Най-много класове с профил „Софтуерни и хардуерни науки“ и „Предприемачество“

В Мизия учат „Подпомагане на възрастни“

В редица нови специалности, които досега не са се изучавали в гимназиите, ще се обучават учениците от тази есен. Това показва справка в утвърдения до момента план-прием за 2017/2018 учебна година, изготвена от Министерството на образоването и науката за „Труд“.

В три училища за първи път се разкрива професия „Авиационен техник“, специалност „Ремонт на летателни апарати“. Това са Професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“ в София и Професионалните гимназии по транспорт „Макгахан“ – София и „В. Левски“ – Горна Оряховица.

Още две любопитни специалности - „Банкова охрана и инкасова дейност“ и „Физическа охрана на обекти“ от професия „Охранител“ е утвърден за прием в 128 СУ „Алберт Айнщайн“ - София.

В 93 СУ „Александър Теодоров - Балан“ има утвърден прием в две паралелки с профил „Обществени науки с интензивно изучаване на английски език“. Учениците ще имат възможност за изучаване на допълнителни предмети в часовете за избираема подготовка от областите „Криминология и криминалистика“ и „Репортерство и медии“.

В Професионалната гимназия в Мизия път се въвежда обучението по професия „Социален асистент“ със специалност „Подпомагане на възрастни“.

Най-масовата нова специалност е „Приложен програмист“, за която има утвърден прием в училища на 23 области от страната. В София-град е утвърдена за три професионални училища - СПГЕ „Джон Атанасов“, ПГАВТ „А. Попов“, ПГ по телекомуникации.

„Спедиция, транспортна и складова логистика“ ще има в две училища в София (ПГ по транспорт, ПГТ „Макгахан“ в София).

„Сценичен костюм“ е специалност в ПГО „Княгиня Мария Луиза“ в София.

За област София-град е утвърден държавен план-прием в 239 профилирани паралелки за 6284 ученици и в 131 професионални паралелки за 3436 ученици, показват още данните на МОН.

За учебната 2017-2018 г. най-много паралелки са утвърдени в профил „Чужди езици“ – 406 за страната, от тях 130 за София-град, профил „Софтуерни и хардуерни науки“ – 141 паралелки за страната, от тях 20 паралелки в София-град, профил „Природни науки“ – 137 паралелки за страната, от тях 7 за София-град. Все по-разширен става приемът в профил „Предприемачество“ – 133 паралелки за страната, от тях 29 за София-град.

Предстои обявяване на свободните места след третото класиране. За тях ще се състезават ученици, които не са класирани до момента и такива, които не са доволни от класирането си.

Окончателният прием, след пренареждане на желанията, ще бъде утвърден в началото на септември.

 

Тенденция

Все по-малко паралелки по музика и рисуване

Справката на „Труд“ в министерството на образованието показва още, че за учебната 2017/2018 година във всички гимназии най-малко са утвърдените паралелки по профил „Изобразително изкуство“ – 20 паралелки за страната, от тях 7 паралелки за София-град, профил „Физическо възпитание и спорт“ – общо 22 паралелки за страната, от тях 5 за София-град и профил „Музика“ – 17 паралелки за страната, от тях 2 за София-град.

 

Екзотичните езици на мода

Близо 2000 деца учат китайки и японски

Според последните данни на Министерството на образованието и науката през учебната 2016/2017 учебна година близо 2000 деца са изучавали японски и китайски език в училищата в страната.

Най-масово обучение по двата източни езика има в столичното 18-о СУ "Уилям Гладстон", но се преподават още в Професионалната гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд" и 138-о СУ "Проф. Васил Златарски". От учебната 2013/2014 г. в 18-о СУ се изучава корейски още от първи клас като ранно чуждоезиково обучение.

През миналата учебна година общо 882 188 деца от 1-ви до 12-и клас изучават чужди езици във всички видове подготовка в училищата. Най-предпочитан е английският. Учат го 604 564 ученици. На второ място е руският, а трети е немският.

Следват романските езици - френски, испански и италиански. В профилираните гимназии, където първият чужд език се изучава интензивно, най-предпочитани са английски (64 074 ученици), немски (13 283 ученици) и френски (6218 ученици).

Освен тях се изучават румънски в Румънската гимназия "Михай Еминеску" в София и португалски като втори чужд език в 164-а Испанска гимназия "Мигел де Сервантес". Иврит в България изучават близо 1000 деца, а латински - 305.

В училищата се преподават и по-редки езици като норвежки, датски и шведски. Първите два се изучават като втори чужд език в 19-то СУ "Елин Пелин" в столицата, а шведският - в 12-то СУ " Цар Иван Асен Втори". Общо трите езика изучават около 200 ученици.

От МОН уточниха за „Труд“, че след утвърждаване на окончателния прием през септември и изготвяне на анализ ще може да се определи какъв е интересът на учениците и към кои езици и специалности е бил най-голям за следващата година.

 

Разчупват рамките на системата

184 училища стават иновативни от есента

От септември започва обучението в първите 184 иновативни училища в страната. Списъкът бе одобрен от Министерски съвет преди дни.

Иновативните училища трябва да бъдат модел на модерното училище, в което учениците да подобряват резултатите и критичното си мислене чрез иновативни образователни процеси, методи на преподаване, училищно лидерство и учебни програми.

От началото на новата учебна година 45 от одобрените училища ще разработват и въвеждат иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението.

Други 51 училища ще повишават качеството на образованието, чрез организиране на управлението, обучението и образователната среда, 88 училища ще използват нови методи на преподаване, а 14 ще разработят по нов начин учебното съдържание, учебните програми и учебните си планове.

Одобрените училища са 9 начални, 67 основни, 5 обединени, 51 средни, 30 профилирани гимназии, 21 професионални гимназии и един колеж. От всичките 184 училища в списъка 22 са държавни, 129 са общински и 33 са частни.

Проектите в училищата иновативните процеси ще бъдат с продължителност до четири години. Резултатите ще подлежат на постоянен мониторинг.

 

Диян Стаматов пред „Труд“

Привличат по-неученолюбивите

„Подобни по-нестандартни паралелки са добра притегателна среда за ученици, които са по-практично насочени. Някои от тях дават и една допълнителна подготовка на децата, които не са чак толкова ученолюбиви и стремежът им не е да бъдат в най-елитните гимназии“, заяви пред „Труд“ Диян Стаматов, бивш зам.-министър, отговарящ за средното образование и дългогодишен директор на 119 СУ в София.

„За да си например охранител се изискват други качества, а в същото време действащите работници в такива фирми масово са на пенсионна възраст и са работили нещо друго през годините. А такива кадри се търсят. Освен това професионалните гимназии в различни населени места, които не са привлекателни, по най-различни причини, могат да привлекат още ученици с такива паралелки, каза Стаматов.

 

Промените в закона не минаха

Честните училища остават с държавно финансиране

Вчера парламентът отхвърли предлаганите промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от лидера на БСП Корнелия Нинова и група народни представители.

Законопроектът предвиждаше част от Държавните образователни стандарти да се приемат от парламента, да отпадне финансирането от държавния бюджет на частните училища, да се създадат различни видове училища, за постигане на по-голямо многообразие от училища, като математически, художествени и др.

Промените предлагаха още въвеждане на един учебник по предмет за всеки клас като начин за избягване на корупционни практики, както и учениците да повтарят класовете и в началния етап на образование и други.