Амелия-Мира остава непобедена в „Игри на волята”

Катастрофа на магистрала „Тракия“, движението след Пловдив е затруднено

Фейсбук преустанови действието на десетки хиляди приложения заради риск за личните данни

„Ферари“ мачка и на виртуалната Формула 1

САЩ ще изпращат допълнителни военни сили в Саудитска Арабия и ОАЕ

Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Габриела Василева: Нямам сериозен приятел Явяването на конкурс за красота е истински адреналин, признава носителката на титлата Мис Лято Лондон

– Габриела, в предишен наш разговор каза, че не си се възползвала от възможността да заминеш на финала на „Мис Европа“ в Италия, защото ти е предстояло да се дипломираш. Докъде стигна с науките?
– Завърших магистратура по застраховане и социално дело в УНСС, а догодина завършвам право, също магистър, в Югозападния университет в Благоевград. Двете специалности са съвсем различни. Все пак смятам в бъдеще да се занимавам с право.

– Да, казвала си ми, че искаш да станеш наказателен адвокат, което ми звучи странно за такова нежно момиче… И защо точно наказателен?
– Не знам. Още от дете винаги съм си се представяла като наказателен адвокат. Имам даже клипчета, когато съм на 7 години и ме питат каква искам да стана, а аз отговарям: наказателен адвокат! Обикновено момиченцата казват принцеса, балерина…

– Може би имаш пример в семейството?
– Не, но семеен приятел на нашите е наказателен адвокат, може би нещо съм слушала като малка. Може пък да обединя застраховането и правото. Имам още една година да реша.

– Вълнуваш ли се от предстоящия Българо-британски бизнес бал в Лондон?
– Да, вълнувам се много. Била съм в Лондон за 10 дни на екскурзия, но друго си е на бал… тоалети и т.н. Короната непременно ще е с мен. Тепърва започвам подготовката. Засега знам само, че тази година на благотворителния бал ще се събират средства за български фолклорни формации.

– С какви тоалети ще отидеш?
– Още не знам точно… С огромна бална рокля. Мисля да е по мой модел.

– А решила ли си кой ще ти я ушие?
– Не още. По принцип моят любим дизайнер е Стоян Радичев, така че може би ще е той.

– Да не би да трябва да се явиш с носия? Поне едно хоро знаеш ли да играеш?
– Не мисля, че ще съм с носия, а хора знам повече от едно, защото съм ходила на танци половин година – народни, спортни, латино, даже бели денс. Не могат да ме изненадат.

– Как изобщо реши да се явяваш на конкурси за красота?
– На първия конкурс – „Мис Европа България“, се явих на шега. Прочетох в интернет, че има такъв кастинг, а и мои приятели и родителите ми от много години ме караха…

– Родителите? Те обикновено са против.
– Не, напротив, при мен е обратното. Дори когато течеше 7-дневната подготовка и аз всеки ден казвах, че се отказвам, майка ми беше тази, която ме поощряваше: „Не, няма да се отказваш, ще видиш, че ще се справиш“. И накрая, като спечелих титлата, каза: „Ето, видя ли!“

– Притесняваше ли се на самия конкурс?
– О, беше ми много притеснено, даже ми се беше схванала лявата част на лицето – бяха засегнати някакви нервни окончания и ходих на лекар. По време на репетициите и на самия конкурс още ми беше схванато, а там ни караха непрекъснато да се усмихваме. Когато вечерта приключи и си тръгнахме, си останах с усмивката, защото се бях схванала тотално и мускулите ми така бяха застинали. Иначе аз винаги се усмихвам, съвсем естествено, дори когато съм притеснена…

– Да, виждам, а и на ръката ти е татуирано „Smile“. И въпреки притеснението не се спъна, не падна?
– Не, макар че краката ми през цялото време трепереха. На репетициите попитахме: какво трябва да направя, ако падна, и ни казхаха: ами нищо, ставаш и продължаваш.

– Разкажи за „Мис Лято“, как протече?
– За „Мис Лято“ реших в последния момент, много се чудих, обаче реших, че от много време не съм се явявала и защо да не опитам отново. Нямах никаква надежда да спечеля, защото имаше доста красиви момичета. От друга страна, това ми беше първия конкурс, на който нямах никакво притеснение. Бях много уверена и може би това ми помогна.

– Човек сигурно свиква в един момент?
– Да, някак си преодолява психологическата бариера, пречупва се.

