На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Карикатура: Иван Кутузов-Кути

Фондове са подложени на ежедневен контрол на дейността им от Комисията за финансов надзор и банката попечител

За да сработи подобна инвестиционна схема, обаче е необходим времеви хоризонт от порядъка на 35-40 години

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди подобно нещо, обаче ви лъже, или просто не разбира достатъчно добре нейната идеология. Към момента по сметките на пенсионните фондове са акумулирани 15 млрд. лева. И ако поради някаква причина не вярвате на „Комисията за Финансов Надзор“ за истинността на това твърдение ще ви припомня, че през 2017 година се проведе преглед на активите на пенсионните дружества от външни одитори, които потвърдиха тяхната устойчивост и тези данни. Така че всякакви твърдения, че вашите пенсионни вноски във втория стълб ги няма са несъстоятелни.

Много е важно да се разбере, че основната функция на пенсионните фондове е преди всичко да запазят покупателната способност на спестяванията на осигуряващите се лица. Поради тази причина, ако пенсионният фонд, в който сте осигурени побеждава инфлацията, вие може да бъдете доволни и спокойни за начина, по който се управляват спестяванията. Ако търсите по-висока доходност на вашите спестявания, спокойно може да я потърсите някъде в някой договорен фонд, който няма да бъде ограничен регулаторно как да инвестира вашите спестявания. Най-важната цел е пенсионните фондове е да запазят нашите спестявания, а не да изкарват висока доходност, която е винаги за сметка на поемането на по-висок риск.

Понеже в последните дни се говори усилено, че втората пенсия, която ще получават пенсионерите от 2021 година е много ниска ще систематизирам основните причини за това.

1. Времевият период от 20 години, в който пенсионните фондове трябваше да започнат да изплащат втората пенсия е крайно недостатъчен, за да се твърди, че втория стълб на пенсионната система не работи. За да сработи подобна инвестиционна схема, обаче е необходим времеви хоризонт от порядъка на 35-40 години, което реално да обхване целия професионален стаж на едно осигурено лице. Поради тази причина просто няма как да има достатъчно големи натрупвания по индивидуалните партиди на много от осигуряващите се.

2. При стартирането на пенсионните фондове през 2002 г. вноската беше 2% от осигурителния доход, като се очакваше тя плавно да нараства до 7%.. През 2007 г. тя достигна 5% и остава непроменена от тогава. Увеличението от 5% на 7% заложено при стартирането на пенсионната реформа беше прехвърлено директно към НОИ с цел да се ограничи размера на формиращите се всяка години дефицити в него.

3. Друг сериозен проблем е, че много от работодателите на осигурените не са плащали някои от вноските на своите работници през годините. Това е още една причина поради, която натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените са ниски.

4. Сивата икономика през годините е също един много важен фактор, който намалява постъпленията по втория стълб. Години наред работодателите, както и работниците предпочитаха да укриват данъци, като и двете страни предпочитаха да се осигуряват на значително занижени нива. В последните години, обаче ставаме свидетели на постоянно увеличаващо се изсветляване на българската икономиката. Този фактор, както и значителното и постоянно увеличаване на средната работна заплата в страната тепърва ще повишават постъпленията във втория стълб. За пример, през 2002 година средната работна заплата в България е била 260 лева. За септември 2019 година тя достигна 1266 лева Това реално означава, че една немалка част от хората, които трябва да започнат да получават пенсия от 2022 година са заплащали 2% от средно 260 лева през 2002 година. Това е още един ключов фактор, който обяснява малкия размер на натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените.

5. Пети изключително важен фактор е чисто пазарен и е свързан с динамиката на капиталовите и дълговите пазари. През 2008 година станахме свидетели на една от най-тежките и дълги икономически рецесии. След сривът на пазарите от този период имахме години наред на възстановяване съпроводени от ниска доходност. Когато периодът на осигуряване е 40 години негативното влияние върху доходността на пенсионните фондове се изглажда. За 20 години влиянието на рецесията от 2008 година е просто много голямо. Допълнителен фактор, който оказва негативно влияние върху ниския размер на натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените е, че по време на икономически кризи безработицата се увеличава и заплатите намаляват своя темп на ръст. За справка, в началото на рецесията от 2009 година безработицата в България беше 5,1%, като през 2013 година 13,8%. Това е период от 4 години през, които на някои български граждани не са влизали никакви постъпления по индивидуалните им партиди.

6. С цел намаляване на риска пенсионните фондове са подложени на ежедневен контрол на дейността им от Комисията за финансов надзор и банката попечител. Годишните им финансови отчети се заверяват от два независими одитора. И може би най-важния фактор, който ограничава доходността на пенсионните фондове е тежката регулаторна рамка, в която са принудени да работят. КФН налага и следи изпълнението на тежки правила за това, колко процента от активите пенсионните фондове могат да инвестират в различните класове активи, което в голяма степен ограничава възможността им да управляват инвестиционните си портфейли по достатъчно ефективен начин.

Много е важно е да се отбележи, че е изключително опасно и противопоставянето на първия и втория стълб на пенсионната система. Двата стълба са взаимнодопълващи се, а не взаимоизключващи се. Хората трябва да знаят, че натрупваните средства по партидите им, които се равняват на 5% от брутната месечна заплата в пенсионните фондове са техни реални спестявания. Те се и наследяват при случаите на смърт. Парите, които отиват директно в НОИ, обаче които възлизат на 14,8% от брутната месечна заплата отиват директно за изплащането на сегашните пенсии. Това е така наречения разходно покривен модел на пенсионно осигуряване.

Основното притеснение в момента е това, че втората пенсия е прекалено ниска. Според данни на социалното министерство около 55% от пенсиониращите се през 2021 година се очаква да получат пенсия в размер на 30 лева. Това със сигурност изглежда ниско, но на база на изложените по-горе факти ясно се вижда, защо тази сума е толкова ниска. Когато натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените в годините след 2002 година са ниски, за съжаление просто няма как да очакваме големи пенсии.

*Авторът е финансист завършил “Управление на Инвестиции” в Университета в Рединг, специализира “Бизнес Анализ и Оценка” в Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки (LSE) и “Финанси” в УНСС. В момента заема позицията на управляващ партньор на “Innovo Investment Management”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.