На фона на всички големи съобщения на правителството на Тръмп през последните седмици, официалното преместване на посолството на САЩ в Израел, от Тел Авив в Йерусалим, в понеделник изглежда се скри под радара, а не би трябвало.

Преместването на посолството е историческо и потенциално експлозивно действие с много регионални последици. Но то ни дава представа за това, кой е водещият принцип на външната политика на президента Тръмп: да се правят опустошителни решения в областта на външната политика, които са за вътрешна консумация, но изглежда ще причинят много дипломатически главоболия и дългосрочни проблеми.

Наречете го "Купете сега, а платете по-късно", една фраза, която може да се използва както буквално, така и символично. В случая с посолството в Йерусалим Тръмп настоява да се изгради ново евтино посолство и според неговите бизнес разбирания, той в четвъртък повтори това, като свали цената на преместването от 1 млрд. долара на около 400 000 долара.

Това е вярно, само в краткосрочен план и тази сума представлява само първата фаза на преместването на посолството в съществуващата сграда на консулството в Йерусалим, и това вероятно ще е само временен дом. За изграждането на много по-голямо постоянно посолство ще са нужни повече от един милиард и това може да отнеме още десет години, когато мандата на Тръмп ще е приключил.

Погрешните представи и хвалби на Тръмп са индикатор за това как той буквално вижда разходите за своите решения в областта на външната политика, но по-важното е, че той подценява дългосрочните политически разходи.

Тръмп, както и много президенти преди него, влезе в длъжност, обещавайки упорита работа и нов подход към израелско-палестинския конфликт. „Това е най-трудната сделка от всички, и тя в крайна сметка ще доведе до мир”, каза той. Но вместо това администрацията му разкри истинския си план за мир, а палестинските власти отказват да разговарят с колегите си от САЩ, след като Тръмп обяви решението си през декември да премести посолството.

Откриването в понеделник, 14 май, ще бъде направено точно преди палестинците да отбележат годишнината от това, което те наричат „Накба или катастрофа“ - името, с което те обозначават основаването на Израел през 1948 г. Имаше силни протести в Газа в продължение на седмици, а израелските отбранителни сили предупредиха, че се очакват най-големите демонстрации още през тази седмица с протести срещу преместването на посолството и рождения ден на Израел.

Това е още един знак затова, че САЩ най-накрая могат да бъдат дискредитирани като неутрална страна по всички споразумения за мир в Близкия изток, което ще направи още по-трудно търсенето на дългосрочно решение. Но това е проблем, който може да продължи с години и ще бъде решен от други администрации. Засега Тръмп има одобрение у дома и в Израел, а именно това иска той.

Краткосрочните решения на Тръмп не се ограничават само до израело-палестинския конфликт. Решението му да се откаже от ядрената сделка с Иран от 2015 г., а не да я предоговори, остави много наблюдатели и критици на споразумението с впечатлението, че той няма "план Б". Тяхното мнение е, че администрацията на Тръмп най-вече създава повече проблеми за бъдещето.

Натискът на Тръмп в мирните преговори със севернокорейския лидер Ким Чен Ун издава същия начин на мислене. Тръмп очаква да се срещне с неговия колега на 12 юни в Сингапур, събитие, което ще му осигури обилно телевизионно отразяване по света, а към това той е благоразположен.

Но действителната сделка със Северна Корея най-вероятно ще се окаже неразбираема. Той ще трябва да се справи не само с унищожаването на атомното оръжие на Северна Корея, но и с потенциалната икономическа подкрепа за тази страна и гаранциите за регионалната сигурност, а и с други въпроси.

Както мнозина отбелязват, сделката с Ким може в крайна сметка да изглежда, подобна не само на предишните неуспешни споразумения със Северна Корея, но и на споразумението с Иран, което Тръмп толкова много ненавижда.

Всъщност, остава тревогата, че тя може да бъде много по-лоша от последната. Необходими са години на болезнени преговори за постигане на споразумение с Иран, но Тръмп не показва нито много желание да бъде търпелив, нито има интерес към дълги, сложни дипломатически спорове. Бързо изработената сделка с Пхенян може да създаде повече проблеми в годините след това.

При вземането на тези решения Тръмп е повече загрижен за местната си аудитория, надявайки се да я подхранва с получените положителни отзиви и така да се отличи от своите политически предшественици. И той не е сам в начина си на мислене. Академици като Пол Мусгрейв и Дан Нексон отбелязват, че външнополитическата общност на Съединените щати се е превърнала в политическа поляризация през последните години и става много трудно да се постигне консенсус по международните споразумения, което на свой ред води до много голям риск, че големите решения и споразумения могат да бъдат отменени от всяка следваща администрация.

Разбира се, вероятно има един аргумент, за който бившият президент Барак Обама се притеснява прекалено много за дългосрочното му въздействие върху неговите решения, когато се опитвал да постигне консенсус, където такъв няма. Но бързият краткосрочен подход изглежда много по-рисков и потенциално изпраща външната политика на САЩ надолу по същия път на "дадено в замяна на" – път, който сега е валиден за Вашингтон. Ако наистина планът на Тръмп е "купи сега, но плати по-късно", евентуалната цена може да е много по-голяма от тази, която знаем.

(Превод за „Труд“ Павел Марков)