Избирателите искат популизъм и политиците им го предоставят

А ние тук се занимаваме със зелени чорапи и стари милиционери, с мутри и олигарси-бегълци

Повечето от критиците на Европейския съюз не желаят неговата гибел, нито искат страните им да го напуснат. Напротив, стремят се да го променят, за да го спасят от собствената му лудост и да попречат на собственото му самоубийство.

В края на седмицата се сблъскваме с един нравствено-политически (това не е ли оксиморон?) проблем, свързан с европейското бъдеще, или ако не с цялото бъдеще, то с бъдещето на европейското мислене и мироглед.

Проблемът е такъв, защото е свързан с избор между две по принцип нежелателни неща, между два популизма. Но тъй като напоследък много често избираме измежду неща, които не харесваме, не вярвам да има учудени. Проблемът е политически, защото се отнася до надмощие в Европарламента, а е нравствен, защото засяга ценности. И произлиза от въпроса: е ли все още ЕНП истинска десница, която е в състояние да балансира поривите на избуялата левица?

Под заглавие „Салвини събира „най-добрите“ нелиберали в нова група в Европейския парламент“ „Юрактив“ съобщи, че лидерът на италианската „Лига“ – бившата „Lega Nord“, която разпространяваше плакати с ножица, отрязваща долната част на ботуша някъде между Рим и Неапол и по този начин отстраняваща „терроните“ (южняците-селяндури) от Италия, – е предложил да се създаде нов блок в Европарламента, обединяващ консервативно мислещи партии и политици, като съществуващата вече група „Идентичност и демокрация“, полската партия „Право и справедливост“, член на „Европейските консерватори и реформисти“, и консервативни политици от ЕНП като, да речем, Виктор Орбан.

Лайтмотивът на Матео Салвини са мигрантите и претенциите на хомосексуалистите да узаконяват семейства и да осиновяват деца. Преди няколко години се прочу с това, че го дадоха на съд, задето е задържал кораб с мигранти (по онова време беше вътрешен министър) и оттогава рейтингът му тръгна нагоре. През 2013 г. изпревари Берлускони, но дясната и националистическа „Лига“ не се коалира с него, а с „5 звезди“ на Бепе Грило. През същата 2013-а препозиционира партията си, като пренасочи традиционния ѝ гняв от централната италианска власт в Рим към Брюксел. Матео Салвини е съюзник на „Национален сбор“ на Марин льо Пен, голям почитател на Владимир Путин и Доналд Тръмп. Казва за себе си, че е „комунист от старата школа“, защото се е срещал с повече работници отколкото новите леви, които се срещат само с банкери. Със същия успех можеше да каже и „фашист от старата школа“, защото италианският фашизъм между двете войни е твърде левичарско движение (каквото е и до днес, или поне каквото е останало от него) и също обича работниците, често разликата между комунизъм и фашизъм в Италия се долавя единствено по оста „национализъм-интернационализъм“, но Салвини избра да каже „комунист“, вероятно калкулирайки „духа на времето“ с инстинкта на истински популист.

Що се отнася до неговата група в ЕП – „Идентичност и демокрация“, – тя е най-дясната група със 76 членове и е на пето място. Създаде се в началото на настоящия мандат като наследник на „Европа на нациите и свободата“. Освен „Лига“, в нея членуват още девет партии, сред които „Национален сбор“ на Льо Пен и „Алтернатива за Германия“. „Идентичност и демокрация“ заявява, че ще работи за създаване на работни места и растеж, повишаване на сигурността, спиране на нелегалната имиграция и борба с бюрокрацията на ЕС.
Партията на Марин льо Пен – „Национален сбор“ – всъщност е партията на нейния баща – Жан-Мари льо Пен – „Национален фронт“. През 2019 г. „Национален сбор“ задмина „Република, напред!“ на Макрон и вкара 24 депутати в Европейския парламент. Най-вероятно догодина Льо Пен ще победи Макрон и на президентските избори във Франция. Интересно е, че напоследък „Национален сбор“ набира популярност сред избиратели на възраст между 25 и 34 години ­– хора, които вече усещат ефекта на ултралибералния свят, трудно си намират работа и страдат от анархичните прояви на имигрантите, възмутили даже и френските генерали, които предупредиха, че „ислямизмът и ордите от предградията водят страната до упадък“.

