Възстановяват знакови сгради в Разград

След джамията Ибрахим паша областната управа се зае и с гарнизонния клуб

Има три постройки със 713 кв. м площ

Още една от емблематичните сгради в Разград ще бъде спасена с усилията на областната управа в града, която издейства да получи бившия гарнизонен клуб, познат като Дом на народната армия (ДНА). След часовниковата кула, за която се погрижи местната власт, областният управител Гюнай Хюсмен пък се зае с джамията Макбул Ибрахим паша, обрасла с храсти и рушаща се, въпреки че е в каталога на ЮНЕСКО. След нея Хюсмен се захвана и с разпадащия се клуб, който иска не само да възстанови в автентичния му вид от началото на ХХ век, но и да изпълни сградата със съдържание. Плановете му са там един ден да влязат служителите на областната администрация, които сега са „наематели“, макар и безплатно, на общинското кметство.

„Извън това, че не е редно двете институции да са на едно място и ние имаме нужда от сграда за работата си, искам да акцентирам, че държавните служби в цяла Европа са настанени в исторически обекти, които олицетворяват държавността. Поддържат ги и ги съхраняват, а ние в Разград имаме едно уникално красиво здание в центъра, което се руши. Аз, като областен управител, вероятно няма да вляза в тази сграда, но ще съм изпълнил и служебния си, и личен дълг да помогна за опазването й. В очакване сме и на финансиране за джамията, за която вече проведохме обществена поръчка. Всички сме отговорни пред историята, а старите сгради са неделима част от нея. След толкова години на разруха искам да възстановяваме и надграждаме, като добри стопани и наследници“, казва Хюсмен.

Месеци продължиха усилията на служителите на областната управа в Разград за обезопасяване на сградата, която е необитаема от доста време. В Разград гарнизон отдавна няма и няма кой да стопанисва клуба. Първо се обърнаха към собствениците на обекта, Министерството на отбраната, да извършат аварийно-ремонти дейности. После решиха да искат да им прехвърлят сградата, за да поемат грижата за нея. Това се случи в края на миналата година, когато Министерският съвет предаде клуба на областната управа в Разград.

„Много се радвам, защото усилия за спасяването на този красив клуб, който е един от първите в страната, се полагат отдавна. Опитваха и предишни и настоящи кметове и управители. Ако сградата се ползва за тези представителни държавни цели, то тя не само ще бъде възстановена в прекрасния си първоначален вид, с който привлича отдалеч погледи, но и ще бъде опазена занапред“, коментира главният уредник в историческия музей Нели Николова. Като специалист по новата ни история, тя е издирвала материали за ДНА и за военните клубове, но за жалост открила малко оцелели сведения за разградския. Разказва, че още със създаването на българската армия, след освобождението през 1878 г., наред с бойната подготовка се акцентирало и на културно-просветната и военно-патриотична подготовка. Така заедно с казармите се строяли и клубовете.

„През 1889 г. е публикуван първият документ на военните събрания. Уставът им е представен за одобрение от военния министър на княза. На тази база започва и строителството на специални сгради за целта. Първият военен клуб в България е в Русе. Построен е като културен дом и библиотека за офицерите от Русенския гарнизон. И до днес той е една представителна сграда в града, в която се води богат културен живот. След него са построени клубовете във Враца, Стара Загора, Варна, Шумен. През ноември 1904 г. е открит и този в Разград“, разказва Николова. Във вестник „Разградски новини“ от онзи период откриването било отбелязано с кратка бележка: „Танцувалната вечеринка на 20-того вечерта от офицерите на тукашния гарнизон във военния клуб по случай откриването му, излезе много оживена и бляскава. Присъствующите граждани останаха предоволни от добрия прием на г. офицерите. Танцовете продължиха до 4 часа след полунощ.“

За съжаление няма опазени документи кой е бил архитектът на красивата сграда в Разград. Липсват и в архивите на някогашната общинска управа, които били унищожени при наводнение през 1947 г. „При откриването сградата е била на един етаж без купол. През 30-те години военни кубове вече се строяли в цялата страна. Правели се и хотелски части, за да бъдат улеснени офицерите. Вероятно тогава е издигнат и вторият, хотелски етаж на сградата в Разград. Клубът е бил естествено средище за културни прояви, за разнообразяване на живота на военнослужещите и семействата им, но и на цялата общественост“, разказва Николова.

След 1944 г. клубовете стават част от дейността на Българската народна армия. В по-ново време помещения от сградата са ползвани за различни цели. Имало е магазин, ресторант и т.н. Като цяло обаче тя е оставена да се руши, въпреки оригиналния й облик на архитектурно-строителен паметник.

След прехвърлянето от областната управа веднага се заеха с почистването на имота, който е от 713 кв. м и в него има 3 сгради. Споделиха, че вътре се бил самонастанил клошар, а от помещенията са изхвърлени около 50 куб. отпадъци.

Първо трябва да се направи обследване на сградата, да се изготви работен проект за ремонт и реставрация. Фасадата трябва да се възстанови. Надявам се, че държавата ще отпусне нужните средства, но първо ние трябва да подадем цялостна документация, изготвена от експерти, каза Хюсмен.

Това е вторият амбициозен проект на областния управител за възстановяване на сграда-паметник, символ на града. Преди това се захвана с джамията Макбул Ибрахим паша, която е трета по големина на Балканите. В каталога на ЮНЕСКО е. Строена е през 1616 г., а от близо 30 години е затворена за молитви. През последните две години Хюсмен организира почистването на храма, който беше обрасъл с храсти и треви. Вече е избрана оферта за консервация, реставрация и адаптация на джамията за 2,3 млн. лв.

„Аз днес съм тук, утре ме няма. С всички ни е така. Никой не е вечен, нито на поста, който заема, нито на земята, но сградите остават след нас. Символи са на времето, на отношението и паметта ни“, споделя Хюсмен.

Коментари

Задължително поле