Лекарствата срещу COVID-19 (ИНФОГРАФИКА)

Със секс да избием глобата за разходка! Сайтът Pornhub обяви официално, че плаща по $3500 за аматьорско видео

Разширяват Монако за повече луксозни домове

Правителството прие измененията в държавния бюджет за 2020 г.

Продажбите на жилища в Сингапур се увеличават

Две жени са пострадали при катастрофа в Благоевград

Третият тест за коронавирус на Ангела Меркел също е отрицателен

Колумбийски бунтовници слагат оръжието

Отсрочват заемите на няколко стъпки Започват с 2-3 месеца, а при необходимост ще има удължаване за мораториума

Меган и Хари приключиха със задълженията си към кралското семейство

Компаниите не променят плановете си

КПП-та и пеши патрули в Бургаското гето

Военен кораб с 1000 болнични легла пристигна в Ню Йорк, за да помага в борбата с коронавируса

Винетките без компенсации от АПИ

Тръмп: Над 2 млн. американци можеха да загинат от COVID-19, ако не бяхме въвели мерки

Вълци край Свърлиг не виреят Тактическата подготовка в кръчмата е особено важна

Масираната атака на български и сръбски авджии срещу вълци се разгърна в Свърлиг неотдавна. Градчето с около 15 000 жители се намира на 80 км от българската граница по пътя за Ниш и е известно с невероятната си скара. Но не по-малко прочути от местните кулинарни вълшебници са и ловците на Свърлиг, които редовно осигуряват суровини за плескавици, вешалици и други тънки мезета.

“Районът ни обхваща част от поречието на Тимок и Свърлишка планина и е много красив и пълен с дивеч. Всяка година имаме добра слука, а на излетите си каним и гости от България и други страни. Защото без приятели и работата, и трапезата не спорят!”, казва шефът на Ловното сдружение на Свърлиг Златимир Рашич, който е и зам.президент на националното ловна организация в Сърбия. Тази година за вълчата хайка в Свърлиг от България пристигат стари приятели на сръбските “ловачи” – председателят на Ловно-рибарското сдружение “Миджур” Богомил Станков, който е и шеф на общинския съвет в Чупрене, ловният ръководител Владислав.

В събота привечер часове преди хайката тихото градче Свърлиг прилича на фронтова линия. По улиците пълзят пълни с оръжия и муниции джипове, а кафаните са пълни с мъжки компании, стегнати в камуфлажи, които поръчват ракия и вино и чертаят по масите като генералщабни офицери планове за разгромяването на хищниците. Въпреки неутолимата жажда на сръбските ловци за веселби към полунощ песните и таблите с питиета свършват и шумните компании се прибират по хотелите, защото ловът е отговорна работа и за него трябват зорки очи и сигурни ръце. Призори в неделя макар и без бойна тръба домакини и гости с пушки на рамо се събират пред офиса на ловното сдружение. Шефът Златко, както е по закон, прави кратък инструктаж за разположението на постовете и безопасното боравене с оръжие и изпраща ловците с традиционното в Сърбия “Добар поглед!” / Наслука!/.

Колите отбиват край пътя и стрелците заемат позиции по шосето на безопасно разстояние един от друг. От време на време в далечината отекват изстрели, които карат премръзналите ловци да стискат още по-здраво пушките. Звяр обаче не се показва отникъде, а вятърът се усилва и ръцете вече залепват за цевите. Затова, когато първите гоначи излизат от гъсталаците, част от мъжете в камуфлажи начупват клони и разпалват огън, който повече пуши, отколкото топли. Но пък събира на разговорка премръзналите вече мъже. Част от тях вадят от раниците суджуци и хляб. Други обаче остават на позициите, за да не ги изненада някой примрял от глад и надушил мезетата вълк. Най-накрая по радиостанциите пристига заповедта за оттегляне от засадите. Колоната мъже се товари в джиповете и пристига в близкото село Извор, където културния дом е превърнат в ловен ресторант. Пред сградата димят два казана с дивечово месо, а скара, вероятно правена от великани, е приютила стотици наденици. От пристигащите групи става ясно, че някои от пусиите все пак са имали слука – отстреляни са няколко лисици, чакали и една дива котка. Радостни викове посрещат джип с опъната на бронята му лисица. “Излезе ми на удобна позиция и я свалих с един изстрел!”, обяснява Живота Стеванович, дошъл за хайката от Ниш. “Не се косете, че не паднаха вълци, бе! Тук в Сърбия имаме приказка – гората не издава хайдука, и хайката не трепе вука! Хайката е за друженье /за приятелство, за веселба/!”, подхвърля белокос ловец. Над 300 души изпълват салона, в който са опънати маситe, а до сцената бумти кюмбе. Жълтата ракия и червеното вино топлят премръзналите ловджийски ръце и сърца по-силно и от огъня в печката. Гръмва оркестър, наричан в Сърбия “жива свирка” и знойна певачка почва да жали за отминала любов, а после да се радва, че идва друга…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Простотии… евроатлантиците, бивши поръчкови дисиденти са по вредни и от 5 глутници вълци…

  2. Не убивайки вълци, чака ви лошото, та това си е тяхна територия бе комплексни.

  3. Коцето Да убиват само агнетата ,защото не си знаят територията !

  4. Изроди. Нахранете ги. Не ги убивайте. Те са изключително умни животни. Няма да е лошо да се научим от тях как да живеем в нашата човешка глутница.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.