Коледна експозиция на картички, рисувани от Дима Иванова с една от най-древните и интересни техники в живописта – енкаустиката, ще бъде открита тази неделя от 18 часа в галерия „Groove Music&Art” в Пловдив.

Енкаустиката е изкуството да рисуваш с восък, а жителите и гостите на града под тепетата освен да разгледат изложбата до края на месец декември, ще могат и да се сдобият с уникалните восъчни рисунки.

Всяка една от картичките е абсолютно уникална и не може да бъде повторена, което я прави изключителен подарък сама по себе си. Поради сложността на техниката, художниците, които творят енкаустика са малко. Основен пласификатор в боите е восъкът, поради което техниката е наричана нерядко "восъчна живопис".

Боите представляват пигмент разтворен във восък. Техниката е особено трудна, защото боите непрекъснато се подгряват, а в същото време трябва да се рисува изключително бързо, тъй като енкаустиката не предполага корекции като ретуш - първият живописен слой остава и последен. В миналото на енкаустиката се предават доста мистични елементи като танци на девойки на лунна светлина около съда, в който восъкът се топи, добавяне на билки и т.н. От естетична гледна точка основно предимство на тази техника е прозрачността на цвета, през който прозира основата (на светлина). Технологично предимство на изображенията е, че могат да бъдат повредени единствено при висока температура.

Поради сложността си тази техника бива изместена от фреската при стенописите и от маслото.

В Древен Египет са използвали восъка за изработването на така наречените фаюмски портрети, първите икони в християнския свят също са изработвани с тази техника. Според Кирил Цонев в стенописите на Казанлъшката гробница и Боянската църква свързващото вещество на боите съдържа восък. В Древна Гърция една картина с техника енкаустика е била много скъпа, а и малцина са били тези, които са могли да овладеят техниката.

„Преди няколко години точно на Бъдни вечер ми попадна някаква картина. Пишеше енксустик. Беше някак магично, самата картина не бе съвсем мой стил, но думата ме погълна изцяло. От този момент до днес аз търсих, намерих и не спирам да търся и експериментирам с тази техника, която в този си вид е доста улеснена и пригодна за работа. Отне ми доста време на експерименти и изненади в тази област. Полагаш първия щрих, подбираш произволно цветовете и оставяш нещата сами да се случват, боите се топят, цветовете "експлодират" пред очите ми. Смесването е неочаквано, резултатите също. Като любовен флирт, танц при който правиш първата стъпка и се оставяш музиката да те води, но трябва да знаеш кога да спреш, защото ретушът е невъзможен. Една грешна стъпка и всичко се проваля. Научих се да тръгвам наново, замазвам всичко и пак. Тогава се ражда нова картина с нов колорит,“ споделя художничката Дима Иванова.