5000 престъпни групи в Европа печелят над 110 млрд. евро

Доц. д-р Ангел Кунчев: Готови сме да посрещнем новия коронавирус

Хазал Кая пази бебето си от уроки

21 са вече загиналите при земетресението в Турция, 1030 – ранени

Драгомир Стойнев: Това вече не е политическа криза, а системна криза

Некачествен антифриз поврежда автомобилите ни

Китай разширява обхвата на мерките за ограничаване на коронавируса

Aвиокомпаниите срещу безжичните слушалки

Кралско ХАРИкири или шапка на тояга Най-висшата титла е Човек

Снимат сериал за невероятния живот на „Скалата” Поредицата ще се базира на реални събития

Волен Сидеров: Вотът на недоверие е предизвестен и правителството няма да падне

Гърция предложи да изпрати спасителни екипи в Турция

България предложи на Турция помощ заради земетресението

Минерална вода бликна в двора на столично училище

САЩ приветстват експулсирането на руските дипломати от България Канада и Великобритания също ни подкрепиха

Големият проблем на съвременна България Не корупцията и правосъдната система, а демографско-образователната криза е драмата на страната

Отговорът на този въпрос от заглавието се съдържа в две новини от тази седмица:

Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се определя според резултатите по четене, но и в класациите за математика и науки, страната ни не се представя цветущо). Министерството на образованието и науката огласи данни, според които от 60 хиляди първокласници през настоящата учебна година, 20 хиляди трудно говорят български език.

Най-големият проблем на съвременна България не е нито корупцията, нито правосъдната система, нито ниските доходи на значителна част от населението, нито дори административната тежест върху бизнеса (макар последното само по себе си да е сериозен проблем). Най-големият проблем е демографско-образователен. И се изразява в следните параметри:

Ниска раждаемост, респективно в бъдеще – недостатъчен брой икономически активни хора, които да осигуряват все по-големия дял икономически неактивни. При тази ниска раждаемост се увеличава делът на онези, които имат затруднения с официалния език в България. Като следствие от предишното можем да очакваме, когато днешните първокласници станат на 15 години, мястото на България в PISA да падне още (освен ако не се въведе ефективна държавна политика за интегриране на учениците от малцинствата в българската образователна система), което означава, че в един по-следващ момент българският трудов пазар ще е тотално неконкурентен в международен план. Дори и българското училище да успее да запълни „празнотите” в подготовката на ученици от други етноси и те да не отпадат преждевременно от образователната система, това не решава основния проблем – резултатите дори и на учениците от мнозинството не са задоволителни, вследствие на вече хроничната разруха в българското образование.

Или, казано по-просто: Първо, няма хора, разбери, и второ, голяма част от наличните „не стават”.

Не ме разбирайте погрешно. Корупцията, административната тежест и недъзите в правораздаването не бива да бъдат подценявани като проблеми. Само че те не попречиха на България да увеличи четири пъти своя БВП от 1997 г. досега. А това, което за в бъдеще може да „препъне” икономическия ни растеж, са именно демографията и образователно-квалификационния ценз на населението.

Преди около година и половина бе оповестено едно маркетингово проучване сред българския бизнес. В него 40% от анкетираните представители на части фирми са заявили, че биха поемали повече поръчки (което означава по-високи обороти), ако разполагаха с повече работници и служители. Само че откъде да ги намерят? В България всеки, на когото му се работи, вече има работа (някои дори повече от една). Безработните в общия случай не притежават дори елементарни трудови умения и навици.

Като страната с най-нисък стандарт в ЕС, България още не е достатъчно привлекателна за трудова миграция от други държави-членки, а процедурите за внос на работна ръка от държави извън ЕС не са осъвременени, според сегашната ситуация на трудовия пазар.

Но е е само това. Функционалната неграмотност (според класацията PISA вече години наред около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни) не е проблем само на икономиката, това е проблем и на националната сигурност. Функционално неграмотните граждани не са просто в тежест на социалните служби, а в един момент се превръщат и в заплаха. От немай къде, работодателите се принуждават да наемат дори такива хора, достатъчно е те да са физически и клинично здрави. И тогава тези служители се превръщат в постоянен риск – за себе си, за колегите си, за обществото. Представяте ли си какво означава наемането на хора, които не могат да научат инструкции за противопожарна безопасност? А какво става, когато такива хора се озоват на ключови позиции в администрацията?

Единственото решение е повишена раждаемост и подобрено образование. Като двете политики могат да бъдат взаимно свързани. Например, училището да поеме част от разходите на семейството по децата – храна, униформи, учебни принадлежности, екскурзии, спорт, летни и зимни лагери, „зелено училище” и т. н. да бъдат „безплатни” за ученика и неговите родители, т. е. да се покриват от бюджета за образование. Така родителите ще бъдат финансово облекчени и биха могли да се решат да имат повече деца.

Естествено, реализирането на подобна реформа изисква много пари – значително повече, отколкото сега се отделя за образование.
Мащабите на една сериозна образователна реформа не могат да бъдат описани в рамките само на една статия. Но отнякъде трябва да се започне.

 

Смяна на начина на финансиране

Трябва да се промени самата философия на финансиране на образованието. Средствата, които държавата отделя („парите следват ученика”) не просто трябва да се увеличат, а те да формират само половината от сумите, които влизат в образователната система. Другата половина следва да дойдат от частния сектор – дуално обучение, дарения, спонсорство, данъчни облекчения. Да се насърчи култура на ново отношение към училището – даряването на средства за образование да се превърне във въпрос на престиж и чест за всеки по-заможен български гражданин, а от своя страна, да търси възможности за предлагане на адекватно и конкурентно заплащане на учители и училищен персонал.

* Авторът е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски”; и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.