Свищовските търговци от XIX и началото на XX век съзнавали мисията си за формиране на човешкия капитал на България

Димитър Ценов дал 200 млн. лева днешни пари за училище

В Деня на българските будители отбелязваме уважението си към всички просветители, книжовници, революционери и духовници, които са тласкали българския народ напред по пътя на науката и духовното развитие. И ако дейността на будителите е почитана, то в българската история има хора, чиито принос за духовното пробуждане на България остава на втори план и далеч от светлината на прожекторите. Става въпрос за хората, които са създали материалните условия за народното будителство или са го подпомагали финансово. В съвременна България думите търговец, предприемач и финансист често се възприемат негативно и свързват основно с лично облагодетелстване и трупане на печалби. В историята ни обаче има друг пример за стопански дейци, който е противоположен на това разбиране. Това е примерът на дарителите от българския стопански елит по време на Възраждането и следосвобожденска България. Сред тях важно място заемат дарителите от Свищов, за съхраняването на чиято памет в наши дни голяма заслуга имат проф. Радко Радков, Рашко Рашков, Пенка Маринова и Николай Живков.

Икономическата основа на дарителството в Свищов

В рамките на Османската империя Свищов има привилегирован административен статут, осигуряващ му закрила от страна на централната власт. Това заедно с доброто географско положение на града, го правят център за голяма част от международната търговия по българските земи. Усилената търговия с редица европейски страни формира в Свищов икономически елит, който натрупва огромно богатство и практически познания за икономиката, които биват съхранени, дори когато част от него се преселва в Румъния. Досегът на този елит с обществата в развитите европейски държави в комбинация с високото му благосъстояние, създават истински инкубатор за хора, дали много за развитието на Свищов и българското общество. Сред тях се нареждат Александър Екимов, Ангел Балабанов, Атанас Аврамов, Гаврил Ангелов, Георги Тишев, Генко Аврамов, Георги Атанасов, Георги Манов, Иван Атанасов, Иван Хаджигенов, Иван Хлебаров, Димитър Иванов, Иван Пенев, Иванка и Марийка Папазови, Кина и Алеко Дашеви, Кириякъ Юрданъ Тишева, Парашкев Димитров, Стефан Ангелов, Тодор Миланович, Фица Костова, Христо Костов, Юдаки Тонкович, Янко Самоковлиев, Владимир Халачев, Димитър Радославов, Георги Данаилов, Филотия Якимова. Едни от най-важните и значими дарения в историята на Свищов и България са тези, довели до появата на Първото българско светско училище, Държавната търговска гимназия, Първото българско читалище и Висшето търговско училище в града.

Първото българско светско училище

Първото голямо дарение за просветата в Свищов и най-голямо за тогавашното българско образование е направено от Филип Сакелариевич. Като крупен търговец на кожи във Виена през 1812 г. той дарява 19 000 форинта, а през 1814 г. още 8000 за постояването на училище в родния му град. Под ръководството на Емануил Васкидович в изграденото с даренията на Филип Сакелариевич училище се слага началото на светското образование у нас.

Държавната търговска гимназия

Димитър Хадживасилев е потомък на свищовския род Цанкови, от който произхождат известният политик Драган Цанков, художникът Николай Павлович и авторът на текста на българския химн Цветан Радославов. Димитър Хадживасилев е роден през 1814 г. в Букурещ и натрупва богатство си от търговия в Румъния, но не забравя своите свищовски корени. Личната му кореспонденция пък ясно демонстрира неговата загриженост за нивото на просвещението в България. През 1882 г. завещава 240 хил. златни лева (днес около 9 млн. лв.) за създаването на средно училище с преподаване на икономика. Държавната търговска гимназия, носеща името на своя дарител, е учредена през 1883 г., а от края на 1895 г. тя се помещава в изящна сграда във виенски стил, проектирана от австрийския архитект Петер Паул Бранг.

Първото българско читалище

Първото читалище у нас е учредено на 30 януари 1856 г. в Свищов. Малко популярен факт обаче е, че красивата му сграда в стил сецесион е резултат от дарение, направено на 22 март 1904 г. от свищовския търговец на сол Кирил Д. Аврамов. То е в размер на 200 хил. златни лева (днес около 7,6 млн. лв.) и спомага много за развитието на просветата в Свищов. Поради това първото българско читалище носи и до днес името „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.

Скромната лепта на Димитър Ценов

Безспорно най-ярката звезда в плеядата дарители със свищовски корени е крупният търговец и предприемач Димитър Апостолов Ценов. Роден на 27 декември 1852 г., Ценов натрупва значително богатство от успешни бизнес начинания в Румъния и България. Ценов е аристократ по душа, а неговата работа се отличава с перфекционизъм, коректност и почтеност. Това го прави уважаван и желан бизнес партньор. Той участва в благоустрояването на София, строежа на жп линиите „София-Перник“ и „Мездра-Видин“, създава и организира производството на цимент в Златна Панега и прави планове за построяване на петролна рафинерия в Бургас. Изпълнител е на завещанието на Евлоги Георгиев, в резултат на което се създава Софийския университет. На 1 септември 1912 г. Димитър Ценов завещава на българската държава своето богатство от над 5 милиона златни лева за създаването в Свищов на Висше търговско училище (днес Стопанска академия „Димитър Ценов“). В своето завещание Ценов определя дарението си като „скромна лепта на народния олтар“. „Скромна“ лепта, която по консервативни оценки днес би се равнявала минимум на 200 млн. лв. Университетът в Свищов, носещ името на своя дарител, отваря врати на 8 ноември 1936 г. Днес той е водещо висше икономическо учебно заведение, дало на България над 100 хиляди възпитаници в сферата на икономиката.

Моралният пример

Свищовските възрожденски търговци и техните наследници ясно са осъзнавали, че материалното богатство и финансовото благосъстояние са само първите стъпки в развитието на едно общество. Следващите стъпки са свързани с духовното му израстване. Натрупали своето богатство чрез работа и предприемчивост, заможните свищовци от XIX и началото на XX век ясно са осъзнавали мисията си на двигатели в този процес. Чрез своите дарения те съдействат много за формирането на човешкия капитал на България, от който да се родят по-добри търговци, по-успешни предприемачи, по-добри учители, повече отговорни граждани и в крайна сметка по-добра и по-богата България. По-добра и по-богата България, която вероятно всички те чрез досега си с много по-развити от тогавашната ни държава общества са виждали. Ето защо те не са само успешни търговци и предприемачи, а са благодетели, спомогнали за духовното и интелектуално пробуждане на родината. Техните патриотични жестове, направени с изключителна скромност и смиреност, показват, че някога в епохата на стопански индивидуализъм дарителството у нас е било правило, а не изключение. Нещо повече, дарителските жестове са правени без принуда във времена, когато това не е било просто пиар стратегия, а концепциите за социалното предприемачество не са били измислени. Общественият строй у нас след Втората световна война, въпреки заявената му социална насоченост, прекъсва красивите възрожденски дарителски традиции. Ето защо благородните жестове като тези на свищовските възрожденски дарители са морален пример, който не трябва да бъде забравян, а трябва да бъде припомнян, почитан, възроден и продължен.