Доброволци помагаха в гасенето на пламнал навес в Свищовско Спасена е съседна сграда от пламъците

Социалният министър: Бизнесът е недоволен от повишаването на минималната работна заплата

Протест на ученици, учители и родители в Сливен в защита на училище

Гърция и Македония започват нов кръг от преговорите относно спора за името

Отбелязваме Антоновден

Биткойнът се срина с 25 на сто на азиатските пазари

Чавушоглу: Турция може да разшири военната си операция в Северна Сирия

Папа Франциск поиска прошка за извършените от католически духовници посегателства срещу деца

Косовският премиер призова да не се използва убийството на Оливер Иванович за политически цели

Доклад на „Фрийдъм хаус“: България е свободна страна, но медиите й – само донякъде

Тръмп е в отлично здраве, заяви лекарят на Белия дом

Около 1400 мигранти бяха спасени в Средиземно море

Нови по-строги санкции към КНДР обмислят САЩ и Канада

В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Глупаво би било да накажем британците

В Германия много хора гледат на Европа като на нещо свято, сакрално

Вече няма връщане назад. Даден беше стартовият сигнал за напускане на общността и още отсега е ясно, че – както при почти всеки развод – ще се стигне до неприятни сцени. И най-вече ще става въпрос за пари.

С неприкрито злорадство в Брюксел от седмици насам говорят за солената сметка от над 60 милиарда евро, която ЕС се готви да представи на британците – макар цифрите в нея да не са окончателни.

В Еврокомисията, а и в някои европейски столици, явно кипят от желание да натрият носа на британците и да им кажат: „Тепърва ще ви стане ясно каква грешка направихте!”

От икономическа гледна точка Брекзит е грешка – това може да се каже със сигурност. Оптимистичните представи на министър-председателката Тереза Мей как нейната страна щяла да отхвърли тежките окови, да си върне свободата и после да сключи търговски договори с всички страни по света, са пример за грубо самонадценяване. Тя, която първоначално беше противничка на Брекзит, сега се опитва във вътрешната си политика да представи резултатите от референдума като победа.

Навярно ще са необходими много дълги години, докато се намери относително равностоен заместител на тесните и отдавна утвърдени икономически връзки на страната с ЕС. Какво разхищение на сили, време и средства само! Великобритания ще загуби много в този процес, но губещ е и ЕС.

Всъщност основните причини, довели до решението за Брекзит, бяха политически, а не икономически. Ключовото послание в кампанията преди вота гласеше: „Да си върнем контрола.“ За повечето обитатели на брюкселската кула от мечти е напълно непонятно как една страна, за която се твърди, че е извличала тъй много ползи от ЕС, може да му обърне гръб след 44-годишен брак. Засега не се забелязват никакви елементи на съмнения или самообвинения в редиците на ЕС.

Никой обаче не бива да се самозаблуждава – официалната цел за „все по-тясно обвързване в рамките на ЕС“ предизвиква неприятни усещания не само сред британците. В Германия, например, много хора гледат на Европа като на нещо свято, сакрално. В техните представи всичко моментално ще рухне, ако някой се опита да постави под въпрос мантрата за „повече ЕС“. Но тъкмо Брекзит поставя това верую под въпрос. И то доста категорично.

Германия най-малко от всички може да желае някакво отмъщение. Тя твърде остро ще усети липсата на британците с техните сходни разбирания за свободната търговия, конкурентоспособността и пестеливото отношение към финансите. Положението на Германия в бъдеще ще стане още по-тежко, защото сама ще трябва да отбива исканията на южноевропейските държави, които се стремят да превърнат ЕС в организация за паричен трансфер и прехвърляне на дългове, в която Германия плаща за всички.

Поради всичко това няма да е правилно, ако преговорите за Брекзит си поставят за цел „да натрият носа на британците“ и да сплашат всички останали потенциални кандидати за излизане от ЕС. Това само би засилило евроскептицизма и в други страни като Швеция, Дания или Холандия. Правилната цел би била да се обвържат британците колкото може по-тясно към ЕС, а процесът на тяхното излизане от общността да премине възможно най-гладко.

Подобен прагматичен подход, който защитава всички интереси, е безспорно по-добър, отколкото играта на „всичко или нищо“. ЕС бърка, ако си въобразява, че може да сплоти своите членове, като наказва отцепниците. Той може да постигне това само ако стане привлекателен за тях!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Брях… една статия от немска медия дет (в превод) признава ограничеността на немското говедо. Макар, че в оригинал звучи съвсем другояче.

    1. Ми то затуй брюкселските диктатори гледат да си го избият с тези 60 милиарда.

  2. HA-HA-HA, TA TEZI KOPITA V BRUKSEL-KOI PLASTA, AVRAM / SOLOMON/ GAD ZEEVI/ NE GAD E GAD NA GADOVETE , TOI NE DAVA 1 SANTIM. PARITE 11 000 000 000 LIRI-AMGLIJSKI DAVA ENGLAND-BRITANIJA. ZATOVA REVAT GADOVETEV BRUKSEL, CE STE IM NAMALJAT KINTITE.DA GO DUHAT GADOVETE BRUKSELSKI.

  3. Немско самочувствие,британците си имат Британската общност и не им изнася да прилагат в търговията си европейските норми спрямо страните в нея,но и имат почти монопол в отношенията си тях,монопол до който Ес без нея няма как и да припари.

  4. Правилният подход е да се разпусне ЕС и да се създаде Общ пазар от шест страни. Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург с всичките кусури. Общ валутен съюз, свободно движение на хора, капитали и услуги.

  5. Аз няма да наказвам британците. Ще ги накаже капиталът, ще ги накажат отлива от инвестиции. Някои световни банки вече преместват седалищата си във Франкфурт. Лондон губи вече привлекателността на европейски финансов център, а недвижимите имоти в Лондон са паднали с 12 % от Брекзита насам. До няколко години Лондон ще се сгромоляса по нос като английския национален отбор по футбол, който където и да отиде, стига най-много до четвъртфинал. Преди няколко десетилетия Великобритания е изгубила статута си на световен икономически колос, а сега губи и европейския си такъв. През 1940 година германците са ги изтикали в ЛаМанша, а англичаните са бягали самапо гащи и са изоставили и въоръжение и боеприпаси. Тогава са молили американците на помощ. Сега само можем да гадаем.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.