"Галъп": 46 процента от българите винят държавата за проблеми в живота ни

Три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12% не могат да кажат, показва проучване на "Галъп интернешънъл".

Възрастта (и свързаният социален статус) е от значение за обществените нагласи спрямо ролята на държавата за личното ни благополучие, отбелязват от "Галъп". Най-младите респонденти между 18 и 25 г. (или тези, родени след преломната 1989 г.) изглежда в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение, уточняват от агенцията.

От проучването става ясно още, че 68% от участвалите респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи.

Мнението на другите е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората, дори и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38% твърдят, че то не е от значение, а 5% не могат да кажат.

Оказва се, че мнението на околните е важен обществен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% определят общественото мнение като важно и сред най-младите и сред най-възрастните. Все пак, до голяма степен очаквано, по-възрастните респонденти изразяват в по-голяма степен съгласие с твърдението, че мнението на другите е важно за тях. По-младите изглежда (още) не мислят така, отбелязват от "Галъп".

На фона на останалите институции у нас Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието, отбелязват от агенцията.

Данните са част от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл“. Изследването е проведено лице в лице в периода между втори и девети август 2019 г. сред 839 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Коментари

Задължително поле