 

Богдан Милчев: Никой не излиза на пътя, за да убива или да бъде убит

С идването на летния сезон и със засилването на трафика държавните институции изпадат в безпомощност, твърди експертът по пътна безопасност

– Г-н Милчев, всяка година по това време говорим за войната на пътя и за многото жертви на катастрофи. Това е един повтарящ се проблем, който очевидно няма решение. Защо, според вас?
– Ние живеем в един безкраен ужас. Всеки път се опитваме да променим нещата с едни и същи действия. Ясно е, че с идването на летния сезон и със засилването на трафика държавните институции изпадат в безпомощност и започват да правят акция след акция. И когато те не дават резултат, предприемат следващата стъпка – да вдигнат глобите. Накрая за съжаление картинката е същата. Затова ние от Института за пътна безопасност разработихме програмата „Мисия нула”. С нея отказваме да приемем смъртните случаи по пътищата и даваме конкретни решения. Убеден съм, че ако не променим изцяло модела на мислене и управление на пътната безопасност, сме обречени да повтаряме една и съща грешка всеки път, както вие самата споменахте. Затова в „Мисия нула” акцентираме върху два основни елемента. Единият е, че трябва да се прекрати философията, според която вината е винаги на шофьора. Вторият елемент е, че трябва да изградим такава транспортна система, при която, ако човек допуска грешки, да не загива. Това означава, че трябва да спрем да полагаме усилия да променяме поведението на шофьора и да го обвиняваме за всичко, което се случва на пътя. Трябва да се опитаме и да успеем да променим средата, в която той функционира и се движи. Но самите хора не могат да я променят, защото са участници в нея. Този, който създава средата, е държавата със своите институции. Именно затова държавната администрация трябва да смени мисленето си и да поеме отговорността си за създаването на безопасна среда.

– А защо не го прави?
– По две причини. От една страна, на администрацията й е удобно да прехвърля цялата отговорност върху шофьора, върху потребителя. От друга страна, самата администрация е успяла за десетките години на вменяване на отговорност и вина у шофьора да си извоюва спокойствие за себе си, което го получава, защото самият потребител не осъзнава да изиска от нея повече сигурност на пътя. Именно това е в основата на „Мисия нула”, която ние стартираме през тази година – да накараме хората да поискат повече сигурност. И тук идва въпросът: от кого да я поискаме тази сигурност? От нас самите ли? Не! Ние винаги даваме на пътя най-доброто от себе си, но въпреки това загиваме. Никой не излиза на пътя, за да убива или да бъде убит, но това се случва. И именно затова хората трябва да поискат от държавата да им осигури безопасни пътища, среда, организация на движение. И ще го получат. Но сега на администрацията така й е удобно. Казва, че шофьорите карат невнимателно, не са добре обучени. Шофьорите всъщност винаги ще допускат грешки. За да излезем от този омагьосан кръг, трябва да променим модела на управление на пътната безопасност.

– Това значи ли, че пътищата в момента у нас не са безопасни?
– Пътищата в България в момента създават предпоставки ние да допускаме повече грешки, отколкото пътищата в Западна Европа. Това означава, че в България, когато говорим за нашата инфраструктура, трябва да я разглеждаме комплексно не само като настилка, но и като обезопасеност, т.е. има или няма преградни съоръжения, какви са те, каква е организацията на движението и т.н. Мога да ви дам един много прост пример. Известно е, че в Кресненското дефиле даваме страшно много жертви, защото шофьорите предприемат забранено изпреварване. В европейските страни отдавна са измислили делинеатори, които разделят осовата линия и слагат едно метално въже, което не позволява физически да се извършва изпреварване. И тогава никой не загива. Дори не става въпрос за пари, а за отговорност, за начин на мислене. Не може да създадеш инфраструктура и да оставиш хората сами да се оправят с нея. Със своето безхаберие и безотговорност ще ни принудят да поемем управлението на транспортната система в наши ръце. Виждате, че все по-често се случва хората сами да решават проблемите на пътя с агресия.

 

И ОЩЕ…

* Камелия си загуби микрофоните

* Джизъса пак се обясни в любов на Златка

* Соня Йончева в защита на Пласидо Доминго

* Турският актьор Бурак Дениз остана на сухо

* Юрген Клоп – един голям треньор, който не мисли за пари

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 21 АВГУСТ

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.