Поредна катастрофа с ТИР ограничи движението между Монтана и Враца

Кунг-Фу Театърът на Джеки Чан с премиера в София на 4-ти декември

Борисов към шефа на НАТО: В следващите години продължаваме с придобиването на нови бойни самолети, кораби и бойни машини

Изпълнителният директор на „Топлофикация София“ подаде оставка

Красимир Вълчев: По 70 млн. лв. за училища и детски градини в следващите 3 години

Каролев: Съдия Дишева трудно ще ме убеди, че е независима след „случайностите“ в делото за Банско Докато мъжът й все още е шеф в Демократична България, тя обръща 15-годишна съдебна практика, напомни икономистът

Измамници завлякоха трима бизнесмени с над 75 000 лв.

Сдружение събира зимни шапки, шалове и чорапки за бедни деца

Лекари спасиха дете, пъхнало топче в носа си

Почина Христо Христов – политикът-търговец от най-висока класа Той управляваше външната търговия на България през социализма и осъществи сделки за милиарди

Иван Гешев: Ако ме харесват като главен прокурор, това означава, че нещо не е наред

12 работници в нелегалната фабрика за цигари в село Труд получиха присъди

Синът на Антония Петрова-Батинкова проходи на 9 месеца (ВИДЕО)

Майката на починалото 3-годишно дете разкри самоличността на лекарката, отказала да го прегледа

Жена е пострадала във верижна катастрофа при тунел „Железница“

Всяко четвърто дете у нас расте без родители Северна България с повече деца на гурбетчии в сравнение с южната част на страната

Общо 22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас расте без родител или без двама родители. Възрастните са избрали да изкарват парите си от гурбет в чужбина и са оставили у нас без пряк надзор наследниците си. За тях грижи полагат баби, дядовци, близки и далечни роднини, а понякога дори съседи или по-големи братя и сестри. Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Там поне единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически региона –Североизточен и Югозападен. Там поне единият родител на около една четвърт от децата е зад граница. На следващо място са два региона – Северен централен и Южен централен. Там поне единият родител на около 15% от децата е в чужбина. Най-слабо засегнат от станалото популярно в последните години явление е Югоизточният регион, където поне единият родител на около 10% от децата е в чужбина.

От липсата на родител у дома най-много са засегнати децата от ромската етническа група – на 37,2% от тези деца поне единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни – поне единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина. Разстроените семейни отношения често водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата – бягства от училище и от къщи, слаб успех, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия. Отчуждението между деца и родители носи след себе си още затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.

Тези данни и изводите от тях бяха изнесени на регионална среща по проблемите на децата от Северна България , която се проведе във Велико Търново.

Форумът бе организиран от Българско училище за политика и на него бе представен национален анализ за проблемите на малките жители на страната като акцент бе поставен на децата от Северна България. Изследването е направено от експерта Ивайло Миланов по поръчка на Училището и е на базата на анализи за шестте административни региона на България.

Срещата бе открита от областния управител на Велико Търново проф. д-р Любомира Попова и от Валерия-Тереза Дончева, общински съветник от Велико Търново и възпитаник на Българското училище за политика.

Данните от представеното на срещата изследване показват още, че през 2017 г. трудовият пазар у нас е продължил да се подобрява, но в тази част от страната нивата на безработица остават високи, което е и основна причина за търсене на работа зад граница. Компактни групи от ниска безработица в Северна България се забелязват около гр. Варна, както и в района на гр. Троян, гр. Габрово и гр. Велико Търново. Огромната част от Северозападна България обаче продължава да държи първенството по брой хора без препитание, както и повечето крайдунавски общини. Безработица над 5% се наблюдава във всички Северозападни областни центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище. Град Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 г.

В образованието тенденцията в национален мащаб през последните две години е отпадащите деца да се увеличават. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас.

Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата сподели образователният експерт Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова психология на Великотърновския университет и на университета „Стефан Цвайг” в Залцбург. Ключов елемент за справяне с отпадането от училище е грамотността, каза Георгиева. В повечето европейски държави има специални програми за наваксване. В Германия, например, съществуват така наречените датс класове. В тях децата учат докато развият достатъчно езикови умения, за да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални училища, в които учителите имат голяма свобода в избора на програма, докато ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с лошо око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се възможност по този начин да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да напуснат училище. За вече отпаднали ученици, хора над 18 г. без средно образование, има училища „Втори шанс”.

Според Марияна Георгиева дете, което живее в бедност, трябва да се справя с други неща и ученето не му е приоритет. Един от принципите в Германия е да не се дават пари кеш на семейства от маргинализирани групи. Дава се така наречената Ю-карта. От нея училището може да черпи средства за учебници, материали, консумативи, екскурзии, извънкласни форми. Това е регионална политика за подкрепа на деца от семейства в затруднено финансово състояние.

На форума бяха представени и добри практики, с които могат да се намерят решения на някои от проблемите на малчуганите в Северна България и страната.

В срещата участие взеха представители на областните администрации, на местната власт, на дирекциите за социално подпомагане, неправителствени организации от регионите Северен централен, Северозападен и Североизточен, както и завършили Българско училище за политика.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Социален „експеримент“, лично подкрепен от бойко борисов.

  2. Пише още в самото начало,“Възрастните са избрали да изкарват парите си в чужбина.“
    НЕ Е ВЯРНО ТЕ СА ПРИНУДЕНИ,ТОВА НЕ Е ИЗБОР.ПЪЛНА БЕЗИЗХОДИЦА
    Ако искат да се пробват тези“учени да изкарат с 300лв.Който шефа я даде я не даде.Това е резултата от Герб и сие в властта.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.