На 24 май 2019 да почерпят

Жълт код за дъжд и гръмотевици в 16 области утре

„Труд“ сезира прокуратурата за проекти на „зелените“

Заместник-кметът Христина Шопова: Нека не се делим! Благоевград се гордее с художниците си

Зеленски заяви, че няма да преговаря с Русия

Саудитска Арабия свали зареден с експлозиви дрон

Великобритания и Холандия откриха евроизборите

И вселенският патриарх Вартоломей предупреди за фалшивите новини

Локомотив на пътнически влак се е запалил край Роман

Последният робовладелски кораб открит в САЩ

Късметлия от Стара Загора спечели джакпота в „6 от 42“

Без камери в изборните помещения в деня на вота

Спасяват уникална църква с пари от ЕС

В квадратите на „Кръгло време”

Българската общност в немскоезичните държави в Европа познава добре Румяна Захариева. Нейната известност като преводач и популяризатор на българската литература отдавна привлича вниманието на родни и чужди издатели. Малко познато за нас обаче остава личното ѝ творчество – поетично и белетристично.

В края на октомври у нас беше представен нейният роман „Ръкавици за Студената война”. А в началото на декември излезе стихосбирката ѝ „Кръгло време” (изд. „Мултипринт”, 2018). Изданието е спечелило през тази година конкурс на Министерство на културата. Премиерата на солидното томче се състоя в Клуб „Журналист” на 12 декември и привлече десетки почитатели на поезията, писатели, журналисти, преводачи.

Събитието се водеше от поета Димитър Христов, който запозна присъстващите с биографията на Румяна Захариева – от родния Балчик през Русе до Бон, както и с акцентите в „Кръгло време”: „Това е изстрадана книга и представлява принос в български вер либр. Авторката гледа и на българската и европейска действителност по един дистанциран начин. Стиховете тук са писани дълго време. Поезията на Зхараиева е огледало, което фокусира светлината върху изключително важни неща – сблъскът на личния и обществения живот”.

Издателят Асен Асенов отбеляза, че през тази година той е направил достояние на българската публика творбите на три поетеси от български произход, които живеят в чужбина: Рада Добриянова (Швеция), Мая Панайотова (Белгия) и Румяна Захариева (Германия).

Какво бихме могли да открием в новата стихосбирка „Кръгло време”? Проникваме в един бинарен свят – колкото български като изконни представи, толкова глобалистичен като характерология на случващото се с нашите сънародници в чужбина. Много от писателите ни зад граница издават книги в България, въпреки че вече отдавна са билингвисти и творят на други езици. Да чуеш оценката на родна земя е нещо неоценимо за тяхното творческо амплоа. Такъв е случаят и с Румяна Захариева, която има няколко книги, написани на немски език.

В контекста на цялостното звучене на селектираните творби отеква един драматичен в крайностите си вопъл: разпадът на семейните ценности рефлектира в едно трагично „самопоглъщане” на „аз”-а:

когато слизам дълбоко в себе си
в собственото си клетъчно пространство
и светлината тъче ризница
за страха ми
прощавам се с родния си език

онемявам

Поетесата съумява да насити словесната амалгама със силно емоционална рефлективност, експлозивна сила на въображението си, оксиморонно пречупване на видимото, философско обговаряне на битовото. Еротиката е ключов момент в метафоричната тъкан на нейните състояния – житейското търси и намира своя езиков еквивалент в една саморазголена искреност. Някои от стилистичните фигури, които с лекота тя вкарва в стиха си, звучат стряскащо със своята натуралистичност. Но това е нейният въздействащ инструментариум, иновативната формула на постмодерното съзнание, което е асимилирало уроците на сюрреализма в едни нови конструкти – плътското вече не е грозно, лексиката от науката е присъща на интелектуалната поезия:

…оплодената фоликула на луната
ще се загнезди здраво
в хормонално разстроения облачен пласт
на небето
(„Женски език”)

Ако трябва да обърнем внимание на тематичния диапазон в тази книга, то той е доста впечатляващ: от типично женската „Сласт” и полемичните диалози с мъжете, през миграционните проблеми в „Подпалиха убежище на бежанци”, до цикъла „Завръщане”, където носталгичните описания и драмата на завърналия се при родната пръст човек поразяват с точните послания към днешния безчувствен българин. Изключително силни са стихотворенията „Роден език”, „Метаморфоза”, „Съдба”, „България”… Има един стих, който веднага се запечатва в съзнанието на читателя: „…в мен се удави морето”. Каква по-обобщаваща трагичност, изразена толкова лаконично?!

В поетичния почерк на Румяна Захариева няма да намерите сладникавост – лирическият персонаж е мъжко момиче, каквото познаваме от поезията на други наши поетеси – Валентина Радинска и Маргарита Петкова. Този хъс за живот, за себереализация, който блика от тяхната поезия, е налице и в императивно-приглушената позиция на Захариева. В едно свое стихотворение тя сваля маската на бутафорните условности и заявява:

…след толкова десетилетия
предядрен страх
ще огладнея
за живот.

Вероятно творчеството на Румяна Захариева е силно повлияно от съвременната немска поезия, защото видимо в обратната перспектива на страданието ние откриваме онова „сходство на несходството” (по израза на Школовски), което я възвисява като личност. Мигът на обладаване на някакво състояние е непредсказуем в своята динамика – лирическата героиня едновременно мрази, копнее, надява се и се прощава с живота. Но това не е капризност на изменчивата женска природа, а така мечтаната от поколения жени многопластова роля – убежището на майката, любимата, жената-воин, мадоната, грешницата… Или както поетесата изповядва в парадоксалните си проникновения: „…да си невинен в туй виновно време/ е най-голямата вина”.

Тази цялостност на проекцията „живот” ще ни впечатли и в стихотворението „Кръгло време” – сблъсъкът и раздялата, сладостта и горчивината, зачатието и смъртта… Едни секунди от мечтата на всеки човек да бъде нещо повече от сянка в спиралата на цивилизацията.

За авторката:

Румяна Захариева (1950) е родена в Балчик. Завършва Английска езикова гимназия в Русе, славистика и английска филология в Бон. От 1970 г. живее в Германия. Немско-българска писателка, поетеса и преводачка. Сътрудник на Западногерманското радио WDR, на НR, DLF и ORF. През 1978 г. е публикувана първата ѝ стихосбирка на немски под заглавие „Geschlossene Kurve” – „Крива затворена”, която излиза и на български в „Народна младеж” (1985). В Германия пише и публикува главно проза. Първият й роман „EINES TAGES JETZT…“ („ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ СЕГА или защо Елизабет Шлаифенбаум промени живота си”) излиза през 1987 г. През 1990 г. е последван от романа на българското ѝ детство „7 Kilo Zeit“ – „7 кг време”, който излезе през 2018 г. в изд. „Хермес” под заглавие „Ръкавици за студената война”. Текстът не е превод от немски, а е пресъздаден от авторката направо на български език. През 1979 г. Захариева е удостоена с наградата на Северен Рейн–Вестфалия, за млади немскоезични писатели и през 1998 г. – с наградата на литературното обединение Die LESE в гр. Бон. Тя е първият чужденец-писател, пишещ на нематерния си немски език, удостоен с тези награди. Автор е и на няколко радиопиеси. Член е на немския П.Е.Н.-център и на Съюза на германските писатели от 1987 г.

Превела е и е публикувала на немски език произведения на Блага Димитрова, Константин Павлов, Радой Ралин, Ивайло Петров, Николай Табаков, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Румен Леонидов, Анжела Димчева и др.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.