От своя страна „Алтернатива за Германия“ (AfD) се прочу с това, че германското контраразузнаване я постави под наблюдение като крайнодясна, екстремистка и „застрашаваща конституционното управление“.

„Алтернатива за Германия“ отрича противоепидемичните мерки, поставя самата пандемия под съмнение заради отсъствието на научни доказателства и твърди, че в Берлин властва „корона-диктатура“. Иначе AfD се обявява за пряка демокрация (любима на най-енергичните популисти), разделение на властите, върховенство на закона, социална пазарна икономика (каквото и да означава това), субсидиарност (основен принцип в ЕС), федерализъм и, разбира се, семейни ценности в духа да германското културно наследство, за да се радват и консерваторите.

Сред поддръжниците на Салвини, даже и сред главните инициатори на идеята за нов силен десен блок в Европейския парламент е и полската управляваща партия „Право и справедливост“. Профилът ѝ е националноконсервативен и е основана през 2001 г. от братята Ярослав и Лех Качински след разпадането на старата „Солидарност“. През 2005 г. печели изборите и управлява заедно с ултрадесните „Самоотбрана на Република Полша“ и „Лига на полските семейства“. В момента държи 235 от общо 460 места в Сейма. Поддържа тесни връзки с Полската католическа църква. В Европейския парламент е част от групата на ECR, чиито основни ценности и приоритети са личната свобода, частната собственост, ниските данъци, субсидиарността, свобода на религията, словото и изразяването, уникалната демократична легитимност на националната държава и т.н.

Да не забравяме и основния катализатор – Виктор Орбан. В началото на месец март неговата партия „Фидес“, управляваща в Унгария, напусна ЕНП изпреварващо – няколко часа преди гласуването на новите вътрешни правила на ЕНП, според които вече могат да бъдат изключвани не само отделни депутати, но и цели партии. Орбан е заявявал, че „житейските модели на либералния, отворен към света Запад, и на християнско-консервативния Изток са несъвместими“. Конкурентоспособността е жизнено важна за Европа, но зелените политики ѝ пречат. Остро се обявява против джендърската идеология и пропагандата на хомосексуализма. Според Орбан една нова европейска десница е призвана да обедини: „всички европейски граждани, които не искат мигранти и мултикултурализъм, които не са пристрастени към манията ЛГБТ, които защитават християнските традиции и уважават националния суверенитет“.

В общи линии такава е картинката. Така би изглеждал новият и силен десен блок в Европейския парламент. Да се тревожим ли или да се радваме? Идват ли десните популисти? По-добри ли са те от левите популисти? За такива като мен отговорът е лесен, защото сме приели да смятаме, че всичко дясно е по-хубаво от всичко ляво. Дори и популизмът. Светът се е докарал дотам, че никой не може да мине без популизъм. Помня веднъж трябваше да говоря пред избиратели. След като, воден от дълбоко уважение към тях, им очертах политическата картина добросъвестно и истинно, без да крия трудностите и пороците, един млад мъж се надигна и попита: „А какво ще ни обещаете?“. Види се, бяха дошли да съберат обещанията на всички и после да ги претеглят според тяхната приказност. Това е: избирателите искат популизъм и политиците им го предоставят – търсенето определя предлагането. И щом всички ще са популисти, популисти по задължение ще бъдат и десните.

Но нашата поука се крие в един по-генерален извод. В света стават интересни неща – за Африка говорихме, вижте Близкия Изток, вижте Кавказ, вижте отношенията между Русия и Турция (които ни засягат пряко и съдбоносно), вижте отношенията между Америка, Китай и Русия! Толкова интересни неща стават, а ние тук се занимаваме със зелени чорапи и стари милиционери, с мутри и олигарси-бегълци, които търсят индулгенции директно във властта. Превърнали сме медиите си в септични ями. Защо толкова малко се интересуваме какво става по света, а се интересуваме от собствените си кирливи ризи – реални или изфабрикувани?

Ще кажа за Картаген – да, трябва да бъде разрушен, – но ще завърша с думите на цар Соломон: „Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото, защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени. Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир“. (Притчи 4:27-29).