Цената на синьото гориво пада от юли, но ток, парно и топла вода се вдигат

Най-солени сметки чакат жителите на Разград и Габрово

Природният газ поевтинява от 1 юли, но ток, парно и топла вода поскъпват. „Булгаргаз” поиска намаление на цената на синьото гориво с 0,60% или около 0,27 лв. за мегаватчас. Така на практика през третото тримесечие на тази година цената става 44,90 лв./MWh без такса за достъп, пренос, акциз и ДДС.

Обяснението - „Булгаргаз” е купила по-евтин природен газ в сравнение с този, който получаваме по договор с руската „Газпром”. Става въпрос за втечнен газ от САЩ, който идва у нас по договор с холандската KOLMAR NL. За второто тримесечие са договорени 90 млн. куб. м от регистрираната в Хюстън Cheniere Energy. А за третото тримесечие от същия доставчик се очакват още 50 млн. куб. метра. Общият внос на природен газ, различен от руския, обаче ще бъде малко под 10% от общото годишно потребление в страната.

И въпреки че цената на природния газ пада, а именно тя се ползва от Комисията за енергийно и водно регулиране като оправдание за промяната в цените на тока, парното и топлата вода, и трите стоки поскъпват от юли. Сега аргументите на регулатора са „международни” (какво казва председателят на КЕВР Иван Иванов виж в карето).

При електроенергията средното увеличение ще бъде с 3,48%. Най-много ще поскъпне токът в Югоизточна България - с 3,59 на сто. За клиентите на ЧЕЗ повишението ще бъде 3,46%, а за тези на „Енерго про” - с 3,38 на сто.

От комисията все пак се оправдаха, че не са приели исканията на трите електроразпределителни дружества. ЧЕЗ настояваше нощната тарифа да се увеличи със 67,60%, или ползването на ток през нощта да струва 0,09476 лв. за квтч без ДДС. За дневния ток предложението беше за ръст с 3,5 на сто.

ЕВН поиска промяна на дневната тарифа с 4% от сегашните 0.17997 лв./кВтч. (без ДДС) на 0.18719 лв./кВтч. (без ДДС). „Енерго Про” предложи увеличение с 2,19%, като дневната да се увеличи с 1,7%, а нощната с 4,15%.

Поскъпването обаче не спира до тук. Нагоре от юли са и цените на топлата вода и парното, като абонатите на топлофикациите ще го усетят най-сериозно с първите сметки след октомври, когато започва новият отоплителен сезон.

Най-голямо увеличение ще има в Разград, където увеличението на цената е със 17,53%, и в Габрово - с 12,53 на сто. Абонатите на най-голямата топлофикация - в София ще плащат с 4,3 на сто повече за топла вода и парно от юли. Или ако средно за един отоплителен сезон столичани плащаха по 1200 лева, то сега ще платят с 50 лева отгоре.

В Пловдив регулаторът предвижда 7,4% увеличение, а в Плевен - малко над 6 на сто.

В Бургас цената ще бъдe със 7,4 на сто отгоре, а във Враца и Велико Търново - с над 7 на сто. Русенци също ще получат по-високи сметки от юли, като повишението за местната топлофикация ще бъде с близо 4%. Във Варна регулаторът иска 1,96 на сто поскъпване на парното. В Перник ще е най-малкото увеличение - с едва 1,77%. Само в Сливен цената пада, но символично - с минималните 0,4 процента.

Повишението на цените няма да е последното за тази година. КЕВР трябва отново да решава с колко ще се променят те от октомври.

Иван Иванов, председател на КЕВР:

Причините са извън България

„Поскъпването на цената на тока, парното и топлата вода от 1 юли е по причини извън България, върху които нито правителството, нито Комисията за енергийно и водно регулиране може да влияе”. Така оправда поскъпването председателят на КЕВР Иван Иванов.

По думите му едната причина е резкият скок на емисиите въглероден диоксид на световните пазари, които на европейските борси достигнаха 25 евро за тон. Тези емисии се купуват от всички енергийни дружества, обясни Иванов.

Втората причина е усложнената обстановка в Иран и Венецуела, което предизвиква сътресения на пазара на суров петрол, който участва във формулата за изчисление на цената на природния газ.

Според изпълнителния директор на „Булгаргаз” Николай Павлов всички усилия на дружеството били насочени към намаляване цената на газа. „Но тя е само един от факторите при формирането на цената на топлинната енергия”, обясни той.

Според класация на РИА Новости

Плащаме повече от Люксембург и Румъния за синьо гориво

Можем да си купим 1153 куб. м със средна заплата

България е сред страните, чиито жители могат да си купят най-малко газ със средната си заплата. Това показва проучване на РИА Новости, изготвено по данни на Центробанк, ОИСР, Евростат, статистическите комитети и регулаторните органи на страните.

