нямало нито един дебел затворник.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.