Страната ни заема 31-во място сред 33 държави по достъпност на населението до природен газ. Един жител у нас може да си купи 1 152,9 куб. м на месец със средната заплата в нашата страна. А цената у нас далеч не е най-ниската - 504,4 щатски долара за 1000 кубични метра.

Оказва се, че дори лидерът в класацията - Люксембург, чиито жители могат да си купят 7870 куб. метра газ с една средна заплата, плащат по-евтино за газ от нас. Цената там е 494,7 щатски долара за 1000 куб. метра.

И в Румъния е по евтино - 399,1 долара за 1000 куб. метра. Жителите на северната ни съседка могат да си позволят 1574,9 куб. метра на месец.

На дъното след нас са само Молдова и Украйна, които могат да си купят съответно 1056 и 1017,8 куб. метра газ със средните доходи в тези държави. Причината обаче не е цената, а ниските заплати там. Иначе в двете държави стойността на синьото гориво е съответно - 322,7 и 313,4 долара за 1000 куб. метра.

Сърбия е едно място пред нас - с 1 184,8 куб. м газ достъпни за средна заплата.

След Люксембург, челото се допълва от Казахстан и Русия, които могат да закупят най-голямото количество газ за средната си заплата. Руснаците могат да купуват 6,7 хиляди куб. метра на месец, а в Казахстан - 7,5 хил. куб. метра. Там заплатите са сравнително ниски, но цените на газа, както и в Русия, са сред най-ниските от всички страни, участващи в рейтинга.

Хлябът се повиши с 11,3%

Зеленчуците нагоре с 26% за година

Зеленчуците поскъпнаха с близо 26% за година, сочат данните на Националния статистически институт към края на април. А цените на хляба и зърнените храни са нараснали с 11,3%.

Годишната инфлация към края на април е 3,7%, което е повторение на рекордната стойност от края на октомври миналата година. Основната причина за тази висока инфлация е именно поскъпването на храните и безалкохолните с 5,8%. Освен поскъпването на зеленчуците и хляба, е регистрирано и покачване на цените на рибата и другите морски храни - средно с 2,6%. Инфлацията е значително по-висока от лихвите по банковите влогове, които за граждани вече са под 3% годишно. Затова инфлацията реално топи спестяванията на хората и бизнеса в банките.

Съществено значение за инфлацията в страната освен храните имат и парното и топлата вода. През април цените им са с близо 15% по-високи от същия месец на миналата година, сочат данните на НСИ. Газообразните горива са поскъпнали с 12,5%, а течните горива за бита - с 9%.

Реакция

Бизнесът поема удара от повишението

Очакваното поскъпване на електроенергията от 1 юли средно с 3,5 на сто няма да се отрази върху цената на хляба, твърди Димитър Бакалов, председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите в Югозападна България.

„В един хляб 3% са много малко. Малкият производител не може да увеличи хляба за няколко стотинки. Всичко това отива за сметка на малкия производител”, каза той. Бакалов смята, че поскъпване на хляб и хлебни изделия може да има само при поскъпване на брашната, където има разходи за съхранение, включително за електроенергия.

Големите фирми-консуматори на ток също се обявиха против планираното от 1 юли поскъпване на тока за бита. Според Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) резултатът ще бъде удар върху енергоемките предприятия, защото токът, който могат да купуват само от енергийната борса, ще остане скъп.

„Спасяването” на цените за регулирания пазар ще доведе до увеличен дефицит на електроенергия за годишни договори, ново засилване на кръстосаното субсидиране от свободния пазар към регулирания пазар, посочва индустрията.

Проучване

Втори сме в ЕС по ниска цена на бензин и дизел

България е на второ място по евтин бензин и дизел сред страните в ЕС, показват данните от специализираната платформа fuelo. На първо място е Кипър, която продава горивата си на най-достъпни цени в сравнение с другите държави-членки. Бензин А95 струва 2,11 лв. за литър, а дизелът - 2,29 лв.

Днес средните цени на бензина и дизела у нас бяха съответно - 2,27 и 2,33 лв. за литър. След нас в класацията се нареждат Литва с цени съответно от 2,30 и 2,17 лв. за литър и Словакия - 2,31 и 2,07 лв. Най-евтините горива се продават в Либия, където литър А95 се търгува само за 0,25 лв., а дизелът 0,19 лв. за литър. Най-скъпо е в Холандия - 3,49 лв. за литър бензин А95 и 2,81 лв. за нафта. След това се класират Норвегия с 3,42 и 3,16 лв. за литър от горивата, Исландия - 3,33 и 3,18 лв., Дания 3,27 и 2,83 лв. и Италия - 3,24 и 3,02 лв. за литър.

Гърция влиза в топ десет на страните с най-скъпи горива, където бензин А95 струва 3,23 лв. за литър, а нафтата - 2,85 лв.